Решение № 12186 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2017 г.

Решение № 12186 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Борисов срещу заповед № 8121 К-7449/11.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "Забрана на повишаване в длъжност за срок от една година".

Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. Н. Желев, оспорва заповедта поради недоказаност на нарушенията, обосновали търсената дисциплинарна отговорност, наличието на допуснати нарушения на производствените правила, изразяващи се в неучастието на член на проверяващата комисия и извършване на проверката в нарушение на чл. 209, т. 4, пр. втори от ЗМВР и чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, както и поради несъответствие на наложеното наказание с целта на закона. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 8121 К-7449/11.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на главен инспектор С. Борисов, началник на РУ - Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, считано от датата на връчване на наказанието. Наказанието е наложено на правно основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. трети и т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, във вр. с § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, поради установено системно извършване на нарушения на т. 13 и т. 15 от МЗ № 8121 з-644/01.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и на служебните си задължения, произтича от типова длъжностна характеристика за длъжността "началник на РУ в ОДМВР". Наказанието е във връзка с това, че главен инспектор С. Христов, в качеството си на административнонаказващ орган, в периода 09.11.2016 г. – 25.04.2017 г., е издал шест наказателни постановления (НП), при които са били налице данни за извършени престъпления. В нарушение на чл. 33 от ЗАНН не са били изпратени на съответната прокуратура, което е резултат от ненаправена проверка за законосъобразност на акта, съгласно изискването на т. 13 от МЗ № 8121 з-644/01.10.2014 г, и не е "проверил и оценил" наличието на данни за извършени престъпления от общ характер, каквото задължение е имал съгласно длъжностната си характеристика. Конкретните шест нарушения се изразяват в това, че:

1. на 09.11.2016 г. е издадено НП № 16-0306-000581, във вр. с ПТП с пострадали лица при данни за възбудено наказателно преследване за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" от НК;

1. на 25.04.2017 г. е издадено НП № 16-0306-000829 при наличие на данни за престъпление по чл. 343в от НК;

1. на 20.01.2017 г. е издадено НП № 16-0306-000752 при наличие на данни за престъпление по чл. 345 от НК;

1. на 25.01.2017 г. е издадено НП № 170306-000014 при наличие на данни за престъпление по чл. 345 от НК;

1. на 17.03.2017 г. е издадено НП № 17-0306-000044 при наличие на данни за престъпление по чл. 345 от НК;

1. на 17.03.2017 г. е издадено НП № 17-0306-000044 при наличие на данни за престъпление по чл. 345 от НК;

1. на непосочена в заповедта дата е издадено НП № 17-0306-00006, въз основана на АУАН, серия "Г", № 612839/07.02.2017 г., при наличие на данни за престъпление по чл. 345 от НК

Дисциплинарното производство, завършило със сега оспорваната заповед, е образувано по заповед № 343 з-862/21.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – Сливен (Директора) за извършване на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР на предварителни данни от справка от 31.05.2017 г. Със заповедта е възложено извършване на проверка по отношение на няколко служители при РУ - Нова Загора, сред които и жалбоподателя С. Борисов. По отношение на последния проверката е свързана с данни за неизпълнение на служебни задължения и заповеди във връзка с изпълнение на административнонаказателната дейност по ЗДвП, за които нарушения на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда наказание "Порицание".

Проверката е възложена на комисия в състав: комисар С. Колев, старши инспектор Е. Цветкова, старши инспектор И. Иванов и старши експерт Д. Митева, като е определен и 30 дневен срок за извършването й. Към дисциплинарната проверка са присъединени матиралите по преписка вх. № 812102-657/2017 на ОД на МВР – Сливен. В последствие със заповеди от № 343 з-965/12.07.2017 г. и № 343 з-1165/17.08.2017 г. на Директора срокът за проверка е удължен до 19.09.2017 г. и е допуснато присъединяване на материали по проверка по заповед № 8121 з-847/2017 г. на министъра на вътрешните работи.

На 14.09.2017 г., Комисията е представила пред Директора справка за изпълнение на възложената й проверка. Комисията е констатирала по отношение на главен инспектор С. Борисов, че са налице данни за извършено системни нарушения на служебната дисциплина, поради което на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се предвижда наказание по "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Въз основа на това е направено предложение до Директора, материалите по преписката да бъдат изпратени на министъра на вътрешните работи като компетентен дисциплинарнонаказващ орган (ДНО) по смисъла на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР, с оглед на установеното нарушение и предвиденото за него наказание и статута на главен инспектор С. Борисов, заемащ ръководна длъжност, в качеството си на началник на РУ при ОД на МВР.

Съгласно протокол от 14.09.2017 г., главен инспектор С. Борисов се е запознал със изготвената от Комисията справка и му е указано правото да представи възражения във връзка с извършената проверка. На 15.09.2017 г., проверяваният служител е представил обяснения във връзка с констатациите и предложенията на Комисията като и изразил становище за неправилност на извода за виновно неизпълнение на служебните му задължения във вр. с посочените по-горе наказателни постановления.

Комисията е разгледала подробно и конкретно всяко едно от възраженията в становището от 18.09.2017 г. Възраженията са отхвърлени, респ. Комисията е потвърдила своето предложение за изпращане на преписката до министъра на вътрешните работи за произнасяне във вр. с нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Становището е разгледано от Директора като на 25.09.2017 г. върху същото е поставена резолюция "Съгласен".

Материалите по дисциплинарното производство са представени пред министъра на вътрешните работи с докладна записка от 29.09.2017 г. на Директора. След запознаване на 11.10.2017 г. със справката и становището на Комисията, както и с обясненията на проверяваното лице, министъра на вътрешните работи е издал сега обжалваната заповед.

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното.

Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Следва да се посочи, че с оглед факта, че наказаният служител заема ръководна длъжност, в качеството му на началник на РУ І степен при ОД на МВР, по смисъла на Пр. 1, № ІХ, т. от Заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, и данните след приключване на проверката са сочили налагането на наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, правилно и в съответствие с чл. 20 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, Директорът правилно е отчел, че е не компетентен, респ. материалите са изпратени към министъра на вътрешните работи. Оспорената заповед № 8121 К-7449/11.10.2017 г. е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР

При постановяването на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Дисциплинарното производство е образувано в съответствие с правомощията на Директора по чл. 205, във вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР с оглед установените данни за извършено нарушение от началника на РУ – Нова Загора, с първоначална квалификация на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР относими към налагането на наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Проверката е водена и приключена в сроковете, установени от водещия производството ДНО при спазване императивното задължение за обезпечаване правото на участие на проверявания служител. По делото няма данни, а и не се правят възражения, че жалбоподателят е бил лишен от право на участие и защита в производството. По делото е безспорно между страните, че проверяваният служител е бил надлежно уведомен за образуваното дисциплинарно производство, дадена ме у възможност да се запознае със събраните матирали и становището на Комисията, както и да даде своите обяснение по случая. Дадените обяснения от 15.09.2017 г. на служителя във вр. с представените му резултати от работата на Комисията са обсъдени от самата Комисия със становище от 18.09.2017 г., а ДНО, в случая министърът на вътрешните работи се е запознал, респ. е приел, както писмените обяснения на служителя, така и становището на Комисията във връзка с дадените обяснения преди издаването на заповедта за дисциплинарно наказване.

Несъстоятелно е оплакването, че доказването на нарушението е съпроводено от недопустимо присъединяване на материали, събрани във връзка със заповед № 343 з-413/31.03.2017 г. на Директора, респ. в хода на друго дисциплинарно производство във връзка със заповед № 8121 з-847/2017 г. на министъра на вътрешните работи, при условие, че двете дисциплинарни производства са проведени по повод един и същ анонимен сигнал. Съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В този смисъл не представлява нарушение на административнопроизводствените правила фактът, че издаването на заповед № 8122 К-7449/11.10.2017 г. е въз основа на материали събрани в хода на друга проверка и присъдени към дисциплинарното производство с точка ІV на заповед № 343 з-862/21.06.2017 г. на Директора.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато неучастие в проверката на старши инспектор Е. Цветкова, като член на Комисията, по причина, че справката от 14.09.2017 г. е подписана от Цветкова с отбелязване "Запозната на 14.09.17 г. в 13, 55 ч. ". На първо място, самото "запознаване" със справката установява участие на Е. Цветкова в работата на Комисията и в частност на справката. На второ място напълно допустимо е текстът на справката да се изготви от един от членовете на Комисията, а останалите членове да се запознаят с текста и да го подпишат като участници в Комисията. Порок би представлявало фактическото неучастие на член на Комисията при обсъждането на събраните материали и формирането на крайното становище на Комисията. По делото няма подобни данни, както и липсва изразяването на особено мнение на Е. Цветкова във връзка с установеното в хода на проверката и заключението за съставомерност на нарушенията.

При издаването на заповедта към 11.10.2017 г. са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Според посочената норма, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая наказанието е наложено за нарушения извършени в периода 09.11.2016 г. – 25.04.2017 г., който период попада в едногодишния срок по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Не е налице порок и по отношение момента на откриване на нарушението. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. По делото е установено, че преписката е изпратена към ДНО на 29.09.2017 г., като с оглед момента на издаване на заповедта (11.10.2017 г.) и без да е установена точната датата на постъпване на матиралите при ДНО, настоящия съдебен състав намира, че наказанието е наложено в двумесечен срок от откриване на нарушенията по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Преценката за съставомерност на хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, а именно неизпълнение на заповед, е изведена по причина наличие на системно (шесткратно) нарушение на т. 13 и т. 15 от Заповед № 8121 з-644/01.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, касаещо издаването на посочените по–горе наказателни постановления. По делото е представена Заповед № 8121 з-1357/14.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е отменена Заповед № 8121 з-644/01.10.2014 г. В хода на делото, ответната страна не е оспорила истинността на Заповед № 8121 з-1357/14.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Въз основа на това, съдът намира, че Заповед № 8121 з-644/01.10.2014 г. не пораждала правни последици след нейната отмяна, считано от 14.11.2016 г. Доколкото единствено НП № 16-0306-000581/09.11.2016 г. от процесните шест наказателни постановления, издадени от жалбоподателя, попада в обхвата на действието на Заповед № 8121 з-644/01.10.2014 г., съдът намира за недоказан съставът по чл. 201, ал. 1, т. 11 от ЗМВР по отношение издадените наказателни постановления след 14.11.2016 г.: НП № 16-0306-000829/25.04.2017 г., НП № 16-0306-000752/20.01.2017 г., НП № 170306-000014/25.01.2017 г., НП № 17-0306-000044/17.03.2017 г., НП № 17-0306-000044/17.03.2017 г., НП № 17-0306-00006, въз основана на АУАН, серия "Г", № 612839/07.02.2017 г.

По отношение на неизпълнението на т. 13 от Заповед № 8121 з-644/01.10.2014 г. при издаването на НП № 16-0306-000581/09.11.2016 г., съдът намира, че същото е недоказано. Точка 13 от Заповед № 8121 з-644/01.10.2014 г., в приложената от ДНО част предвижда, че: "Преди да се произнесе по АНП, АНО е длъжен да провери законосъобразността и правилността на съставения акт... ". Установеното от ДНО нарушение на чл. 33 от ЗАНН, във връзка с деянието, по повод на което е издадено НП № 16-0306-000581/09.11.2016 г. не кореспондира с порок при извършена проверка относно "законосъобразността и правилността на съставения акт". Точка 13 е недвусмислено ясна и под "съставения акт" не може да се има предвид друго освен съставения АУАН. С други думи, точка 13 е пряко неотносима към установеното неспазване на чл. 33 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, доколкото нарушението не е обусловено от законосъобразността и правилността на съставения АУАН (серия "Г", № 612603/26.06.2016 г.).

Заповедта е материално незаконосъобразна и по отношение установеното нарушение на служебни задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР при издаването на процесните шест наказателни постановления. Няма спор, че съгласно длъжностната характеристика на жалбоподателя, той следва да: "Проверява и оценява съобщения и други материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер, като съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи свързани с разкриване на престъпления, съобразно компетентността си; Налага административни наказания и прилага принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи".

Съдът намира, че в случая жалбоподателя правилно възразява, че неправилно му се вменява вина за действията му във връзка със субективната му преценка на данните и приложимото право при издаването на процесните шест постановления, което е издаване и при и по повод изпълнението на служебните му задължени. На практика, тезата на ДНО не се свежда до това, че жалбоподателят не е проверил или оценил материалите по конкретните административнонаказателни преписки, т. е че е бездействал, не е изпълнявал задълженията си, а до това, че е направил неправилна преценка и оценка на същите, т. е. че е действал незаконосъобразно от гледна точка на ДНО. В този смисъл, не е доказано неизпълнение на конкретното служебно задължение, посочено като основание за издаването на акта в частта му по чл. 200, ал. 1, т. 11 (неизпълнение на служебни задължения) от ЗМВР.

При този изход от спора на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски, а от жалбоподателя не е направено искане затова.

Съобразно изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение