Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г.

Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 166/22.02.2019 г. по настоящето дело по жалба на Л. Н. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1053 от 12.06.2018 г. по гр. д. № 805/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение по същото дело № 1537 от 17.09.2018 г., в частта му, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против "Водоснабдяване и канализация – Варна" Е., [населено място], осъдителен иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата 4 915,68 лв - обезщетение за имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016 г. вследствие авария на водопреносна мрежа върху собствен на Л. Н. Д. лек автомобил Н. М. рег. № *. и е преразпределена отговорността за разноските по делото. Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси приложима ли е разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, при която освен делинквента принос за настъпване на вредите има не увреденият, а трето лице; солидарно ли отговарят пред увредения делинквента и трето лице – съизвършител и може ли да бъде отхвърлен иска срещу някой от тях за обезщетяване на цялата вреда, поради това, че принос за настъпването има и другият. По този въпрос съдебната практика е установена с цитираното при допускане на касационното обжалване решение № 17/06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС в следния смисъл: Съпричиняването като основание за намаляване на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице тогава, когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение не изключва отговорността на делинквента, освен ако напълно прекъсва причинната връзка между действията му и настъпилите вреди. Противоправното поведение на третите лица може да обоснове и тяхна отговорност (при съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с действията на ответника делинквент), доколкото за вредата, причинена от неколцина, отговорността е солидарна (чл. 53 ЗЗД). Противоправното поведение на третите лице в такава хипотеза не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. В същата хипотеза искът на пострадалия срещу делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде отхвърлен частично по съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица, защото при солидарните задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Същото важи и когато пострадалият насочва претенцията си срещу възложителя на работата на делинквента. Последният не може да възразява за съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в отношенията между него, делинквента и третото лице, но не и в отношенията между отговорния за чужд дълг и пострадалия. Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за установено, че принос за настъпването на вредите имала не пострадалата ищца, а трето лице, което е управлявало собственият й лек автомобил към момента на увреждането, поради което редуцирал дължимото обезщетение до 1/2 от доказаните по делото вреди. Когато обаче за настъпване на увреждането принос има не пострадалият, а трети лица, това не може да е основание за намаляване на обезщетението, а е основание за солидарна отговорност на делинквента (освен при напълно прекъсната причинна връзка) и третите лица. Поради това по отношение на въззивното решение (в допуснатата до касационно обжалване част) е налице касационното основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК и в тази част то подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. Въззивното решение е влязло в сила (като необжалвано в осъдителната му част) по претенциите на Л. Д. за обезщетяване на имуществените вреди от същия деликт до размер 4 915, 68 лв, поради което по наличието на елементите от фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и възникналото от него вземане за обезщетяване на вредите е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящето производство спорът е само за размера на исковата претенция, като касационните доводи са единствено досежно приетото от въззивния съд наличие на съпричиняване и доколко за наличието му са релевантни действията на трето лице. По делото е установено, че Л. Д. е придобила собствеността върху лек автомобил Н. М. рег. № *.. На 07.09.2016 г. в [населено място] след полунощ свидетелят М. И. управлявал този автомобил по [улица]посока [улица]. По същото време в [населено място] на ул. "Д-р П. С. " възникнала авария в амортизиран водопровод, което предизвикало излив на голямо количество вода, преустановен в 1, 15 ч. В този часови период автомобилният подлез на булеварда бил наводнен от излялата се от спукания водопровод течност и при навлизане в него автомобилът аварирал и угаснал, водната маса придвижила превозното средство до най-ниската част на подлеза и то било залято с вода и кални наноси. Автомобилът бил повреден в такава степен, че възстановяването му е икономически неизгодно, доколкото разходите за това биха надхвърлили пазарната му стойност. Към датата на произшествието тази стойност възлиза на 11 172 лв, а стойността на запазените му части е 1 340, 34 лв. Разликата между пазарната цена на автомобила и стойността на запазените части възлиза на 9 831, 36 лв и това е размерът на нанесената вреда. С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, при постановяване на настоящето решение дали и доколко поведението на М. И. стои в причинна връзка с настъпилата вреда, е извън предмета на делото. Този факт не е правнорелевантен, тъй като по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД значение има само поведението на пострадалия, не и това на трети лица. Фактически твърдения за действия на Л. Д., които да стоят в причинна връзка с настъпилата вреда, ответникът и третото лице негов помагач не са релевирали. Поведението на М. И. би имало правнорелевантно за спора значение само ако прекъсва напълно причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на ответника и причинените вреди на ищцата, но това понастоящем също е безпредметно да се обсъжда, защото противоправното поведение на тези служители е установено със сила на пресъдено нещо (с влязлата в сила осъдителна част на въззивното решение). Поведението на М. И. би било релевантно и ако същият беше конституиран като ответник по предявения иск, но ищцата не е изложила твърдения за причиняване на вредите от неколцина и не е насочила иска срещу него. Затова няма смисъл да се обсъжда доколко действията на М. И. като водач на увредения собствен на ищцата лек автомобил стоят в причинна връзка с увреждането. Друго би било, ако ответникът бе предявил срещу него обратен иск, но той не се е възползвал от тази възможност. За него остава възможността да предяви регресните си права в отделно производство. Затова в обжалваната част въззивното решение следва да бъде отменено, след което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, като на ищцата бъдат присъдени направените в трите инстанции на производството разноски. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1053 от 12.06.2018 г. по гр. д. № 805/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение по същото дело № 1537 от 17.09.2018 г., в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Л. Н. Д. против "Водоснабдяване и канализация – Варна" Е., [населено място] иск до размер 4 915,68 лв и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация – Варна" Е., [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Н. Д., гражданка на Русия, ЛНЧ [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 4 915, 68 лв (четири хиляди деветстотин и петнадесет лева, шестдесет и осем стотинки) - обезщетение за имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016 г. вследствие авария на водопреносна мрежа върху лек автомобил Н. М. рег. № *., както и сумата 2 741, 27 лв (две хиляди седемстотин четиридесет и един лева, двадесет и седем стотинки) разноски по делото във всички инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника "Водоснабдяване и канализация – Варна" Е., [населено място], - "Асет иншурънс" АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК]. Решението не подлежи на обжалване.