Решение № 3086 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2015 г.

Решение № 3086 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В. против решение № 2195/26.10.2015 г., постановено по адм. д. 2782/2015 г. по описа на Административен съд-В. (АС-В.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция неправилно е разгледала недопустима жалба, което следва да бъде разгледано като основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК независимо от липсата на изрично искане за обезсилване на съдебното решение. Допълнително са изложени съображения за ненадлежно конституиране на ответната страна по спора. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и в частта относно присъдените разноски, да бъде решен спора по същество като се остави жалбата без разглеждане или евентуално да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС-В. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът СНЦ "Възход за В." оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2195/26.10.2015 г., постановено по адм. д. 2782/2015 г. по описа на АС-В. е отменен мълчалив отказ на кмета на О. В. да се произнесе по заявление № ЗДОИ 15000180/08.07.2015 г., подадено от Сдружение с обществено полезна дейност "Възход за В." и е върната преписката на кмета на О. В. за произнасяне, като са присъдени и разноски в размер на 330 лв. Административният съд е приел, че е надлежно сезиран в срок от заинтересовано лице, ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за недопустимост на жалбата на СНЦ "Възход за В.", по която е постановено обжалваното съдебно решение. По делото няма спор, че по заявление № ЗДОИ 15000180/08.07.2015 г., подадено от сдружението липсва произнасяне от кмета на О. В., до което то е адресирано. Жалбата до АС-В. е подадена на 24.08.2015 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Заявлението е регистрирано на 08.07.2015 г., поради което с оглед правилата за броене на срокове по аргумент от чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), срокът за произнасяне е изтекъл на 22.07.2015 г. (сряда). На основание чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за обжалване на мълчаливия отказ за произнасяне по заявлението, регистрирано на 08.07.2015 г. изтича на 24.08.2015 г. (понеделник, първия присъствен ден след 22.08.2015 г.) по аргумент от чл. 60, ал. 3 и ал. 6 от ГПК. Следователно жалбата, регистрирана на 24.08.2015 г. е в срок и е процесуално допустима като подадена от лицето, подало заявлението за достъп до обществена информация. Като е достигнал до същия правен извод АС-В. е постановил допустимо съдебно решение. Неоснователно е и другото възражение в касационната жалба относно конституирането на страните по делото. Заявлението за достъп до обществена информация е подадено до кмета на О. В., който е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и обстоятелството, че е определил по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и друго лице да се произнася по тези въпроси не означава, че е отпаднало правомощието му като орган на власт. При липсата на произнасяне в определения срок и липса в административната преписка на данни за друго задължено лице, административният съд правилно е конституирал като ответна страна задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно основателността на заявлението по ЗДОИ, които е възможно да бъдат преценявани само при наличие на подлежащ на съдебен контрол изричен акт, какъвто в случая не се твърди, че е издаден. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ и липсата на произнасяне в предвидения срок формира мълчалив отказ, който правилно и законосъобразно е отменен от АС-В. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Присъдените от първата инстанция разноски са правилно определени, поради което не са налице основания за отмяна на съдебното решение и в частта относно разноските, както изрично се иска с касационната жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,