Решение № 5882 от 5.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Водоснабдяване и канализация ООД Русе, със седалище в гр. Русе, чрез пълномощника си адв. В. Донков АК Русе, срещу Решение 5538 от 29.09.2022 г., постановено по адм. д. 855/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са доводи за недопустимост на решението поради липсата на мотиви, както и за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че съдът неправилно е ценил и интерпретирал доказателствата по делото. Касаторът иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт в оспорената му част. Претендира разноски. В подадена молба за допълнение на основанието и мотивите на касационната жалба твърди и нарушение на правото на ЕС при постановяване на оспорения административен акт. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) чрез процесуалния си представител юрк. Велчева, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе, срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, в частта му по т. 7, с която са утвърдени, считано от 01.01.2021 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни от дружеството, формиращи комплексната цена за битови и приравнени към тях потребители: доставяне вода на потребители, отвеждане на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води битови и приравнени към тях потребители и промишлени и други стопански потребители по степени на замърсяване 1, 2 и 3. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 7, и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е било образувано в КЕВР във връзка с годишните изменения на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница на цени за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени цени за 2020 г. и одобрени цени за 2021 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 29 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (НРЦВКУ), със Заповед З-В-22 от 20.11.2020 г. на председателя на КЕВР е била сформирана работна група, която да извърши анализи, въз основа на които да бъдат изготвени доклад и проект на решение във връзка с годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги за 2021 г. Направен е анализ относно годишните изменения на цените по метода на ценово регулиране горна граница на цени за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени и одобрени цени за регулаторен период 2017-2021 г. Резултатите от извършения анализ са били отразени в доклад с вх. В-Дк-339 от 24.11.2020 г., който е били приет от КЕВР с решение по Протокол 254 от 27.11.2020 г., т. 1 и е бил публикуван на интернет страницата на Комисията. В изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са проведени открито заседание и обществено обсъждане на 03.12.2020 г. На основание чл. 6а, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съгласно решение на КЕВР по Протокол 175 от 05.08.2020 г., т. 8, за срока на обявената извънредна епидемична обстановка обществените обсъждания и откритите заседания са се провеждали от разстояние, като се осигурявало пряко и виртуално участие на заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ, с изключение на страните в административните производства, които са могли да участват в откритите заседания присъствено. За участие в откритото заседание с писмо с изх. В-17-00-8 от 27.11.2020 г. са поканени заинтересованите дружества, в това число и касатора, за пряко и виртуално участие в него чрез програмата за съобщения. При постановяване на решението КЕВР е изложила мотиви по депозираните от всички участници становища. С Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР в оспорената му част по т. 7, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), чл. 6, т. 2 и чл. 29 от НРЦВКУ и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол 118 от 07.06.2016 г., т. 8 (Указания НРЦВКУ), КЕВР е утвърдила, считано от 01.01.2021 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе, при прилагане на метода на ценово регулиране горна граница на цени. Във връзка с така установените факти и доказателства по делото, АССГ е приел, че Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. в оспорената му част по т. 7 е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР да осъществява регулиране на ВиК услугите, възложени с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ и на чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, както и да осъществява регулиране на цените на ВиК услугите, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ. Приел е, че решението е издадено при спазване на изискването за форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като в оспорената му част е постановено в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, съдът е заключил, че в случая решението на КЕВР в оспорената му част е издадено и в съответствие с целта на закона ЗРЦВКУ и НРЦВКУ, ЗЕ, като Комисията е изпълнила задължението си служебно да проведе производство по чл. 29 от НРЦВКУ, което е протекло изцяло в съответствие с цитираните в първоинстанционното решение разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе срещу решението на КЕВР по т. 7 като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил дължимата проверка на всички елементи от фактическия състав за издаване на индивидуален административен акт, като е постановил валиден съдебен акт. Съдебното решение е подробно мотивирано и дава отговор на всички оплаквания на жалбоподателя, при изпълнение на изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. АССГ е установил релевантните за спора факти въз основа на събрания по делото доказателствен материал, като е разгледал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е подвел релевантните факти под хипотезите на приложимите правни норми, правилно е извел решаващите правни изводи, че законосъобразно с оспорения административен акт в т. 7 са утвърдени, считано от 01.01.2021 г. цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе. В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора за недопустимост на съдебното решение поради липсата на мотиви. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, но това твърдение е бланкетно. Не се сочат конкретни доводи за нарушение на процесуални правила, които да са толкова съществени, че да водят до наличието на порок на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. На основание чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция не се произнася служебно по този твърдян порок на съдебното решение. По съответствието на решението с материалния закон: Не е спорно по делото, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 12 и чл. 13 от ЗРВКУ, чл. 6, т. 2 и чл. 29 от НРЦВКУ и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол 118 от 07.06.2016 г., т. 8. Представляващият Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе е взел участие в проведеното открито заседание. По делото е представен Доклад с вх. В-Дк-339 от 24.11.2020 г., който е съобщен на ВиК операторите, публикуван е на интернет страницата на КЕВР и е обсъден с представителите на дружествата на проведеното открито заседание, като на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе и на останалите заинтересовани лица е била дадена възможност да се запознаят предварително и да обсъдят всички установени факти, направени констатации и изводи, въз основа на които са предложени за утвърждаване цени на регулираните дружества. Настоящият състав счита, че в обжалваното съдебно решение е направен подробен анализ на съответствието на решението на КЕВР в оспорената част с материално-правните разпоредби, регламентиращи годишно изменение на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница на цени и съдът е достигнал до правилен извод, че административният акт по т. 7 е постановен при спазване на нормативните изисквания. В касационната жалба се преповтарят изложените твърдения в първоинстанционното производство. По тези възражения съдът е изложил обосновани мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първостепенния съдебен акт. Касаторът твърди, че решението не съответства на събрания доказателствен материал и на установените по делото факти. Съдът, на базата на събраните по делото доказателства, е разгледал в детайли всички етапи на проведената от КЕВР процедура за приемане на процесното решение, обсъдил е възраженията на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе, като в съдебния акт са изложени подробни съображения защо в конкретния случай не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят своите становища. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че решението на съда противоречи на материалния закон и е нарушена целта на закона. В тази връзка касаторът се позовава на административни актове на КЕВР, които не са предмет на настоящото производство, а именно Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол 118 от 07.06.2016 г., т. 8 (Указания НРЦВКУ) и Указанията за прилагане на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 г., т. 2 (Указания НРКВКУ). Указанията, издадени от КЕВР в изпълнение на ЗРВКУ и наредбите по приложението му, по своята правна същност представляват общ административен акт, а не нормативни подзаконови актове, както неоснователно се твърди от касатора. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по отношение на действащите Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ. Указания НРЦВКУ, в частта относно годишни корекции на цените, са били оспорени пред съда с протест, подаден от прокурор при Върховната административна прокуратура, с искане за обявяване на нищожност, което искане е отхвърлено с Решение 4369 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело 2510/2018 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 7916 от 27.05.2019 г. по адм. дело 9849/2018 г. по описа на ВАС. Следователно, Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ представляват стабилни общи административни актове, породили своите правни последици. Предвид така установеното, искането съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху Указания НРЦВКУ и Указания НРКВКУ е недопустимо, още повече че вече е осъществен съдебен контрол по реда за съдебно оспорване на общ административен акт, указанията са оставени в сила, което е обявено официално в Държавен вестник. Неоснователни са и доводите на касатора по отношение на определения общ ИПЦ в размер на 7.759 % по данни на Националния статистически институт. Видно от доказателствата по делото е, че същият не е ангажирал доказателства, с които да обори така приетия процент на инфлация за релевантния период и не е доказал твърденията си, че изчислената инфлация за дружеството ще повлияе на условно-постоянните производствени разходи. Аргументите в касационната жалба, с които се оспорват коефициентите, приети с предходни влезли в сила актове на КЕВР, съдържанието и приемането на бизнес плана на дружеството и определянето на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе като голям оператор, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, както правилно е прието и в оспореното решение. В рамките на годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги по реда на глава четвърта, раздел II от НРЦВКУ, Комисията провежда ограничено по обем административно производство, като няма правомощия да преразглежда всички ценообразуващи параметри, с които са образувани одобрените цени, а изменя самите цени с натрупаната инфлация намалена с коефициент X, който се изчислява по предварително определени правила (по формулата, определена в чл. 6 от НРЦВКУ). Становището на дружеството, че при изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2021 г. КЕВР е следвало да отчете други фактори, е в противоречие с императивните разпоредби на чл. 6 и чл. 4 от НРЦВКУ, определящи реда за изменение на одобрените цени на ВиК услуги. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗРВКУ, одобрените бизнес планове стават задължителни за изпълнение от съответния ВиК оператор, а съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗРВКУ, ВиК операторите са задължени да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изискванията на ал. 1, т. 1. В тази връзка са неоснователни твърденията, че при изменението на одобрените цени на ВиК услуги КЕВР е следвало да отчете значително повишаване на цените на електрическата енергия, демографския срив, както и извънредното положение и последвалата го извънредна епидемична обстановка, които са довели до значителен спад в количеството на доставяната вода и съответно в реализираните приходи; че неизпълнението на инвестиции е в резултат на нереализирани необходими приходи, пренасочване на финансови ресурси за изплащане на работни заплати, осигуровки и завишени разходи за електроенергия; както и че КЕВР не е изпълнила задължение по чл. 19 от ЗРВКУ да открие процедура за служебно преразглеждане на цените във връзка с увеличение на минималната работна заплата. По отношение на разходите за заплати и възнаграждения и разходите за електрическа енергия, в Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. са посочени редица мерки и мероприятия, които ВиК операторът може да предприеме, за да оптимизира тези разходи. Видно от разпоредбата на чл. 19 от ЗРВКУ, процедура за преразглеждане на цените се открива от Комисията служебно или по искане на ВиК оператори, когато възникне непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което съществено променя приходите и икономически обоснованите разходи на ВиК операторите, като съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ЗРВКУ, непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер е събитие, възникнало след утвърждаването на бизнес плана, което ВиК операторът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати. Процедурата за преразглеждане на одобрените цени на ВиК услуги се провежда по реда на чл. 31-33 от НРЦВКУ и е различна от процедурата за изменение на одобрените цени на ВиК услуги по реда на чл. 29 от НРЦВКУ, в рамките на която е постановено Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от НРЦВКУ, преразглеждане на цените на ВиК услуги по реда на този раздел може да се допусне, ако едновременно са налице следните условия: 1. събитието или събитията по чл. 31, ал. 1, т. 1 водят до изменение на приходите или икономически обоснованите разходи на ВиК оператора с повече от 2 на сто; и 2. ВиК операторът е положил дължимата грижа според особеностите на случая да избегне събитието по т. 1 и да предотврати неговите последици. Доказателства за изпълнение на това условие се прилагат към заявлението на ВиК оператора по чл. 31, ал. 2. При необходимост Комисията може да поиска допълнителни доказателства. Видно от доказателствата по делото е, че Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе не е представило необходимите данни и доказателства за наличие на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ЗРВКУ. Дружеството не е доказало и обосновало наличието на ефект от същото по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦВКУ, нито е доказало положена дължима грижа по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от НРЦВКУ. Касаторът твърди, че не е имал възможност да изпълни целите на бизнес плана си за част от 2017 г., тъй като същият е одобрен от КЕВР едва на 26.07.2017 г., с което Комисията е допуснала нарушение на процесуалните правила. Този довод също е неоснователен, като от приложените в първоинстанционното дело доказателства се установява, че представеният на 01.07.2016 г. от Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе бизнес план е съдържал редица нередовности, като с няколко писма на Комисията е дадена възможност на дружеството да ги отстрани, и окончателно поправеният бизнес план е внесен в КЕВР на 18.05.2017 г. На последно място съдът намира за неоснователно допълнително представеното възражение на касатора за нарушение на правото на ЕС. Цитираното от процесуалния представител на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе Решение на СЕС (десети състав) от 30.04.2020 г. по дело С-5/2019 е неотносимо към настоящия казус, тъй като касае друг сектор на стопанска дейност природен газ, спрямо който се прилагат съвсем различни правила и регулации от европейското и националното законодателство. В заключение настоящият състав на ВАС намира, че Комисията е спазила нормативните изисквания и при годишното изменение на цените за 2021 г. правилно е приложила всички коефициенти от формулата по чл. 6 от НРЦВКУ, както е прието и в оспореното първоинстанционно решение. Процентното намаление на цените е продиктувано от двата коефициента, свързани с неизпълнени от дружеството инвестиции и непостигнати нива на единни показатели за ефективност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът Водоснабдяване и канализация ООД гр. Русе следва да бъде осъден да заплати на КЕВР разноски в касационното производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение