Решение № 3807 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника гл.юрк. Караславов, срещу Решение 1251/04.10.2023 г., постановено по адм. дело 700/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Р. Русев е отменено Решение 32-70446/21.02.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административния орган неправилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Р. Русев, чрез пълномощника адв. Николова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е Решение 32-70446/21.02.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, към MRN 19BG002005010788R8/26.06.2019г., с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока лек автомобил употребяван с повреда, марка Ленд роувър, модел Рендж ровър, внос от САЩ, определена ѝ е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 4 483.86 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и §2 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Според фактическите установявания оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от страна на лицето декларация. Във връзка с отправени искания за съдействие от Агенция Митници до Департамента на САЩ чрез митническо аташе към Посолството на САЩ, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, за които са възникнали съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, с писмо, заведено под 32-236499/22.07.2021 г. са представени документи, представляващи електронна информация за износ (EEI) за автомобилите, които са декларирани за поставяне под режим допускане за свободно обращение пред митническите учреждения в структурата на ТД Митница Варна, с уточнение, че последната е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. В таблица е отбелязано, че стойността при износа на процесния автомобил е в размер на 15654 USD. Въз основа на получената информация от официалните американски власти, директорът на ТД Митница Варна е приел, че предоставените документи представляват годно доказателство за извършената проверка , и обосновават съмнението, че декларираната цена при поставянето на стоки под режим не представлява общата платена и не следва да се определя по реда на чл. 70, § 1 от МКС. Административният орган е извършил справка в Митническата информационна система - МИСЗА, като е установил случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, в които за държава на износ е посочено САЩ и чиято митническа стойност е определена по чл. 70 от МКС. Установил е, че по приложението на първия вторичен метод, визиран в б.а на чл. 74, § 2 от МКС не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, за да бъдат квалифицирани внесените стоки като идентични, а по отношение на втория вторичен метод, регламентиран в чл. 74, § 2, б. б" от МКС е констатирал, че е невъзможно установените при справката декларирани стоки от САЩ и внесеният автомобил да бъдат определени като сходни стоки. В резултат на това директорът е установил, че посочените вторични методи са неприложими при горепосочената декларация. Неприложимост митническият орган е констатирал и по отношение на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в б. в и б. г" на чл. 74, § 2 от МКС. Органът е формирал извод, че не може да бъде приложен третият вторичен метод за определяне на митническата стойност, тъй като липсва база данни за единична цена. По отношение на регламентирания в б. г на чл. 74, § 2 от МКС метод митническият орган е заключил, че липсва база данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и допълнителни елементи. Във връзка с установената липса на достатъчно данни за определяне на митническата стойност по горепосочените методи, директорът на ТД Митница - Русе е обосновал извод за приложение на метода, посочен в разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. За да отмени административния акт съдът е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Решаващият състав е стигнал до извода, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност - тази, която е действително платена по представения документ за продажба от 02.07.2019 г., като не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат при следните коригиращи мотиви: Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от МКС. Информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба на САЩ за митници и гранична защита, чрез аташето на службата в София, е за декларирана в износната МД цена на автомобила 15 654 $, която значително надвишава цената, посочена в приложения от вносителя към МД за внос документ за продажба 4 013 $. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на декларираната цена освен документ за продажба, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 МКС. Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл.74, пар.2, букви от а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013.