Решение № 1873 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2009 г.

Решение № 1873 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила жалба от адв. Благородна Раденкова и адв. Радка Йосифова, САК - пълномощници на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, против Заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която им е отказано обезщетение за заявените 2000 дка гора-пасбище в местността "Демир-борун" съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателите считат, че постановеният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Намират, че единственият мотив за отказа е неоснователен, защото не само в заявлението, но и във всички съпътстващи го документи претендираните земи са описани не като "гора и пасбище", а изрично са посочени като "гора-пасбище" и се касае за категория земеделски земи, предназначени за пасбища, в чиито граници има храстовидна или друга дребна дървесна растителност, което обаче не би могло да промени основното предназначение на този вид земи, а именно - ползването им за пасбище. Освен това заявяват, че административният орган не отказва обезщетяване поради липса на основанията по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, а поради обстоятелството, че не може да определи площта на пасбището, което подлежи на обезщетяване, а оттук и размера на обезщетението, което се явява в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства с целта на закона. Позовават се и на решение № 8773 от 16.07.2008 г. на ВАС - Петчленен състав, I колегия постановено по адм. дело № 5522/2008 г., с което е бил отменен мълчалив отказ от страна на административния орган и делото върнато като преписка на министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявлението за обезщетяване по ЗСПЗЗ, а като резултат е постановен изричния отказ, който сега атакуват с жалбата. Молят заповедта в обжалваната й част да бъде отменена и преписката изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В открито съдебно заседание пълномощникът адв. Йосифова поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представени са писмени бележки с подробни съображения. Ответникът - Министъра на земеделието и храните чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Цонева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представено е и писмено становище. Жалбата е подадена от надлежни страни в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, което видно от приложеното по делото известие за доставяне е станало на 7.01.2009 г. за Ирина Миткова Стоилова и на 15.01.2009 г. за Стоян Митков Симитчиев, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. Със заповед № РД 46-1692 от 23.12.2008 г. Министърът на земеделието и храните е отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление рег. № АО-816/25.06.2007 г. със заявители Ирина Миткова Стоилова и Стоян Симитчиев, за бежанеца Митрю Стоянов Симичиев. Заповедта в частта й за отказа по заявление рег. № АО-566/28.05.2007 г., касаещ други лица не е предмет на настоящото съдебно производство. Като мотиви за процесния отказ е посочено, че заявителите Ирина Стоилова и Стоян Симитчиев претендират обезщетение за имот "Гора - пасбище" от 2 000 дка в местността "Демир борун", описан в т. 3 от приложения архивен документ "молба за ликвидиране" на Митрю Симичиев от досие № 2895, опис 12 на фонд 719к на Централен държавен архив. По заявлението № АО-816 от 25.06.2007 г. не може да бъде определен размера на дължимото обезщетение, тъй като имота е описан с начин на трайно ползване - "Гора - пасбище", без да е посочено каква част от описания имот е гора и каква част от него - пасище. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обезщетяват се българските граждани и техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. В този смисъл административният орган не може да определи площта на пасището от описания в т. 3 на архивния документ имот, което по принцип подлежи на обезщетение, а за гората - не се дължи обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Така изложените от административния орган причини не могат да служат като основание за отказ да се обезщетят правоимащите наследници на Митрю Стоянов Симичиев (по молбата за ликвидиране и декларация за изселване), едно и също лице с Митко Стоянов Симитчиев (по удостоверенията за наследници) поради следното: С решение № 4272 от 5.11.2005 г. по адм. дело № 11250/2004 г., в първоинстанционно производство по чл. 12 и сл. от ЗВАС (понастоящем отменен) тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение отменя заповед № РД-46-477/15.10.2004 г. на министъра на земеделието и горите, в частта, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ на наследниците на Митрю Стоянов Симичиев от гр. Пловдив за пасища в размер на 2 280 дка и връща преписката на министъра на земеделието и горите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а те видно от мотивите на решението са за определяне на дължимото обезщетение. С решение № 1092 от 30.01.2006 г. по адм. дело № 10417/2005 г., в касационно производство по реда на чл. 33 - чл. 40 от ЗВАС (отм.), петчленен състав на Върховния административен съд оставя в сила горното решение. В изпълнение на съдебното решение административният орган е издал заповед № РД-46-695 от 18 май 2006 г., с която по заявление № 94 ИИ-117 от 17.III. 2003 г. е определил на наследниците на Митрю Стоянов Симичиев дължимото обезщетение за 2280 дка. Тази заповед е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 48/13.06.2006 г., не е обжалвана и е влязла в сила. На основание на разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/2007 г.) наследниците на Митрю Стоянов Симичиев - Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев са подали ново Заявление № АО-816/25.06.2007 г., с което са поискали да бъдат обезщетени и за земите в размер на 2 000 дка, описани в т. 3 от първото Заявление за обезщетяване под № 94-ИИ-117/17.03.2003 г. С решение № 1029 от 29.01.2008 г. по адм. дело № 8303/2007 г., в първоинстанционно производство по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е отхвърлил жалбата на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и продоволствието да се произнесе по заявление с регистрационен индекс АО - 816 от 25.06.2007 г. Съдът е приел, че заповед № РД 46-477 от 15.10.2004 г. на министъра на земеделието и горите, с която е постановен изричен отказ за признаване на право на обезщетение за 2 280 дка пасища включва и т. 3 от подаденото заявление, в което са описани "Гори - пасища от 2000 дка". Жалбоподателите не са искали допълване на изричния отказ на административният орган с 2000 дка "гори-пасища", нито са направили такова изрично искане и пред съда при разглеждане на жалбата по същество. Ако са считали, че има фактическа грешка или пропуск, те своевременно не са направили такова искане, поради което изричният отказ обхваща и материалното право за обезщетяване върху горите - пасища от 2000 дка поради това, че непроизнасянето в срок се приравнява на мълчалив отказ. Спорът за правото на обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ е решен с влязло в законна сила решение. С § 27 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ е дадена възможност на лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 да подават заявление пред Министерството на земеделието и продоволствието в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, но така дадената възможност е предоставена само на тези лица, които не са заявили правата си през периода на предходно действащи срокове. Жалбоподателите наследници на Митрю Симитчиев не са сред тях, поради което и на това основание мълчаливият отказ е законосъобразен. С решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г., в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд отменя горното решение на тричленния състав и вместо него постановява друго, с което отменя мълчаливия отказ на министъра на земеделието и продоволствието (сега министър на земеделието и храните) и връща делото като административна преписка на министъра на земеделието и продоволствието за произнасяне по заявлението на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, рег. индекс № АО-816 от 25.06.2007 г., за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е констатирал, че към заявлението до МЗГ с вх. № 94-ИИ-117 от 17.03.2003 г. за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ за земеделски земи, притежавани от наследодателя и изоставени от него в Гърция по време на изселването му е приложена молба за ликвидиране от бежанец или изселен, в която молба в т. 3, 4, 5 и 6 са били изброени пасища с обща площ 4280 декара. Предмет на административното производство по издаването на заповед № РД 46-477 от 15.10.2004 г., както и на съдебното производство за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на това административно решение на министъра на земеделието и горите е било наличието на материалните предпоставки за уважаване на молбата за обезщетяване по отношение на 2280 дка пасища, но не и за процесните 2000 дка гори-пасища, намиращи се в местността "Демир боруна". В този смисъл петчленният състав е приел за незаконосъобразен направения от тричленния състав извод, че горепосочената заповед инкорпорира и с нея се отказва правото на обезщетяване по отношение на процесните пасища от 2000 декара. Петчленният състав е посочил, че в заявлението от 17.03.2003 г. не са били индивидуализирани имотите, за които е поискано обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, но от своя страна административният орган не е указал на молителите да посочат конкретно за кои имоти се отнася претенцията им за обезщетение по посочения ред, което е съществено процесуално нарушение, защото с него реално са накърнени правата на жалбоподателите, тъй като министърът на земеделието и горите самостоятелно е тълкувал волята на заявителите, изхождайки и анализирайки само представените в административното производство писмени доказателства. Незаконосъобразното процесуално бездействие на административния орган не би могло да се тълкува във вреда на жалбоподателите, отнемайки им правото да получат обезщетение за имотите, притежавани от наследодателя им и изоставени от него в Гърция по време на изселването му. По тези съображения съдът е отменил решението като неправилно и е върнал делото като административна преписка на административния орган за произнасяне по заявлението на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев с рег. индекс № АО-816 от 25.06.2007 г. С писмо № 93-6095 от 24.07.2008 г. на Директора на Дирекция "Правни дейности" към МЗХ, копие от това решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г. е изпратено на Директора на Дирекция "Поземлени отношения" за изпълнение, тоест за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСПЗЗ. На практика с издадената заповед № РД 46-1692 от 23.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление рег. № АО-816 от 25.06.2007 г. със заявители Ирина Миткова Стоилова и Стоян Симитчиев, съдебното решение не е изпълнено. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение счита, че за случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актовете на административния орган, които са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът може да обяви нищожността на обжалвания пред него акт, дори и да няма специално искане за това. С оглед изложеното, заповед № РД 46-1692 от 23.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните следва да бъде обявена за нищожна в обжалваната й част и делото върнато като преписка на административния орган за изпълнение на указанията във влязлото в сила съдебно решение № 8773 от 16.07.2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5522/2008 г. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,