Решение № 3974 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15298/2012 г.

Решение № 3974 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15298/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Кюстендил срещу решение № 184 от 06.11.2012 г., постановено по адм. дело № 173/2012 по описа на Административен съд Кюстендил. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответникът Милчо Иванов Стоименов от с. Катрище, Община Кюстендил, в депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РД-12-39 от 05.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Милчо Иванов Стоименов срещу разпореждане № 3601272865 от 09.03.2012 г. на ръководител "ПО" при РУСО гр. Кюстендил, с което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е върнал преписката на РУСО гр. Кюстендил за произнасяне по същество по подадената от Милчо Стоименов молба за изменение на пенсията му. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че трудовия стаж на Милчо Стоименов през периода 01.01.1964 г. - 13.07.1968 г. е придобит при работа под земята, поради което следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория, при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че със молба вх. № ПП-14-3827 от 02.03.2012 г. Милчо Иванов Стоименов е поискал изменение на пенсията, отпусната му с решение № 887 от 07.04.1986 г. на председателя на Окръжна дирекция за пенсионно осигуряване - гр. Кюстендил, тъй като през 2000 г. е била преизчислена, като неправилно е определен размера при превръщане на трудовия му стаж от първа категория в трета за работата му под земята, във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 от КСО. Въз основа на молбата с разпореждане № 3601272865 от 09.03.2012 г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Милчо Стоименов, като общия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд е 47 г., 02 м. и 21 дни, от които стаж от I категория и по чл. 104, ал. 2 от КСО са 4 г., 06 м. и 12 дни, от III категория са 16 г., 11 м. и 16 дни и стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО са 07 г., 06 м. и 25 дни, като в последния не е включен стажа през периода 01.01.1964 г. - 13.07.1968 г. на длъжността "подземен маркшайдер рудник" към СМЕК "Бобов дол" - гр. Бобов дол въз основа на УП 01-28-2718, който е приет за стаж от I категория в размер на 4 г., 06 м. и 12 дни. Това разпореждане е било оспорено от Стоименов, като с процесното решение № РД-12-39 от 05.06.2012 г. директорът на РУСО - гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки, че през периода 01.01.1964 г. - 13.07.1968 г. осигурителният стаж на същия на длъжността "подземен маркшайдер на рудник" към СМЕК "Бобов дол" е от I категория труд по т. 1 от ПКТП (отм.) и попада в чл. 104, ал. 2 от КСО, а не в чл. 104, ал. 3 от същия кодекс. Пред първоинстанционния съд е представено допълнително писмено доказателство по спора, а именно - препис от трудова книжка на жалбоподателя, като от нея се установява, че през периода 01.01.1964 г. - 13.07.1968 г. Стоименов е работил на длъжностите "маркшайдер", "маркшайдер рудник" и "подземен маркшайдер" в ДМП "Бобов дол" - рудници "Фучите" и "Мламолово" с дейност добив на въглища. Съгласно заключението на вещото лице характерът на работа и изпълнение на служебните задължения на маркщайдера в рудника изискват постоянно и неотклонно наблюдение на минно - техническите процеси в рудника, което е свързано с непрестанно пребиваване под земята в рудника, тъй като геодезическите измервания, каквито е правел през цялото работно време са изпълнявани под земята, които го квалифицират като инженерно - технически специалист. В заключение вещото лице е посочило, че трудовият стаж на Милчо Стоименов попада в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО. Направените от съда изводи са законосъобразни и се базират на точното приложение на материалния закон. Жалбата на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил е неоснователна, поради неправилно тълкуване на източника на нормативните факти, довело и до неправилно прилагане на съдържащите се в него норми. Във връзка с това Върховният административен съд, състав на шесто отделение в решение № 10675/31.10.2006 г., по адм. дело № 5631/2006 г. ясно е посочил извличаната от разпоредбата на чл. 104, ал. 3 правна норма и фактическите предпоставки, обуславящи нейното прилагане. Граматическото тълкуване на този текст води до извода, че със запетаи и със съюза "и" са отделени различните категории работници и служители така: а) работниците, б) инженерно-техническите специалисти и в) ръководните служители до ръководител на участък включително. Ако идеята на законодателя беше лансираната от касационния жалбоподател - че съответните длъжности трябва да са били по щата на участък - в текста щеше да има запетая след думата служители и този текст щеше да бъде изписан така: "За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители, до ръководител на участък включително...". Липсата на запетая след думата служители означава, че изразът "до ръководител на участък включително" има единствено предназначението да определи кои длъжности на ръководни служители, заети на работа под земята, ползват установената привилегия за по-ранно пенсиониране. Този израз не се отнася за работниците и инженерно- техническите специалисти, а по отношение на тях съществува единственото изискване да са били "заети на работа под земята". Впрочем и логическото тълкуване на същия текст води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. На това сочи именно употребеният от законодателя израз "заети на работа под земята". Ако идеята на законодателя бе, че работниците и инженерно - техническите специалисти трябва да са работили на длъжност по щата на участък, той нямаше да включи в разпоредбата израза "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък несъмнено са заети на работа под земята. Преценявани в систематично отношение съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО. Това са "характера и условията на труда", а не структурно-функционалното звено в рамките на което той се полага. Последното би имало значение доколкото оказва пряко влияние върху посочените две характеристики, което в случая не е налице, както правилно е приел административният съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,