Решение № 156 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1159/2013 г.

Решение № 156 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1159/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма]/н/, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 67 от 23.12.2009 г. по т. д. № 546/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено в производство по чл. 625 ТЗ, в частта, с която молителят е обявен в неплатежоспособност с начална дата 01.01.2003 г. Молителят обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с влязлото в сила решение № 794 от 24.09.2012 г. по а. н. д. № 1442/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което К. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 291, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК в качеството му на вещо лице, назначено по т. д. № 546/2009 г. на ОС - Стара Загора. Ответната страна Национална агенция по приходите не е изразила становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Предмет на разглеждане е цитираното по-горе решение, с което съдът по несъстоятелността като приел, че длъжникът-ответник по молбата по чл. 625 ТЗ е в състояние на неплатежоспособност, въз основа на констатациите на вещото лице К. е приел, че началната дата на тази неплатежоспособност е 01.01.2003 г. От представеното с молбата решение № 794 от 24.09.2012 г. по а. н. д. № 1442/2012 г. на Старозагорския районен съд, влязло в сила на 09.10.2012 г. се установява, че К. И. К. е признат за виновен в това, че на 24.11.2009 г., като вещо лице по т. д. № 546/2009 г. на ОС - Стара Загора е дал по непредпазливост писмено и устно невярно заключение, в което заявил, че на 01.01.2003 г. длъжникът [фирма] [населено място] е спрял плащанията си по кредити и изискуеми парични задължения по търговски сделки и публично-правни задължения към Държавата и Общините, свързани с търговската му дейност, което не отговаря на истината - престъпление по чл. 291, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Изложеното дава основание за правен извод, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. На това основание заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, т. е. фактът да е доказан с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, какъвто е и настоящия случай. По изложените съображения настоящият състав намира, че влязлото в сила решение № 67 от 23.12.2009 г. по т. д. № 546/2009 г. на Старозагорския окръжен съд следва да бъде отменено в посочената му част на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение