Решение № 2282 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2019 г.

ВАСVIII отделение12.02.2020 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1311/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1308/2019 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници" да заплати на "Милки груп био" ЕАД, с ЕИК 202809846, сума в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/ за деловодни разноски в касационно съдебно производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2282 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници" /като правоприемник на началника на Митница Варна/, представляван от юрисконсулт Шулева, против решение № 1311/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1308/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение с рег. № 32-114086/20.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002433/14.02.2018 г., издадено от Началника на Митница Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Милки груп био" ЕАД, чрез процесуалния представител адв. С. Желязкова оспорва основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоката по митническа декларация MRN 18 BG002005 H0002433/14.02.2018.; определил е митническата стойност на внасяната от "Милки груп био" ЕАД стока по митническата декларация – палмова мазнина с произход Малайзия IFFCO BSFN/S 21 900 кг нето тегло, с произход Малайзия и ТАРИК код 1511909900 – 1. 45 лв/кг, съпоставена с MRN: 18 BG002002 H0010882 от 19.01.2018 г.; извършил е корекции на клетки 46 статистическа стойност /30003 вместо 20798, 17 и 47 изчисляване на вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 828, 43 лева и лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган "Милки груп био" ЕАД е страна по договор за продажба № BUL/SV/1711207/260/01 от 7.12.2017 г., сключен с Фелда ифко СДН БДХ, Порт Кланг, Малайзия. Предмет на договора е палмова мазнина марка IFFCO BSFN/S. Договорена е доставката на 44, 80 тона /плюс минус 2 %/ на цена 546 щатски долара на тон, период на договора от януари до февруари 2018 г. и условие на доставката FOB Порт Кланг с крайна дестинация България. След анализ на представените от титуляра на режима документи и на статистическа информация за средните митнически стойности на внесени в страните от Съюза стоки с код по КН 15119099 при условие на доставката FOB Малайзия, митническият орган е заключил, че договорената от "Милки груп био" ЕАД цена от 546 щатски долара на тон е по-ниска от посочената от независимия интернет издател PALM OIL и от средните стойности за Съюза. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът й да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN: 18 BG002002 H0010882 от 19.01.2018 г. По тази декларация е внесена палмова мазнина 105 000 кг със сходни показатели и с митническа стойност 1. 37 лв/кг. Сходството на стоките е определено от съпоставката на съпътстващите вноса анализни сертификати. Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ; чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Съдът е обосновал отмяната на утежняващия административен акт с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки, тъй като не е извършен анализ на условията на доставките – количество, търговска марка, качество, търговско равнище, време на договаряне, което влияе върху цените. Сходството в характеристиките на стоките /което и не се установявало от сравнението на анализните сертификати/ не обуславяло тъждество в търговското равнище и количеството. Решение е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен акт и препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Основателен административния съд е отчел пропуск на администрацията да изследва качеството на стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, препятства съпоставянето на стоките като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Твърдяната от касатора доказателствена стойност на писмо ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите не е налице. Писмото не представлява доклад по смисъла на чл. 11, § 1 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /Е0/ № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета, та да се ползва с материалната доказателствена сила по чл. 11, § 2, изр. 2 от Регламента. Писмото е акт на предоставяне на информация по чл. 12, § 1 от Регламента, която може да послужи за предприемане на целесъобразни действия в съответствие с националното законодателство. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 360 лева – платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,