Решение № 14620 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2018 г.

Решение № 14620 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Ш. срещу съдебно решение № 126 от 14.12.2017 г. постановено по адм. дело № 346 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Ш.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилен направения от първоинстанционния съд извод, че изтеклият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) не може да е основание за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), тъй като не лишава водача от правоспособност. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Счита за неправилен и извода, че заповедта е издадена в разрез с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, като сочи, че издаването на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП е при обвързана компетентност, а срокът за който е приложена мярката е минималният предвиден от законодателя. Твърди, че решението е неправилно и в частта за разноските. С него АС – Ш., съобразно изхода на делото е присъдил хонорар в размер на 600, 00 лв. за процесуално представителство на жалбоподателя, като е отхвърлил възражението за прекомерност. Производството е протекло в едно заседание, без спор за факти, т. е. липсва фактическа и правна сложност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, за всяка инстанция. Евентуално, ако жалбата бъде отхвърлена, прави искане да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде намален присъденият адвокатски хонорар на 300, 00 лв., поради прекомерност. Прави възражение за евентуално претендираните разноски в касационното производство, ако същите надвишават 300, 00 лв. Ответникът – ДЗЗД "Формат", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Сочи, че ПАМ е приложена по отношение на дружеството, което е неперсонифициран правен субект. На основание чл. 359, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), всичко, което е придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците. Няма спор, че управителят В. Енчев е управлявал процесния автомобил със СУМПС, чиито срок на валидност е бил изтекъл към 05.11.2017 г. Няма спор и относно факта, че той има придобита правоспособност за водач на МПС от категория АМ, В1 и В, какъвто е и автомобилът, който е управлявал. Изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от неговата правоспособност. Не са били налице предпоставките за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, приет в чл. 6, ал. 1 от АПК. Прилагането на мярката е лишило ДЗЗД "Формат" от възможността на ползва МПС в рамките на шест месеца, а в случая се касае за служебен автомобил, необходим за търговската дейност на дружеството. Снабдяването с ново СУМПС от страна на В. Енчев е ново обстоятелство и съдът следва да го съобрази при постановяване на своя съдебен акт. Неоснователно е и възражението за прекомерност на разноските. Предвид изложеното прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-001158 по ЗДвП, издадена на 06.11.2017 г. от началник сектор към ОД на МВР – Ш., сектор "Пътна полиция" и е осъдил ОД на МВР – Ш. да заплати на "Формат" ДЗЗД, ЕИК *********, със съдружници Н. Х. К. и В. Е. Е. разноски по делото в размер на 650, 00 лв. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0869-001158 от 06.11.2017 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – Ш., сектор "Пътна полиция", на ДЗЗД "Формат" е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца, считано от 05.11.2017 г. и са отнети 2 броя регистрационни табели Н0386 ВВ и СРМПС №[ЕИК]. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 05.11.2017 г. около 17, 20 часа в гр. Ш., по бул. "В. П.", до № 2, в посока ул. "С.", лек автомобил "Ш. Р." с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ДЗЗД "Формат", е бил управляван от непритежаващия валидно СУМПС – изтекъл срок на валидност на 10.02.2016 г. водач В. Е. Е.. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 068129 от 05.11.2017 г. АУАН е съставен против В. Е. Енчев, за това, че на 05.11.2017 г. в гр. Ш. управлява ППС със СУМПС №[ЕИК], което е с изтекъл срок на валидност – до 10.02.2016 г., с което е нарушил чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП. Със заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил ОД на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със заповед № 372 з-1812 от 07.07.2017 г. директорът на ОД на МВР - гр. Ш. е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП (включително и по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП), в т. ч. началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Ш. или длъжностно лице, назначено със заповед да го замества или определено със заповед да изпълнява функционалните задължения на началник сектор "ПП" - т. 1. 2 от заповедта. В хода на първоинстанционното производство е представено издадено на 10.11.2017 г. ново СУМПС на лицето, управлявало процесния автомобил. При така установеното съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Приел е за неоснователно възражението на оспорващия за порок във формата на акта, с оглед посочения в същата адресат. Изложил е, че разпоредбата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП определя адресата на ПАМ, като сочи, че същата се прилага спрямо собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. От приложена по делото разпечатка от регионална база – КАТ Ш., съдът е установил, че като собственик на процесния автомобил е вписано именно ДЗЗД "Формат". Това е и собственикът, посочен в Свидетелство за регистрация част I. При това положение съдът е счел, че правилно административният орган е определил адресата на наложената ПАМ. Съдът е посочил, че от гледна точка на материалното право, правата и задълженията в гражданското дружество се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. За разлика от гражданското право обаче, в рамките на административното производство, не се разглеждат и разрешават имуществени права и спорове, които биха могли да произтичат от договореностите между съдружниците. Задължението на органа за изясняване собствеността на превозното средство се свежда до проверка в официалните регистри и документи за собственост. В случая това е сторено. Собственикът на МПС е определен от административния орган въз основа на информацията, съдържаща се в регистрите, водени в сектор "Пътна полиция", съгласно чл. ЗЗ, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). Тази информация изцяло съответства на данните, съдържащи се свидетелството за регистрация част I. Съдът е счел, че при постановяването на акта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. След анализ на нормата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП е достигнал до извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Изложил е, че няма спор относно факта, че В. Е. Е. има придобита правоспособност за водач на МПС от категория АМ, В1 и В, какъвто е и автомобилът, който същият е управлявал при извършване на проверката. Липсва и спор за това, че притежаваното от него СУМПС към датата на проверката е с изтекъл срок на валидност. Посочил е, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС, като е изложил подробни съображения за този си извод. Породи това съдът е счел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Изложил е, че обстоятелството, че в цитираната разпоредба се визира "лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление", а не се използва термина "неправоспособен водач", не променя този извод, тъй като от логическото тълкуване на разпоредбата следва, че същата е приложима единствено спрямо водачи, които не притежават правоспособност да управляват МПС от съответната категория, а не и водачи, които притежават правоспособност да управляват МПС, но срокът на валидност на техните СУМПС е изтекъл. На следващо място, съдът е счел, че оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК. Посочил е, че в случая прилагането на принудителната административна мярка не само, че не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на съдружниците в дружеството в по-голяма степен от необходимото, тъй като ги лишава от възможността да ползват притежаваното МПС в рамките на шест месеца, а в случая се касае за автомобил, необходим за стопанската дейност на съдружниците. От друга страна, снабдяването с ново СУМПС означава, че В. Е. Е. отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС, в т. ч. и на изискването за медицинска годност за управление на МПС, поради което нито той в качеството на водач, нито притежаваното от дружеството МПС, представляват опасност за движението по пътищата. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2 а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 05.11.2017 г. В. Е. Е. е управлявал лек автомобил "Ш. Р." с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ДЗЗД "Формат", със СУМПС с изтекъл срок на валидност. По принцип правилни са изложените в отговора на касационната жалба съображения, че основание чл. 359, ал. 1 от ЗЗД, всичко, което е придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците. В случая обаче, като собственик на процесния автомобил, съгласно представеното по делото Свидетелство за регистрация част I, е вписано именно ДЗЗД "Формат". Доколкото за административния орган не съществува задължение да изследва чия е действителната собственост на автомобила, той правилно е приложил мярката по отношение на посочения в Свидетелството за регистрация субект. Изискуемата в чл. 171, т. 2 а от ЗДвП предпоставка за прилагане на мярката е автомобилът да е управляван без "съответно свидетелство" за управление на МПС. И. за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В пар. 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Противно на приетото от първоинстанционния съд, заповедта е издадена при обвързана за органа компетентност и е в минималния предвиден в закона срок, поради което изложените в решението доводи за несъразмерност на мярката не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Обстоятелството, че след прилагането на ПАМ водачът се е снабдил с ново СУМПС не съставлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и също не води до незаконосъобразност на заповедта. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на "Формат" ДЗЗД, ЕИК *********, със съдружници Н. Х. К. и В. Е. Е., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-001158 по ЗДвП, издадена на 06.11.2017 г. от началник сектор към ОД на МВР – Ш., сектор "Пътна полиция" следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – Ш. сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по 150, 00 лв. за всяка съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,