Решение № 1208 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3986/2013 г.

Решение № 1208 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3986/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Камен Иванов Маринов от гр. Стара Загора против решение № 36/27.02.2013 г., постановено по адм. д. № 91/2013 г. от Административен съд - Стара Загора. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповед за задържане с рег. № 94/26.02.2013 г., издадена от полицейски орган -началник група 02 в сектор БОП-Стара Загора при ГДБОП МВР-София. Наведени са доводи за неправилност на решението за нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендирани са разноски по делото. Ответникът - полицейски орган -началник група 02 в сектор БОП-Стара Загора не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес като същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 63 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От данните по делото е видно, че касаторът е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № БОП зм-46/2012 г. по описа на сектор БОП-Стара Загора. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на касатора, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Заповедта е издадена на основание същата приложена норма на ЗМВР. Правилни са и другите изводи на първоинстанционния съд, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила и същата заповед съответства с целта на закона. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,