Решение № 8730 от 20.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Капман АД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Три уши 8, ет. 6 срещу Решение 1375 от 23.12.2020 г. по адм. дело 801/2020 г. на Административен съд София-област, с което e отхвърлена жалбата му срещу Решение 508-ИП от 09.07.2020 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което по отношение на Капман АД в качеството му на инвестиционния посредник е приложена принудителна административна мярка по чл. 276, ал. 1, т. 12 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). В касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Мотивирано е становище за неправилност на извода за законосъобразност на мярката. Моли съда да отмени решението и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на инвестиционния посредник Капман АД срещу Решение 508-ИП от 09.07.2020 г. на КФН, с което му е приложена принудителна административна мярка по чл. 276, ал. 1, т. 12 ЗПФИ. С решението на КФН инвестиционният посредник Капман АД е задължен в срок от един месец от получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка да промени вътрешните си правила Правила за дейността на многостранна система за търговия (MTF SOFIA), организирана от инвестиционен посредник Капман АД, така че да ги приведе в съответствие с разпоредбите на чл. 152, ал. 2, чл. 112, ал. 1, т. 2, чл. 109, ал. 2, т. 4 и т. 7 и § 1, т. 18, б. а от ДР на ЗПФИ и представи в същия срок в Комисията за финансов надзор променените Правила за дейността на многостранна система за търговия, организирана от инвестиционен посредник Капман АД, заедно с решението на съвета на директорите на Капман АД за тяхното приемане. По делото е установено, че касационният жалбоподател Капман АД е инвестиционен посредник, който разполага с издаден от КФН лиценз по чл. 6, ал. 2, т. 8 ЗПФИ да организира многостранна система за търговия (МСТ). Разпоредбите на чл. 109 и 112 ЗПФИ предвиждат инвестиционният посредник да приеме правила за организацията на МСТ. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗПФИ инвестиционен посредник, който организира МСТ, трябва да приеме и прилага ясни правила и процедури, осигуряващи честна и надлежна търговия, и определя и прилага обективни критерии за ефективно изпълнение на нарежданията. Съгласно чл. 109, ал. 2, т. 4 ЗПФИ правилата трябва да са недискриминационни, основани на обективни критерии, и с тях да се урежда достъпът до системата за търговия. В чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗПФИ е предвидено, че инвестиционният посредник, организиращ МСТ, следва да приеме и прилага недискреционни правила за изпълнение на нареждания чрез системата за търговия, които да не дават възможност за преценка от негова страна как да се срещат нарежданията, като в резултат на срещането се стига до сключване на сделка в съответствие с правилата на МСТ. В изпълнение на изискванията на чл. 109 и 112 ЗПФИ с решение по протокол от 23.03.2015 г. на съвета на директорите на Капман АД са приети Правила за дейността на многостранна система за търговия, организирана от инвестиционен посредник Капман АД (Правилата). В административния акт са проследени техните изменения и допълнения. Прилагането на процесната принудителна административна мярка е обосновано с констатации на надзорния орган, че правилата в редакцията им към датата на издаване на административния акт (09.07.2020 г.) в отделни техни части противоречат на ЗПФИ. Констатациите за противоречие с конкретно посочени разпоредби на ЗПФИ са изложени в три точки от административния акт. Въпреки че пред първоинстанционния съд инвестиционният посредник е обжалвал акта в неговата цялост, още във възражението в производството по издаването му е изразил съгласие с констатациите по т. 2 и 3, а след издаването на акта е извършил и изменения на правилата, с които е отстранил нарушенията, констатирани в т. 2 и 3 от акта. Т.е. жалбоподателят не оспорва съответствието на констатациите по т. 2 и 3 с материалния закон. Оплакванията му срещу тази част на акта се изчерпват с излагане на аргументи, че предписанията на надзорния орган в тази част са безпредметни. Твърди, че не е било необходимо издаването им, тъй като още във възражението в административното производство инвестиционният посредник е заявил готовност да се приведе в съответствие с тях. Видно от приложените на л. 100 и сл. от делото Правила, изменени с решение на съвета на директорите по протокол от 06.08.2020 г., чл. 4 от правилата също е изменен, като препраща към т. 18, б. а от ДР на ЗПФИ вместо към чл. 152, ал. 2 ЗПФИ. Новата редакция на чл. 4 е следната: MTF SOFIA дава възможност и предоставя на участниците си механизми за сключване на сделки с финансови инструменти, като извършва дейност по смисъла на т. 18, б. а от ДР на ЗПФИ и чл. 4, пар. 1, т. 22 от Директива 2014/65/ЕС. Независимо обаче от извършеното изменение на чл. 4 от Правилата инвестиционният посредник продължава да отстоява становището си, че предписанието по т. 1 е издадено при неправилно тълкуване на закона. Аргументи в този смисъл са изложени както в първоинстанционната жалба, така и в касационната жалба. Според касационния жалбоподател законодателят е приравнил понятията многостранна система за търговия и регулиран пазар в чл. 152, ал. 2 ЗПФИ, поради което посочването в Правилата, че MTF SOFIA извършва дейност по смисъла на чл. 152, ал. 2 ЗПФИ, не е в противоречие със същата разпоредба. Оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни. На първо място, неоснователно е оплакването за безпредметност на предписанията по т. 2 и 3 от акта. Уведомяването на надзорния орган, че инвестиционният посредник има намерение да измени правилата не е равнозначно на прието изменение. След като към момента на издаване на акта тези изменения не са били факт, то издаването на административния акт в тази част не е лишено от основание. Извършеното след издаването на акта изменение на правилата също не рефлектира върху законосъобразността на акта. Доброволното изпълнение на акта не води до отпадане на основанието за издаването му. На второ място, неоснователно е оплакването, че предписанието по т. 1 е издадено при неправилно тълкуване на закона. Съдържанието на спорната разпоредба на чл. 4 от Правилата към момента на издаване на административния акт е следното: MTF SOFIA дава възможност и предоставя на участниците си механизми за сключване на сделки с финансови инструменти, като извършва дейност по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ и чл. 4, т. 22 от Директива 2014/65/ЕС. Спорът е концентриран върху въпроса дали чл. 4 от Правилата съответства на чл. 152, ал. 2 ЗПФИ. На този въпрос, макар и с лаконични мотиви, първоинстационният съд е дал правилен отговор, че чл. 4 от Правилата не съответства на чл. 152, ал. 2 ЗПФИ, поради което предписанието за привеждане на чл. 4 от Правилата в съответствие с чл. 152, ал. 2 ЗПФИ е извършено при правилно приложение на материалния закон. Понятието многостранна система за търговия е дефинирано в § 1, т. 18, б. а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФИ. Съгласно тази дефиниция многостранна система за търговия е многостранна система, организирана от инвестиционен посредник или пазарен оператор, която обединява многобройни интереси на трети лица за покупка и продажба на финансови инструменти, в рамките на самата система и в съответствие с нейните недискреционни правила, по начин, който води до сключването на договор в съответствие с глави втора-девета от ЗПФИ. Тази дефиниция е възприета от чл. 4, пар. 1, т. 22 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС). В § 1, т. 18 ДР на ЗПФИ изрично е посочено, че многостранната система за търговия е вид място за търговия. Съгласно същата точка останалите два вида място за търговия, на което се сключват сделки с финансови инструменти, са регулиран пазар и организирана система за търговия. В предходната точка от същия параграф т. 17, законодателят е дал дефиниция и на понятието многостранна система. Съгласно тази дефиниция това е система или механизъм, в които множество интереси на трети лица за покупка и продажба на финансови инструменти могат да се срещат чрез системата. Дефиницията на регулиран пазар е в чл. 152, ал. 1 и 2 ЗПФИ. Съгласно чл. 152, ал. 1 ЗПФИ регулиран пазар е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. В ал. 2 от същия член е предвидено, че регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС. Именно препращането на чл. 4 от Правилата към чл. 152, ал. 2 ЗПФИ е прието от надзорния орган като противоречащо на същността на понятията многостранна система за търговия и регулиран пазар. Съдът е извършил правилна преценка, че тази констатация е в съответствие с приложимия материален закон. Капман АД не организира регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ЗПФИ, а многостранна система за търговия по смисъла на § 1, т. 18, б. а от ДР на ЗПФИ, поради което няма основание в правилата за организация на дейността му да се препраща към чл. 152, ал. 2 ЗПФИ. В разпоредбата на чл. 152, ал. 2 ЗПФИ е посочено, че регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС. Използваното в цитираната разпоредба понятие многостранна система се различава от понятието многостранна система за търговия. Както беше посочено по-горе, многостранната система е дефинирана в § 1, т. 17 от ДР на ЗПФИ, като система или механизъм, в които множество интереси на трети лица за покупка и продажба на финансови инструменти могат да се срещат чрез системата. Административният орган правилно отбелязва, че многостранната система е функционалност на всяко място за търговия, в това число и многостранната система за търговия, а не е вид място на търговия. MTF SOFIA не е многостранна система по смисъла на чл. 152, ал. 2 ЗПФИ, с оглед на което на основание чл. 276, ал. 1, т. 12 ЗПФИ административният орган законосъобразно е задължил инвестиционния посредник да измени правилата в този смисъл. Понятията регулиран пазар и МСТ не са тъждествени по съдържание. Те са отделни места за търговия по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗПФИ, между които има съществени разлики и за които са приложими различни нормативни изисквания различни са субектите, които ги организират, различни са и изискванията за лицензиране. Тези различия не се влияят в зависимост от това какъв вид финансови инструменти се търгуват на тях. Ето защо, като е отхвърлил искането на жалбоподателя за събиране на доказателства за установяване на обстоятелството, че на МСТ се търгуват държавни ценни книжа, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Още повече че в самия закон е допусната такава възможност. Съгласно чл. 112, ал. 8 ЗПФИ за организирането на многостранна система за търговия на държавни ценни книжа на територията на Република България се изисква предварително одобрение от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка на правилата за допускане до търговия, на критериите за изпълнение на поръчките, регистрацията и сетълмента на държавните ценни книжа. Всеки един вид от трите места за търговия е многостранна система, която се явява тяхна вътрешно присъща характеристика. Многостранната система представлява тяхна функционалност, без самата тя да е вид място за търговия. Използвайки понятието многостранна търговия в чл. 152, ал. 2 ЗПФИ, законодателят влага същия смисъл като този съгласно дефиницията § 1, т. 17 от ДР на ЗПФИ, т.е. като функционалност на мястото за търговия, а не като МСТ по смисъла на § 1, т. 18, б. а от ДР на ЗПФИ. Следователно MTF SOFIA не е многостранна система по смисъла на чл. 152, ал. 2 ЗПФИ и не може да бъде приравнена на регулиран пазар по смисъла, използван в ЗПФИ. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на предходни две становища на КФН, за които твърди, че самият надзорен орган е извършил приравняване на двете понятия. Първото от тези становища (изх. 09-00-10/15.03.2016 г.) касае приравняване на режима на данъчното облагане на доходи от сделки с определени финансови инструменти, а не приравняване на двете различни места за търговия, където се търгуват тези инструменти. Второто становище (изх. 23-00-12/30.01.2020 г.) е свързано с инвестициите на колективните инвестиционни схеми във финансови инструменти, търгувани на МТС. То съдържа разяснения относно определянето на МТС като друг регулиран пазар по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), който обаче е различен от този по чл. 152, ал. 1 и 2 ЗПФИ. В становището изрично е направено разграничение, че МТС не е регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 ЗПФИ, а е друг регулиран пазар по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДКИСДПКИ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на КФН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение