Решение № 5705 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 268/2012 г.

ВАСVI отделение20.04.2012 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1629 от 02.11.2011 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 427/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № А-3/11.02.2011 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при Община Петрич, потвърден с решение № 2/10.05.2011 г. на директора на Дирекция "ИДМПОС" при Община Петрич. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5705 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 268/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ДЖИ ЕР ЕМ" ООД, ЕИК 20129488, седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. "Свобода" № 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Харамлийска, срещу решение № 1629 от 02.11.2011 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 427/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № А-3/11.02.2011 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при Община Петрич, потвърден с решение № 2/10.05.2011 г. на директора на дирекция "ИДМПОС" при Община Петрич. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е отговорил на всички наведени от жалбоподателя доводи в подадената жалба и не е изложил мотиви в своето решение във връзка с приетото от него, че таксата се дължи. Изводите на съда не намират опора в доказателствата по делото. Неправилно са приложени разпоредбите на чл. 71 от ЗМДТ и чл. 7 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Петрич (НОАМТЦУТОП), приета от Общински съвет - Петрич. По делото е безспорно установено, че от имотите на дружеството не се генерират битови отпадъци и такива не се събират. Следователно таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо не се дължи. Установено е също така, че в тях не се извършва каквато и да било дейност, че достъпът до тях се осъществява по трудно проходим, стар, изоставен път с много неравности и самите те представляват пустеещо пасбище. Поради това, таксата за услугата по поддържането на териториите за обществено ползване, не се предоставя в района, в който се намират недвижимите имоти и също не се дължи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД. При условията на алтернативност е заявено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация Община Петрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е бил АУЗД № А-3/11.02.2011 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при Община Петрич, потвърден с решение № 2/10.05.2011 г. на директора на дирекция "ИДМПОС" при община Петрич. Със същия на "ДЖИ ЕР ЕМ" ООД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установено задължение за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в общ размер 5783.47 лв. и лихва 63.78 лв. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството, като е приел следното: Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, към който препраща чл. 9б от закона, редакция ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г., и е оспорен по административен ред също пред компетентния орган. Дружеството е задължено лице за такса битови отпадъци (ТБО) съгласно чл. 11 от ЗМДТ. Същото е собственик на поземлени имоти № 000707, № 000708 и № 000709 по картата на възстановената собственост на землището на с. Беласица. Предназначението на имотите е променено съгласно решение № КЗЗ-4/24.06.2009 г., решение № КЗЗ-1/24.02.2009 г. и решение № ОД-03/06.03.2009 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП). Поради това, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че макар и с променено предназначение, описаните имоти са на практика земеделски имоти и ТБО на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се дължи. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. На това основание с акта е определено задължение за ТБО само за посочените две услуги. Заплащането на таксата се определя от принадлежността на имота към територията на дадено населено място и от предназначението му и не се обвързва с произвеждането на битови отпадъци от собствениците или ползвателите. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира за неправилни така направените изводи. От фактическа страна с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство е установено следното: С нотариален акт № 181, том I, рег. № 4200, дело № 169 от 08.07.2008 г. за продажба на недвижими имоти "ДЖИ ЕР ЕМ" ООД придобива право на собственост върху поземлени имоти № 000707, № 000708 и № 000709 по картата на възстановената собственост на землището на с. Беласица, община Петрич. Същите са декларирани с декларации по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 258/26.11.2009 г., вх. № 259/26.11.2009 г. и вх. № 260/26.11.2009 г. С молба вх. № 94-00-6866/03.11.2009 г. до Община Петрич то е поискало освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, тъй като се касае за земеделски земи. С оспорения пред Административен съд - Благоевград АУЗД № А-3/11.02.2011 г., издаден от главен инспектор в сектор "Местни данъци и такси" при Община Петрич, потвърден с решение № 2/10.05.2011 г. на директора на Дирекция "ИДМПОС" при Община Петрич, на "ДЖИ ЕР ЕМ" ООД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установено задължение за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в общ размер 5783.47 лв. и лихва 63.78 лв. за услугите за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Не се спори, че имотите се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, определени със заповед № I-С-324/29.10.2009 г. на кмета на Община Петрич, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Според същата заповед, услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на отпадъци в депо или други съоръжения се предоставя на цялата територия на Община Петрич. Изискването на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 71а и чл. 71е от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съгласно алинея 3 на чл. 66, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Аналогична е и нормата на чл. 17, ал. 1 от НОАМТЦУТОП, приета с решение на Общински съвет - Петрич № 90 по протокол № 9 от заседание, проведено на 11.04.2008 г., в сила от 12.05.2008 г. За конкретното населено място - с. Беласица, общ. Петрич, таксата не е определена по реда, предвиден в чл. 66, ал. 1 от закона и чл. 17, ал. 1 от наредбата с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща изброените разходи. Такова решение и одобрена план-сметка липсват както за 2009 г., така и за 2010 г. Размерът на таксата е определен на основание чл. 14 от НОАМТЦУТОП, приета с решение на Общински съвет - Петрич № 90 по протокол № 9 от заседание, проведено на 11.04.2008 г., в сила от 12.05.2008 г., в който няма определен размер на таксата за отделните населени места на общината, а общо за цялата община и от който не е ясно как е одобрен този размер за съответните години без да е взета предвид план-сметка за разходите, при положение, че в него е посочено "действащ промил по решение № 369/12.12.2005 г.". В тази връзка, основателен е доводът на касатора, че размерът на таксата в АУЗД № А-3/11.02.2011 г. е определен незаконосъобразно в нарушение на изискването на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. В чл. 7 от НОАМТЦУТОП е регламентирано, че лицата, неползващи услугата през съответната година или определен период от нея, заплащат такса само за периода на ползване на услугата, а съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 20, т. 4 от наредбата, приета от Общински съвет - Петрич на основание чл. 9 от ЗМДТ, е предвидено, че се освобождават от такса битови отпадъци имоти, които няма да се ползват през цялата година и подадена декларация за това в общинската администрация Петрич до края на месец ноември на предходната година. Освобождаването става след извършване на проверка от съответните служби на място за удостоверяване истинността на декларацията. В наредбата не е предвидено обаче изискване за издаване на административен акт, с който лицето, подало декларация, да бъде освободено от заплащане на таксата и не е определен компетентният орган, който да се произнесе по подадената декларация, респ. искане за освобождаване от заплащане на такса, поради неползването на имота. При положение, че общинският съвет не е уредил в изпълнение изискването на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ в издадената от него на основание чл. 9 от ЗМДТ наредба реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, не е посочил компетентния орган, който да разгледа и да се произнесе по искане за освобождаване от заплащането на ТБО, поради неползването на имота, то декларацията за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, когато е подадена съгласно изискването в наредбата на общинския съвет, следва да бъде взета предвид при изчисляване на размера на конкретното задължение за такса битови отпадъци на лицата за годината за целите на уведомлението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. Преценката, респективно - меродавният извод дали таксата се дължи от лицето, което е подало молба за освобождаване на основанието по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, принадлежи на органа, който е компетентен по закон да установи и събере съответната местна такса. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ да изпълняват функциите (да имат правата и задълженията) на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - производствата за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. От своя страна задълженото лице може да представя и да иска събирането на всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на твърдяния от него правнорелевантен факт за неползване на услугата и при оспорване на акта, установяващ дължимост на таксата. При положение, че с АУЗД № А-3/11.02.2011 г. е определено задължение за ТБО за 2010 г. за двете услуги - за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, в производството по съдебното му оспорване собственикът на имотите в качеството му на задължено съгласно чл. 11 във вр. с чл. 64 от закона лице, който твърди, че актът е незаконосъобразен на посоченото основание, следва да докаже твърденията си, че имотът не е бил ползван и поради това на основание чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 7 от НОАМТЦУТОП не следва да заплаща ТБО за посочените услуги. От заключението на вещото лице, изготвено през месец октомври 2011 г., се установява, че въпреки промененото предназначение с решение № КЗЗ-4/24.06.2009 г., решение № КЗЗ-1/24.02.2009 г. и решение № ОД-03/06.03.2009 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, в имотите на дружеството - жалбоподател не се извършва никаква дейност, която да изисква предоставяне на която и да е от трите услуги, формиращи размера на ТБО. Местата представляват пустеещо пасбище и достъпът до тях се осъществява по трудно проходим, стар, изоставен път с много неравности. С оглед на така установеното чрез ССЕ, следва да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че тъй като имотите не се ползват и в тях не се генерират каквито и да било отпадъци, то ТБО за 2010 г. не се дължи. Основателен е и третият довод на касатора - за материална незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на чл. 71 от ЗМДТ. Според чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В тежест на издателя на акта е да докаже, че за посочените услуги, за които е установено задължение за заплащане на такса, са налице законовите предпоставки за нейната дължимост, т. е. че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината и че има депо за битови отпадъци или други съоръжения за тяхното обезвреждане. Такива доказателства от страна на ответника по делото няма представени. Както беше посочено по-горе, ответникът не е представил дори план-сметка за разходите във връзка с предоставянето на услугите. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК решението на Благоевградския административен съд следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът за установяване на задължение за такса битови отпадъци. Въпреки изхода на делото на касатора не следва да се присъждат направените разноски за първоинстанционното производство и за касационната инстанция, тъй като няма заявено от него такова искане. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4