Решение № 3338 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2011 г.

Решение № 3338 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Емин Тахир Шакир от с. Тимарево, община Хитрино, обл. Шуменска, ул. "Янтра" № 6, против Решение № 262 от 17.01.2011 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5865 по описа 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 592/07.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № А-1396/11.02.2010 г., издадено от началника на Митница-Варна за периода 01.07.2009-31.12.2009 г. за закупено и разходвано гориво по 108 бр. фактури с получател ЕТ "Муки Ех Емин Тахир" с ЕИК 127554701. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото са представени необходимите писмени доказателства за това, че касаторът е регистриран земеделски производител, както и че е извършена доставка по фактурите за закупената от регистрирания от него едноличен търговец акцизни стоки. Доказано е също, че процесното гориво е използвано при обработка на земеделски земи от касатора. Потвърденият, при това, отказ за възстановяване на акциз е формален, незаконосъобразен и несправедлив. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Агенция Митници, чрез юрк. Роева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че касаторът е бил регистриран за процесния период като земеделски производител и одобрен за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ за обработване на земеделска земя; че регистрираният от него едноличен търговец е получател по фактурите на гориво. Установено е, което не се оспорва от митническите органи, с неоспорено заключение на вещо лице, че горивото е използвано за обработването на регистрираните от физическото лице земеделски земи 2 870,02 дка през 2009 г., а стойността по фактурите е осчетоводена като разход в счетоводството на едноличния търговец за обработката на 2 870 дка земеделска земя и производството на слънчоглед и есенници. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не са доказани условията на чл. 26а, ал. 6 (отм.) от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/, тъй като жалбоподателят не разполага с фактури, издадени в качеството му на физическо лице, а регистрираният от него едноличен търговец не е бил регистриран като земеделски производител за процесния период. Обжалваното решение е неправилно. Приложимата за случая разпоредба на чл. 26а, ал. 6 (отм.) ППЗАДС изисква към искането за възстановяване на акциз по ал. 2 във вр. чл. 32, ал. 5 от Закона да се приложат заверени копия от фактурите за закупените от земеделския производител моторни горива през текущата година, за които се упражнява правото за възстановяване на акциз. Основателно в касационната жалба се изтъква, което е отчетено и в мотивите на първоинстанционния съд, че с регистрацията на едноличен търговец не се създава нов правен субект, различен от регистриралото го физическо лице. Затова независимо от реквизитите на фактурите за покупка на моторни горива за правото на възстановяване на акциз е от значение в какво качество е придобита стоката, съответно за какво е използвана. Вярно е, че Законът за данъците върху доходите на физическите лица изрично разграничава личното имущество на физическото лице от имуществото, използвано за дейността на едноличния търговец, но в случая убедително е доказано /не се и оспорва/, че закупеното моторно гориво е използвано за обработка на 2 870 дка земеделска земя от физическото лице в качеството му на регистриран земеделски производител и то в период, в който регистрираният едноличен търговец няма регистрация като земеделски производител. Като резултат от потвърждаването на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, въпреки че е доказана посочената употреба на процесните акцизни стоки, право на възстановяване на акциз е отказано на физическото лице, регистрирано като земеделски производител, а такова не би могло да претендира и едноличният търговец, поради липса на регистрация като земеделски производител за процесния период. Този резултат противоречи на целта на закона, а това е допълнително основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което по жалбата на касатора да се отмени оспорения митнически акт и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията в мотивите на настоящето решение. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора разноски за двете съдебни инстанции в размер на 885 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на осмо отделение