Решение № 5113 от 29.4.2020 г. на ВАС по адм. д. № 574/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител К. Петков главен юрисконсулт, срещу решение 15604 от 18.11.2019 г. по адм. дело 4406/2017 г. на ВАС, в частта в която е отменена т. 2 от обжалвания административен акт. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваният съдебен акт, въз основа на което прави искане същият да бъде отменен в частта в която е отменена заповед РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседатие е направено възражение за прекомерност на разноските претендирани от адв. Гаврилова. Ответната страна Гради - Инвест ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Петър Бояджиев 9, ет.1, ап. 1 представлявано от А. Русев чрез адвокат А. Георгиев и Р. Гаврилова е депозиран писмен отговор на касационната жалба, с който се оспорва изцяло жалбата. По изложени съображения, счита същата за неоснователна, въз основа на което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е изцяло правилно, обосновано и законосъобразно и същото следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - БУЛВЕС 77ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Иван Вазов, бул. Витоша 139, вх. Б, ет. 1, ап. 2 представлявано от управителя В. Игнатова, чрез пълномощника адв. П. Владимирова е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище, че жалбата е неоснователна и незаконосъобразна твърди, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение в обжалваната от касатора част, както и да се потвърди изяло обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна Агро Инвестмънтс ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна В. Узунова, излага съображения за правилност на съдебното решение, въз основа на което се иска същото да бъде потвърдено изцяло. Ответната страна В. Пенчев, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Б. Вълков, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалби, подадена от Булвес 77ЕАД, Агро ИнвестмънтсЕООД, В. Узунова, В. Пенчев, Гради - Инвест ЕООД и Б. Вълков, срещу заповед РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), в частта й по т. 2. В тази част е разпоредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат и мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014 2020 г. и чл. 17, ал. 4 от Наредба 4 от 2015 г.за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 година. За да отмени заповед РД 09-160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните в частта й по т. 2, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е такъв по чл.2, ал. 2, т. 3 от АПК, като в тази връзка съдът е приел, че не споделя становището на жалбоподателите че процесната заповед е общ административен акт, тъй като не е с еднократно правно действие и не засяга непосредствено жалбоподателите. Независимо, че заповедта е вътрешно служебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК е прието от съда, че подлежи на оспорване, тъй като същия засяга жалбоподателите, макар и да не е адресирана изрично до тях, тя нарушава техните права като препятства, осуетява правото им да депозират заявления за подпомагане по двете мерки. На следващо място съдът е приел, че министъра на земеделието и храните има правомощия да издаден акт, свързан с приема на заявления за подпомагане, въз основа на което е прието, че акта е издаден от компетентен административен орган, както и че същия е издаден в писмена форма, а фактическите и правни основания за нейното издаване се съдържат в доказателствата и актовете, предхождащи нейното издаване. Съдът е установил, че при издаване на оспорвания акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. За да достигне до този извод съдът е приел, че в цитираните от административния орган разпоредби на чл. 25, ал. 3 от Закона за администрацията се урежда актовете, които издават министрите, но в нея не се съдържа основание за издаване на акт от вида на процесния, а съобразно нормата на чл. 4, ал. 5 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР за периода 2014 2020, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните. В заповедта може да се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления. Второто изречение от коментираната разпоредба дава право на министъра на земеделието и храните с тази заповед да определя и допълнителни условия, но те трябва да са свързани с приема на заявленията за подпомагане. Съдът е приел, че в настоящия случай в т. 2 от заповедта не са определени условия, свързани с приема, а самият прием е забранен. Съдът е установил, че в нито в заповедта, нито в предхождащата я документация са изложени други материалноправни основания за нейното издаване. Като единствените мотиви на административния орган са в посока недостиг на средства по двете мерки, при който не могат да се удовлетворят всички заявления за подпомагане. Но е прието, че тези фактически основания не дават право на министъра на земеделието и храните да издаде акт, с които да забрани приема на заявлението. Съдът съпоставяйки относимите правни норми е установил, че законово регламентирано правото за подаване на заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 и министърът на земеделието и храните не е имал основание за издава акт, с който да е забрани приема на заявления за подпомагане. На следващо място е прието от съда, че според чл.11 от Наредба 7 (за мярка 10) и чл.9 от Наредба 4 (за мярка 11) плащанията по двете мерки се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мерките от ПРСР 20142020г. А съгласно чл.65 от Регламент (ЕС) 1305/2013г. държавите членки приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се осигури ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. В този смисъл подпомагането по двете мерки не може да надхвърли предвидения бюджет за това и България е длъжна да вземе мерки посоченото да не стане. Като постигането на тази цел, не може да се стане със забрана за прием на заявления за подпомагане, правото на което е законово регламентирано както на национално ниво /коментираните по-горе разпоредби от ЗПЗП/, така и от Регламент (ЕС) 1305/2013г. /чл.16, §1, б.а и §3/ за всички земеделски стопани, отговарящи на съответните условия. В контекста на изложеното, административният орган може да постигне преследваната цел да ограничи подпомагането по двете мерки само до размера на предвидения бюджет с други законови средства. Такова е правото му по чл.13 от АПК своевременно (предварително) да приеме и огласи публично критерии, при които ще се оценяват заявленията за подпомагане за удовлетворяване на най-добрите от тях тези от тях, които най-добре, в най-пълна степен, спомагат за постигане целите на подпомагането по чл.2 от ЗПЗП. Въз основа на което съдът е приел, че оспорвания акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е анализирал приетите писмени доказателства по преписката и правилно е установил правнорелевантните факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта на т. 2, с която е разпоредено спирането на прием на заявления за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат и мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. Неоснователни са оплакванията за неправилност на изводите на обжалвания съдебен акт отнасящи се до установеното противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби и несъответствието с целта на закона. Съдът правилно е приел, че т. 2 от административният акт, предмет на съдебния контрол за законосъобразност заповед РД 09-160/28.02.2018 г. на Министъра на земеделието и храните не съответства на приложимите материалноправни разпоредби и на целта на закона. В процесната заповед и в подготвителните актове не са изложени материално-правни основания за издаването й. Наведените от касатора доводи за недостиг на средства по мярка 11 Биологично земеделие и по мярка 10 Агроекология и климат не обосновават правомощието на органа да издаде акт, с който да се забрани приема на заявления за подпомагане. Както обосновано е отбелязал съдът, нормата на чл. 1, т. 7 от ЗПЗП дава право на земеделските стопани да заявяват подпомагане по мерки и подмерки от ПРСР за периода 2014 2020 г., сред които попадат и процесните мерки. От анализът на приложимите правни норми от националния правен ред, в това число нормата на чл. 9а, т. 2 от ЗПЗП; чл. 8, ал. 2 от Наредба 7 и чл. 6, ал. 2 от Наредба 4, както и тези от общностното право чл. 16, §1, б. а и § 3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г., може да се обоснове правния извод, че не може да се забрани приема на заявления, когато това право е законово регламентирано. Настоящият съдебен състав споделям изцяло основополагащият извод на първоинстанционния съд, че при законово регламентирано право за подаване на заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11, Министърът на земеделието и храните няма основание да издаде акт, с който да забрани да се приемат заявления за подпомагане. Обстоятелството, че плащанията по двете мерки се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мерките от ПРСР 20142020 г. и съгласно чл.65 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г. държавите-членки приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, с цел осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза е безспорно. Също така не се спори, че подпомагането на двете мерки не може да надхвърли предвидения бюджет за това и че страната е длъжна да вземе мерки. Постигането на посочената легитимна цел, обаче, не следва да стане със забрана за прием на заявления за подпомагане. Административният орган има правомощията да ограничи подпомагането по двете мерки само до размера на предвидения бюджет, но с други законови средства, включително и чрез предварително приемане на публични критерии, при които ще се оценяват заявленията за подпомагане за удовлетворяване на най-добрите от тях тези от тях, които най-добре, в най-пълна степен, спомагат за постигане целите на подпомагането по чл. 2 от ЗПЗП, а не чрез административен акт със съдържание, което забранява приема на заявления за подпомагане. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на министерство на земеделието, храните и горите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника Гради - Инвест ЕООД, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна услуга от 10.12.2019 г. /л. 23 от делото/, списък по чл. 80 ГПК /л. 43 от делото/, фактура /л. 44 от делото/ и извлечение /л. 42/, адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендирания за присъждане адвокатския хонорар съдът намира за основателно, тъй като така определения размера не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото, въз основа на което следва да бъде намален на 800 лева. Разноски по делото следва да бъдат присъдени и на ответника БУЛВЕС 77ЕООД във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019 г. /л. 29 от делото/ и списък по чл. 80 ГПК /л. 40 от делото, адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия