Решение № 4994 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14050/2013 г.

Решение № 4994 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14050/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Триадица" срещу решение № 5138 от 23.07.2013 г., постановено по адм. дело № 6382 от 2010 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател, кметът на СО - район "Триадица", редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Новакова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в същата. Ответникът по касационната жалба, Николинка Иванова Петрова от гр. София, редовно призована, се явява лично и с адв. Маринов, който оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и такива, изложени устно по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - София-град в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил по жалба на Николинка Иванова Петрова от гр. София заповед № РД-09-2-200 от 22.06.2010 г. на кмета на Столична община - район "Триадица", с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО е отменена настанителна заповед № 196/09.10.1990 г. на Началника на службата на жилищно настаняване при Изпълкома на общински народен съвет при район "Триадица"- Столична община и е прекратен сключеният на това основание наемен договор с Николинка Петрова за жилище - общинска собственост, съставляващо апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Георги Измирлиев", бл. 235, вх. "6", ет. 6. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, заповедта е постановена в противоречие на материалноправните разпоредби. Според съда при издаване на административния акт са нарушени основни принципи на административния процес, установени в чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от АПК - принципите на съразмерност, на истинност и на служебно начало. Съдът е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че наемателката дължи посочените от общината суми - факт, който тя не оспорва, видно жалбата й срещу административния акт. В същото време съдът е приел за безспорно установен и фактът, че Николинка Петрова е извършила за своя сметка всички възстановителни работи по отстраняване повредите на общинското жилище, причинени от избухналия във входа на блока бомбен взрив. Въпреки, че съгласно последния, сключен с общината договор за наем от 01.08.2005 г. - т. 5.2 - наемателката се е задължила да извършва за своя сметка всички основни и текущи ремонти на наетото жилище, съдът е приел, че разходите за възстановяване на жилището след бомбения взрив не съставлява "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, а се явява" реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, поради което разходите за извършването й следва да бъдат за сметка на собственика на имота - СО - район "Триадица". Отделно от гореизложеното АССГ е приел, че към датата на сключване на договора за наем от 01.08.2005 г. наемодателят е в неизпълнение на основно свое задължение по т. 6.1. от договора - не е предоставил на наемателката имота в състояние, годно за уговореното ползване. В този случай, предвид липсата на специална уредба в специалните ЗОбС и НРУУРОЖТСО, според съда приложение намира общата разпоредба на чл. 230, ал. 2 от ЗЗД - ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. Съдът е приел, че с оглед гореизложеното Николинка Петрова е имала право на възражение за прихващане, което най-малкото е следвало да бъде обсъдено от административния орган при постановяване на обжалваната заповед. Като не е сторил това, кметът на район "Триадица" бил допуснал нарушение на основни принципи в административния процес като принципът за съразмерност, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Това нарушение води до незаконосъобразност на административния акт, поради което АССГ е отменил същия с произтичащите от това правни последици. Решението на АССГ е правилно. Правилно съдът е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Решението е постановено съобразно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, изразяващи се в несъбиране на необходими по делото доказателства - съдебно-техническа експертиза за това дали се касае за основен ремонт или за реконструкция по смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ и липса на съдебно-икономическа експертиза за размера на платените от Петрова суми за поправка на общите части на сградата след бомбения взрив. Обосновано съдът е приел, че платените от Петрова суми за възстановяване на общинското жилище след бомбения взрив попадат извън понятието за основен ремонт, който следва да бъде поет от наемателя съгласно т. 5.2 от сключения договор за наем от 01.08.2005 г. Бомбеният взрив в близост до общинското жилище, наето от жалбоподателката, в резултат на който са избити врати и стени в същото и са повредени целите електрическа и ВиК инсталации, съставлява непреодолима сила, стояща извън волята на Петрова . Тези повреди касаят конструкцията на имота и не са свързани с обичайното изхабяване на жилището в резултат на ползването му, което би могло да доведе до необходимост от основен ремонт, каквато хипотеза има предвид разпоредбата на т. 5.2 от договора. Правилен е изводът на АССГ за това, че, доколкото бомбеният взрив се е случил на 13.04.2005 г., договорът за наем е сключен на 01.08.2005 г., а привеждането на жилището във вид, удобен за нормално живеене е осъществявано продължавано във времето от 2005 г. до средата на 2007 г., към датата на подписване на договора за наем наемодателят е в неизпълнение на основно свое задължение по т. 6.1 от договора - да осигури на наемателя ползване на жилището безпрепятствено, което по съдържание препраща към задължението на наемодателя по чл. 230, ал. 1 от ЗЗД - да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета. Тъй като към датата на сключване на договора за наем от 2005 г. жилището е било с избити врати, стени на банята и тоалетната, повредени ел. Инсталация и ВиК инсталация, същото не е отговаряло на нуждите за които е наето, поради което правилно АССГ е приел, че за жалбоподателката са възникнали правата по чл. 230, ал. 2 от ЗЗД - правото да иска намаляване на наемната цена и обезщетение в този случай. Обосновано съдът е приел, че с оглед гореизложеното, принципно коректното отношение на Петрова към задълженията й като наемател на общинското жилище от 1990 г. до сега, съотнесено към общата социално-икономическа обстановка в държавата и прогресивно влошаващото се нейно здравословно състояние, административният орган неправилно е издал обжалваната заповед. Правилно съдът е заключил, че заповедта противоречи на материалния закон и на основни принципи в правото като принципа за предвидимост, който изисква справедливо и добросъвестно отнасяне от страна на административния орган - в случая спрямо обсъждането и евентуалното уважаване на възникналото за наемателката право на прихващане или поне намаление от наемната цена. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,