Решение № 2551 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция", чрез процесуален представител, срещу Решение 3036 от 09.05.2024 г. по адм. д. 509/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменен негов Отказ с рег. 5364р-23808/20.09.2023 г. по заявление с рег. 517000-9803 от 02.06.2023 г. за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България на В. П., гражданин на Република Молдова. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е достигнал до заключение, че касаторът не е доказал фактическите основания за издаване на процесния административен акт. Отправено е искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на Отказ с рег. 5364р-23808/20.09.2023г. Ответникът по касационната жалба, В. И. П. представя писмено становище чрез адв. Бучкова за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С обжалваното решение на АССГ е отменен като незаконосъобразен отказът на директора на Дирекция "Миграция" за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България и по заявление с рег. 517000-9803 от 02.06.2023 г. за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България на В. П.. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа и правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения - неизяснена фактическа обстановка. На 02.06.2023 г. В. И. П. подал заявление за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ за чужденец с [произход]. Подадено е по образец и при спазване на чл. 34, ал. 2 от ППЗЧРБ не по-късно от два месеца преди да изтече разрешеният срок за пребиваване на чужденеца в България. Представено е Удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина, съгласно което В. П. е от [произход]. Към заявлението са били приложени всички, изискуеми документи, вкл.: свидетелство за съдимост; трудов договор от 29.05.2023 г. с ПВ-П. ЕООД, регистриран в НАП; декларация от Б. М., според която той осигурява жилище и адресна регистрация на П. на адрес гр. Костинброд, [улица]. Във връзка със заявлението служители от група Миграция при СДВР, извършили на 06.06.2023 г. физическа проверка на декларирания адрес и установили, че В. П. не живее там. На 20.09.2023 година ответникът(настоящ касатор) издал оспорения отказ, с който на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ отказал предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. Според текста на отказа заявителят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В хода на процедурата е проведена и съгласувателна процедура по подаденото от П. заявление, като ДАНС с писмо рег. СГ - 31 - 2230/05.07.2023 изразява отрицателно становище за издаване на постоянно пребиваване на основание чл. 10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неизяснена фактическа обстановка довела до нарушение на материалния закон. Съдебният състав е приел, че при издаване на отказа, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че при извършената проверка на адреса на 06.06.2023 г. служителите на ответната страна са посетили друг адрес, а именно [улица], което е съседния вход на посочения от заявителя П. адрес [улица]. Поради това административният съд отменил обжалвания отказ и като съобразил разпоредбата на чл. 173, ал.2 от АПК изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с рег. 517000-9803 от 02.06.2023 г., при съобразяване на мотивите на съдебното решение. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят/ чл. 221, ал. 2 АПК/. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Настоящата инстанция споделя решаващият извод на съда, че административния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата по случая в нарушение на чл.35 от АПК, което го е довело до незаконосъобразни изводи при издаване на Отказ с рег. 5364р-23808/20.09.2023 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, като приел, че за В. П. е налице основанието по чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБН, доколкото при проверка на адреса посочен в заявление с рег. 517000-9803 от 02.06.2023 г. не бил открит. Настоящата инстанция, като се позовава на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, намира за установено, че проверката е осъществена на грешен адрес, а именно гр. Костинброд [улица], а не заявения от П. [улица]. Административният орган не е положил достатъчно усилия да изясни действителната фактическа обстановка, с което издаване на административния акт е нарушена и разпоредбата на чл.36 от АПК органът е могъл да се увери в правилността на адреса и на място, доколкото и от представените снимки е видно, че къщата има два входа. Независимо, че има информация, че В. П. живее и на друг адрес, където е семейството му, това не освобождава органа от законово регламентираните му задължения по посочените разпоредби. Както е отбелязал съда, нормално е П. да прекарва време при семейството си. Правилни са и изводите на съда, във връзка с отрицателното становище на ДАНС такова действително е дадено, но са обосновани други основания тези по чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ, а не тези послужили основание на постановения отказ по чл.10, ал.1, т. 23 от ЗЧРБ. Двете хипотези съдържат различни материалноправни предпоставки, които трябва да бъдат обект на самостоятелен (отделен) анализ от страна на административния орган Като е отменил обжалвания административен акт и е върнал административната преписка на органа за ново произнасяне, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила по изложените в настоящото решение мотиви. Неоснователно е възражението на органа, че мотивите на акта се съдържат в друг по преписката. Такъв липсва. При този изход на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900 (деветстотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие на л. 14 и следващите по делото. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение