Решение № 4344 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14833/2008 г.

Решение № 4344 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14833/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, против решение № 382 от 14.10.2008 г. по адм. дело № 494 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено писмо изх. № 13/29-05-815 от 13.08.2008 г. Отправено е искане за изменение на съдебното решение и в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 285 лв., които да бъдат намалени съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост поради липса на обжалваем предмет. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение се твърди прекомерност с оглед липсата на сложност на делото. Ответникът Атанас Петров Атанасов като ЕТ "Д-р А. Атанасов-АПМП- ИП", с. Семчиново, обл. Пазарджик, е оспорил касационната жалба в писмена защита и претендира направените за настоящето производство разноски за адвокатска защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик е отменил писмо изх. № 13/29-05-815 от 13.08.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пазарджик, с което ЕТ "Д-р А. Атанасов - АПМП - ИП", с. Семчиново, обл. Пазарджик", е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Пазарджик сумата 462.50 лв., произхождаща от превишение на определените регулативни стандарти за медико - диагностични дейности за първото тримесечие на 2008 г. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет - подлежащ на оспорване административен акт - е неоснователен. Оспореното писмо материализира изрично волеизявление на носител на административни правомощия, което засяга интересите на адресата - създава задължение за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Писмото съдържа предупреждение към адресата, че при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването сумата ще бъде удържана от следващото плащане по индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. Неправилно е становището на касатора за облигационен характер на отношенията по договор № 13 (РД-29-93 / 04.02.2008 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Страните по договора не действат като равно- поставени субекти и районната здравноосигурителна каса е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителните на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Първостепенният административен съд е приложил правилно процесуалноправните разпоредби на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006). Сумите, които НЗОК е заплатила за назначени медико- диагностични изследвания извън разрешените надвишения с регулативните стандарти, са получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание. Установяването на фактите във връзка със спазването на регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Разпоредбата на чл. 234 от НРД, 2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. При положение, че РЗОК не желае да използва специалния административен ред за събиране на изплатените без правно основание суми чрез издаване на писмена покана, тя може да предприеме действия за установяване и събирането на вземането си по общия исков ред. По изложените съображения се приема, че оспореното писмо е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните изисквания за законосъобразност и подлежи на отмяна. Въпросите във връзка с материалната му законосъобразност не подлежат на преценка и обсъждане в настоящето производство. Обжалваното съдебно решение, с което писмото е отменено, е допустимо, постановено е при правилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е основателна в частта, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 285 лв. Видно от представения договор за правна помощ (л. 90), жалбоподателят по първоинстанционното дело е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Разноските за водене на производството (т. нар. "съдебно-деловодни разноски") не включват направени от адвоката транспортни разходи за предвижване от едно населено място до друго. Първостепенният административен съд незаконосъобразно е присъдил 85 лв. адвокатско възнаграждение за транспортни разходи и командировка при това без те да са били доказани с разходо-оправдателен документ. С оглед на горните съображения присъдените разноски за водене на производството следва да бъдат намалени от 335 лв. на 250 лв., от които 50 лв. са внесена държавна такса. Неоснователно е искането на касационния ответник за присъждане на направени разноски за касационното производство в размер на 250 лв., от които недоказани документално разходи за командировка в размер на 60 лв. Съгласно представения договор за правна помощ заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 150 лв. Тази разноски не следва да бъдат присъждани предвид основателността на направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Съдебната практика във връзка със събирането от РЗОК на сумите от надвишения по регулативните стандарти е стабилна, постоянна и известна на страните, поради което делото не съставлява сложност от правна или фактическа страна. При обжалваем интерес в размер на 462.50 лв. трикратният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.) във вр. с допълнителната разпоредба на § 2 от същата наредба възлиза на 138, 75 лв. и на страната вече е присъдена сума за водене на делото в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,