Решение № 13715 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13712/2014 г.

Решение № 13715 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13712/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "АНДИС АК" ЕООД, гр. София срещу Решение № 5288 от 01.08.2014 г. по адм. дело № 4294/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, I отделение, 19 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101113036 от 02.05.2012 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/- София, потвърден с Решение № 567 от 27.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилност на извода на съда за законосъобразност на ревизионния акт, като счита, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, събрани в хода на ревизията и по време на съдебното производство и не е приложил правилно материалния закон. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Мирчева, изразява становище неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "АНДИС АК" ЕООД, гр. София срещу Ревизионен акт № 2101113036 от 02.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 567 от 27.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "АНДИС АК" ЕООД, са определени задължения по ЗДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит в общ размер на 20 342,88 лв. и лихви в размер на 1 600,74 лева за данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 07.2011 г. по фактури, издадени от "И-МАРТИ" ЕООД, "СОФСТРОЙ 2010" ЕООД, "ОНСАПО" ЕООД, "ДЕУ-КАР" ЕООД и "ТОРА СИМЕРА" ЕООД. Видно от доказателствата по делото, предмет на фактурите, издадени от "И-МАРТИ" ЕООД са услуги - разработване на софтуерен продукт, монтаж на скари и разпределителна кутия, демонтаж на стара ел. инсталация, ремонт на ел. инсталация по рекламни съоръжения, монтаж на трансформатори; на фактурите, издадени от "СОФСТРОЙ 2010" ЕООД - монтаж на метални конструкции и носещи и крепежни елементи, изкопни работи, насипи, ремонт и подмяна на носещи конструкции, СМР на обекти на възложителя, подготовка на строителна площадка на обекти на "АНДИС АК" ЕООД за монтажни дейности, доплащане за СМР на обекти на възложителя, монтаж на тръбна конструкция, преместване, демонтаж и монтаж на оборудване; на фактурата, издадени от "ОНСАПО" ЕООД - напасване на детайли и механизми; на фактурите, издадени от "ДЕУ-КАР" ЕООД - доставка и подмяна на ленти и бандажи, подмяна на материали и консумативи с изтекъл експлоатационен срок, окомплектовка и подготовка на партиди за реализация, механична и технологична обработка на възли и детайли, подмяна на транспортни и търговски опаковки; на фактурите, издадени от "ТОРА СИМЕРА" ЕООД - подготвителни работи за монтаж, подмяна на транспортни и търговски опаковки, напасване на детайли и механизми, товарно-разтоварителни работи, демонтаж и преместване на оборудване, подмяна на материали и окомплектовка на партиди. Съдът е отменил РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "И-МАРТИ" ЕООД, "СОФСТРОЙ 2010" ЕООД, "ОНСАПО" ЕООД, "ДЕУ-КАР" ЕООД и "ТОРА СИМЕРА" ЕООД и е мотивирал извода за законосъобразност на РА с оглед невъзможност на вещото лице да извърши проверка в счетоводството на доставчиците; липса на данни същите да са осчетоводили начисления ДДС по спорните фактури; представяне на писмените доказателства едва с жалбата по административен и съдебен ред, липсата на доказателства за извършени услуги, липсата на доказателства за закупуване на материалите за извършване на услугите, представяне на договори с неконкретизиран предмет и начин на формиране на договорената цена. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е частично правилно. Решението на административният съд е неправилно в частта, с която е потвърден обжалваният ревизионен акт по отношение на отказано право на данъчен кредит в размер на 276 лева, ведно със съответните лихви, за данъчен период м. 05.2011 г. по фактура № 2000000180 от 02.05.2011 г., издадена от "ОНСАПО" ЕООД. Видно от заповедите за възлагане на ревизия /ЗВР/ периодът на ревизията е от 26.05.2011 г. до 31.07.2011 г., процесната фактура е издадена на 02.05.2011 г. С оглед на изложеното настоящата инстанция констатира, че фактурата е издадена извън периода на ревизията, посочен в ЗВР, поради което и при липса на надлежно възлагане, /въпреки посочените различни периоди в РА и РД, включващ период пред 26.05.2012 г./, РА в тази си част следва да бъде обявен за нищожен. В останалата си част решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Разгледани са по отделно доставките по фактури, издадени от различните доставчици, като са изложени съображения относно наличието на предвиденото в РА материалноправно основание за отказ на получателя на правото на приспадане на данъчен кредит. Развитите в касационната жалба за доводи за допуснати нарушения в хода на ревизионното производство на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са били релевирани пред първоинстанционния съд и са приети за неоснователни и този извод се възприема от настоящата касационна инстанция. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. По отношение на доставките по фактурите, издадени от процесните доставчици, съдът е развил подробни съображения за липса на облагаеми доставки. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на реалност на фактурираните доставки от "И-МАРТИ" ЕООД. В хода на съдебното производство освен спорните фактури са приложени договори с жалбоподателя (с дати 28.05.2011 г., 04.06.2011 г. и 14.06.2011 г.), за които административния съд е посочил, че са с неясен предмет (разработка на софтуерни модули, адаптиране на софтуерни конфигурации, спомагателни дейности по осъществяване от Възложителя външна рекламна дейност, монтажни дейности по ел. системи) и не е конкретизиран начина на формиране на договорената цена. Към договорите са приложени два споразумителни протокола, от които не става ясно какво точно е предадено на ревизираното лице и къде. Други доказателства към процесните фактури не са представени. С оглед на това е правилен изводът на съда, че приложените доказателства не са достатъчни да обосноват реалност на процесните доставки. Относно доставчика "СОФСТРОЙ 2010" ЕООД в хода на производството са представени освен процесните фактури, договор, сключен с ревизираното лице, 12 бр. протоколи/ акт (образец 19) и счетоводни документи. Правилно административният съд е приел, че същите не доказват реално изпълнение на конкретни СМР на посочените строителни обекти. Не са представени по делото доказателства, че ревизираното лице е определено за изпълнител на СМР на посочените обекти, дали същите са негови или на негов възложител, не е ясно какви материали и от кого са вложени, липсват представени строителни книжа, скици, чертежи, документи за извършен инструктаж по безопасност на труда и др., доказващи наличието на такъв строителен обект, на който ревизираното лице е изпълнявало СМР. С оглед на това обосновано АССГ е приел липсата на доказано осъществяването на процесните доставки на СМР. Относно доставчика "ДЕУ-КАР" ЕООД правилно административният съд е приел, че не е доказана реалност на доставките. Приложените констативни актове не могат да бъдат свързани с процесните фактури, тъй като от съдържанието им не може да се стигне до извода, че са издадени във връзка с тях. От същите не става ясно, къде са вложени посочените материали, къде са извършени замерванията и дейностите. Нито във фактурите, нито в констативните протоколи, са посочени единични цени на услугите. Не са представени други доказателства, които да обосноват твърдението на жалбоподателя за реалност на процесните доставки. Относно доставчика "ТОРА СИМЕРА" ЕООД правилно АССГ е приел, че не е доказана реалност на фактурираните доставки. От представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи не става ясно къде да предадени стоките и къде са извършени услугите. Услугите са описани общо и не става ясно в какво точно се изразяват, тяхното количествено измерение и единични цени. Не е ясно по какъв начин тези стоки и услуги са обвързани с икономическата дейност на лицето. В допълнение следва да се посочи, че в процесните фактури, издадени от "И-МАРТИ" ЕООД, "СОФСТРОЙ 2010" ЕООД, "ДЕУ-КАР" ЕООД и "ТОРА СИМЕРА" ЕООД липсва конкретно описание на вида на услугата - няма точно описание на видовете услуги и местата, на които са извършени, респ. количествено измерение на съответната услуга и единична цена. Следователно, съдържанието на фактурите, по които касаторът претендира приспадане на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията / трябва да е посочен вида на услугата/. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В Решение от 08.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая ангажираните доказателства не допринасят за установяване на факта, че именно доставчиците са изпълнили възложените услуги. Така формираният извод за законосъобразност на РА в тази му част се споделя от касационната инстанция, като същият е изведен на базата на задълбочена преценка на доказателствата по делото и съответства на практиката на СЕС. Не може в тежест за получателя да се вмени неизпълнения на доставчика, негови действия или бездействия и в този смисъл са решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и др. В същото време обаче получателят е длъжен да установи, че услугите, обективирани във фактурата действително са извършени, за да може той законосъобразно да реализира материалното си право на приспадане на ДДС като данъчен кредит. В процесния случай това не е сторено. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд София град, I отделение, 19 състав за законосъобразност на РА в тази му част, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно в съответната му оспорена част следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт, решението следва да отменено и в частта на разноските присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, за сумата над 1 172,19 лева. Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство. Разноски за касатора не следва да бъдат присъжани, тъй като не е налице искане за това. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение