Решение № 7713 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2016 г.

Решение № 7713 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. М., гр. С., срещу решение № 7273/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 6998/2014 г., по описа на Административен съд - С. - град. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на отправената към първоинстанционния съд претенция изцяло. Ответниците по касационната жалба - Министерство на земеделието, храните и горите чрез юриск. Колева и Областна дирекция "Земеделие", гр. С. чрез юриск. Калпачка оспорват касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил исковата молба на А. С. М. срещу Министерство на земеделието и храните с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени в резултата на фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК имуществени вреди в размер на 200 лв. и неимуществени вреди в размер на 1500 лева и предявения от същото лице иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция "Земеделие" гр. С., за заплащане на обезщетение за претърпени в резултата на фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК имуществени вреди в размер на 200 лв. и неимуществени вреди в размер на 1500 лв. За да постанови съдебния акт, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като от една страна липсват данни за бездействие от страна на ответниците в производството, а от друга страна не е доказано наличието на пряка и непосредствено причинно-следствена връзка между незаконосъобразно бездействие на ответниците и настъпила за ищеца под формата на пропуснати ползи или претърпени загуби вреда. Видно от мотивите на първоинстанцинното решение, в хода на съдебното дирене са събрани доказателства за предприетите от административните органи действия, свързани с определяне на конкретни имоти от общинския и държавния поземлен фонд за обезщетяване на лица заявили искане в тази насока. Проследена е подробно кореспонденцията между Министерство на земеделието и храните и Общинска служба "Земеделие", като са взети предвид и всички действия, насочени към осигуряване на фонд от земи, които да бъдат предоставени като обезщетение на лицата изявили желание за компенсиране чрез предоставяне на земя, а не с съответни поименни компенсаторни бонове. При преценка, свързана със законосъобразността на действията на ответниците в производството е взето предвид обстоятелството, че към момента на приключване на производството не е окончателно определено съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ за територията на Столична община, тъй като не са изработени всички помощни планове по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ и в границите на урбанизираните територии все още не са проведени процедурите по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ от районните администрации. Съдът е взел предвид обстоятелството, че едва след определянето на всички имоти, подлежащи на възстановява, е възможно определянето на коефициент по реда на чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ и изготвяне на задание, което да даде възможност на Министерството на земеделието и храните да възложи изпълнението на техническите дейности по изработване на план за обезщетяване на собствениците на земеделски земи на територията на Столична община по реда на чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ Отчитайки предприетите от компетентните органи действия, съдът е формирал извод за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на Министерството на земеделието и храните и Областна дирекция "Земеделие" - С. Съдът е посочил, че пропуснатата полза по своя характер е едно бъдещо сигурно увеличаване на имуществото, което не се е реализирало поради незаконосъобразен акт, а в случая липсват доказателства за значими за производството обстоятелства в тази насока. Съобразил е обстоятелството, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Направил е извод, че за да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. В случая не били представени доказателства и за конкретно определени загуби за М.. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното дирене е установено, че пред компетентния административен орган продължават да постъпват заявления за обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, конкретизират се параметрите за обезщетяване на заявителите и предстои изработване в цялост на всички помощни планове по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Като взе предвид трайната практика на ВАС, съобразена с практиката на Европейския съд по правата на човека, обективирана в решенията по делата "Мутишев и други срещу България", "Л. П. срещу България" и др., настоящия съдебен състав приема, че забавянията при предоставяне на обезщетения или реституция на земеделски земи представляват намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, поради които в случаите на прекомерно забавяне, поведението на администрацията следва да се третира като нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че твърдяното от страната бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се изразява в несвоевременно и в разумни срокове предприемане и извършване на всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност, свързана с провеждане на процедурата по обезщетяване на правоимащите според чл. 10б от ЗСПЗЗ лица. Видно от представеното по делото от страна на ответниците писмо изх. № ВС-01-1576/19.10.2011 г. /л. 157 от адм. д. 2080/2012 г. на АССГ/, по силата на решение № 265 от 20.03.2001 г. на ОСЗ - П. /макар и непредставено по делото, тъй като липсвало на хартиен носител, а било налично единствено в цифров вид/ е налице надлежно признато право на наследниците на Х. И. Я., един от които е М. за обезщетяване със земя или поименни компенсаторни бонове в размер на 15,700 дка, както и надлежно отправено до административния орган искане за обезщетяване именно със земя в размер на 17 дка. От момента на признаване на правата на лицата - наследници на Янчев и надлежно отправеното от тях искане за обезщетяване по конкретен начин, а именно с предоставяне на земеделска земя, до предявяване на претенцията са изминали около десет години. При така установените по безспорен и категоричен начин факти, следва да се приеме, че макар компетентните административни органи да са предприемали във времето определени действия, насочени към реализация на законно признатите права на ищеца, поведението им е довело до липсата на обезщетяване на касатора, респективно до липсата на реализация на оправданото правно очакване във връзка с провежданата реституционна процедура, възникнало за него след решението от 20.03.2001 г. Поради описаните обстоятелства, настоящия съдебен състав счита, че неприключването на процедурата от страна на държавните органи да обезщетят М. е равнозначно на намеса в правото му на притежание по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Въпреки липсата на определени от законодателя конкретни срокове за обезщетяване и наличието на държавен интерес, насочен към защита на правата на голям брой бивши собственици, предявяващи реституционни претенции на собствено основание, следва да се приеме, че не е налице задължителната в случая пропорционалност между интензитета на защита на личния и обществен интерес, при което се достига до забавяне на удовлетворяването на интересите на конкретния правоимащ, в случая М. за срок, значително надвишаващ разумния. През изминалия от надлежно отправеното към органа искане и до подаване на иска период от около десет години, ищецът е бил поставен в състояние на неяснота относно реализирането на правата му на собственост и е бил възпрепятстван да ползва същата. При наличието на данни за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, следва да се формулира извод за възможност и необходимост при съответно сезиране от страна на имащо правен интерес лице, да се ангажира отговорността на държавата за обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. След като е установил, че реституционните процеси са забавени твърде много, съдът не е направил съответния на фактите правен извод. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите, вписани в чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, свързани с нарушаване на правото му на притежание и ползване на имот, с който е следвало да бъде обезщетен. Съдът намира иска за репариране на неимуществени вреди за основателен. Безспорно е, че в резултата на изключително дългия срок, през който не е приключена процедура по обезщетяване на лицето с имот по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, М. е търпял негативни усещания, свързани с невъзможност да се ползва от признатите от административния орган с постановеното от него решение № 265 от 20.03.2001 г. права, както и от липсата на сигурност за начина и времето на приключване на това реституционно производство. При определяне на размера на дължимото от всеки от ответниците обезщетение, следва да се имат предвид обстоятелствата, свързани с преценка на интензитета на увреждането и търпяния дискомфорт, както и периода, през който е траяло въздействието на тези негативни усещания върху ищеца. Следва да се съобрази изискването, въдено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за определяне на обезщетение по справедливост, при отчитане на всички значими за производството факти и обстоятелства, изтъкнати от страните в подкрепа на претенцията им. Паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и времева продължителност и периода, за който се търсят 30.12.2006 - 30.12.2011 г., настоящия състав определя на 700 лева за всеки от двамата ответника. В останалата част исковете за компенсиране на търпяни от лицето неимуществени вреди следва да определят като неоснователни и недоказани. Липсват данни за ищеца да е настъпило тежко или продължително увреждане от физически или емоционален характер, което да мотивира съда за присъждане на по голямо обезщетение от така определеното. Следва да се уважи и претенцията на ищеца по първоинстанционното производство за присъждане на лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 30.12.2011 г. Правилни са изводите на съда, че имуществените вреди, като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, като следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, както и че в процесния случай това обстоятелство не е било доказано. Липсват представени от касатора доказателства, че би получил доходи под формата на рента от земеделските земи. Наличието на изготвена експертиза в тази насока не обосновава извод за бъдещо сигурно събитие, свързано със сключване на договор за аренда, изпълнението му от страна на евентуален арендатор и получаване на доход от М. в точно установен размер. Предвид описаното, първоинстанционният съд е правилно достигнал до извода, че по отношение на претендираното за присъждане обезщетение за имуществени вреди не са налице материално правните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и исковете са неоснователни. В тази част решението следва да се потвърди като обосновано и законосъобразно. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателя е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати, като е взел предвид спецификата на дейността и структурата на юридическите лица и ЕТ и в тази връзка възможността да ползват юридическа помощ по ред, различен от упълномощаването на адвокат. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е била недопустима и първоинстанционния съд не е следвало да я уважи. Разноски на ответниците по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,