Решение № 9941 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Х. И., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител служебен адвокат Г. Георгиева, против решение 5268 от 21.05.2025 г., постановено от Административен съд Хасково IV състав, по адм.д. 997/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на административния орган да предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че при постановяване на решението си, съдът е игнорирал факта, че причините му да напусне страната на произход са свързани с обоснован страх от преследване, репресия, дори и заплаха за живота поради военните действия там. Намира, че в конкретния случай е приложим принципът забрана за връщане /non-refoulement/, като се позовава на Квалификационната директива /Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета/, член 18 от Хартата за основните права на ЕС, чл. 2 и чл. 3 ЕКПЧ, и практиката на ЕСПЧ по прилагането им. Реферира към признатата нужда от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намират в приемащата държава / бежанци sur place /. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган за постановяване на решение, с което да се предостави закрила на чуждия гражданин. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване решението на Административен съд - Хасково, тъй като е валидно, правилно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът подробно е анализирал материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила и правилно е интерпретирал доказателствата по делото. Поддържа, че с оглед бежанската история на касатора, събраната информация за обстановката в конкретния регион на държавата му, съобразно писмени справки от Дирекция Международна дейност при ДАБ за актуалното положение в Сирия, може да се направи извод, че за чужденеца не съществува релевантна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. Х. И. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5268 от 21.05.2025 г. е отхвърлена жалбата на М. Х. И., гражданин на Сирия, насочена срещу решение 2676 от 21.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма. Според първоинстанционния съд са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение, както и относимите материалноправни норми. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справката на Дирекция Международна дейност на ДАБ от 29.01.2025 г. /вх. МД-02-60/29.01.2025 г./ относно актуалната политическа обстановка в Сирия с данни за състояние на сигурността в страната. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, като не се констатира да са били нарушени негови основни права или по отношение на него да е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които да доведат до нарушаването им. Според съда не се установяват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Изяснено е, че инцидентът, при който върху семейната къща е паднала бомба, според твърденията на жалбоподателя се е случил преди 10 години, в период доста отдалечен от настоящия, а след това М. Х. И. е продължил да живее необезпокоявано в Сирия. Изложеното, според съда, прави законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Отчетено е обстоятелството, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, поради което и с оглед данни в тази насока, съдът е съобразил представените в хода на съдебното производство справки с вх. МД-02-78 от 03.02.2025 г. и с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ. Обосновал е тяхната достоверност с обстоятелството, че същите представляват официални писмени свидетелстващи документи и по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават съдържанието на съдържащата се в тях информация. Въз основа на данните в тях, първостепенният съд е приел, че към момента на постановяване на оспореното решение обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие и макар да е оставала сложна, не са били налице ситуации, в които конфликтът в Сирия да е достигал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Обсъдено е, че според последните новини за тази страна /и съгласно справката от 08.04.2025 г./ вече е обявено преходно правителство на Сирия, за министри са назначени лица от малцинствата от друзи и алауити, а за министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, която е член на християнското малцинство; някои медии публикуват материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Поради това съдът е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е налице хипотезата на ал. 5, а именно, че съществува възможността за вътрешно разселване. Формиран е извод, че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, като за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата с рег. УП-34635 от 17.09.2024 г. за предоставяне на международна закрила, след което на 24.02.2025 г. с него е проведено интервю, за което е бил съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него арабски език. Въз основа на представената от него декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ от 17.09.2024 г. и от проведеното интервю се установява по безспорен начин, че М. Х. И. е гражданин на Сирия, роден е на 01.01.1992 г. в Сирия, [населено място], област Хомс, със същия постоянен адрес, [етническа принадлежност], [вероизповедание], без професия, без образование, неженен. Чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия през м. август 2024 г. и преминал нелегално в Турция, където останал четири дни. Впоследствие, в средата на август, също не по законоустановения ред, е влязъл в Република България. Чуждият гражданин посочва, че в момента баща му, майка му, двама братя и шест сестри живеели до гр. Алмансура, област Ракка, Сирия. Според разказаната бежанска история М. Х. И. не е бил арестуван или осъждан в Сирия, не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност; не е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка; не е имал проблеми с официалните власти в страната. Изрично е посочил, че е служил в армията от 2010 г. до 2012 г. в Дамаск в строителни войски. Описал е, че е напуснал Сирия заради войната и липсата на сигурност, както и защото е искал да помогне на семейството си. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно е обсъдено приложението на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, според която разпоредба преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Обосновано съдът е преценил, че инцидентът, за който чужденецът съобщава, не е бил причина да напусне страната си на произход. Според данните от проведеното интервю /л. 26 от първоинстанционното дело/, до 2015 г. той и семейството му са живели в [населено място], област Хомс, когато бомба е разрушила къщата им, след което са се преместили на около 30 километра от селото, в полето, и там е продължил да живее необезпокоявано до напускането на родината. Ето защо разказаната случка не може да аргументира прилагането на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като не свидетелства за релевантно преследване на чуждия гражданин. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение са и обстоятелствата, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, че и към настоящия момент баща му, майка му, двама братя и шест сестри живеят в държавата по произход. За чуждия гражданин не съществува и опасение от мобилизация, тъй като вече е отбил военната си служба. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на решението си съдът е игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход са свързани с обоснован страх от преследване, репресия, дори и заплаха за живота му поради военните действия там. Обжалваното решение е подробно мотивирано защо не са налице основания да се счита, че поради самия факт на присъствието си на територията на Сирия чуждият гражданин не може да се счита изложен на реална опасност от тежки посегателства и заплахи. С оглед неопроверганата им материална доказателствена сила, са били ценени и подробно обсъдени справката от 29.01.2025 г., сочеща на известна промяна на обстановката в страната по произход, както и представените пред първата съдебна инстанция справки съответно от 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г. Според последните данни милиони сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Предвид големия миграционен поток към Сирия, Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. Обосновано и в съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК тези нови данни са преценени като такива, които не могат да мотивират промяна в правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Относимата актуална информация за Сирия е в насока, че животът там постепенно се нормализира, включително защото бомбардировките от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната не са имали за цел мирното население, а стратегически военни обекти. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-483 от 10.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 27 август и 2 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 423 семейства /общо 1342 души/ се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 16 489 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 1796 семейства /общо 6995 завърнали се лица/ в цяла Сирия. Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване за постановяване на обжалваното решение в противоречие с принципа "non-refoulеment" /забрана за връщане/. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Макар касаторът да се позовава на нуждата от закрила като бежанец sur place, по делото не се установяват предпоставките за това. Чуждият гражданин може да получи този статут, когато се появят нови обстоятелства след влизането му в България, които създават основателни опасения от преследване вследствие на раса, религия, националност, принадлежност към социална група или политически убеждения и той не може или не желае да се върне в страната си. Това включва ситуации, при които нови факти, произтичащи след влизането в страната, водят до реален риск за живота или свободата на лицето, което не е могло да бъде предвидено при първоначалната му миграция. Статутът sur place се предоставя при доказване, че лицето не е било преследвано или не е търсило закрила по тези основания при влизането си, но се появяват нови причини за защита на територията на приемащата държава на по-късен етап. В случая кандидатът не е представил убедителни доказателства, които да показват нови обстоятелства, възникнали след влизането му в България, които създават реален риск от преследване или опасност за живота и свободата му. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,