Решение № 10752 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2009 г.

Решение № 10752 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решение № 12 от 23.02.2009 г. по адм. дело № 2253 по описа за 2008 г. на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение № 0148 от зас. № 031 на 13.02.2008 г. и преписката е върната на НЕЛК за издаване на ново решение съобразно дадените указания в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Ответницата Елка Йорданова Георгиева от гр. София е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София град е експертно решение № 0148 от зас. № 031 на 13.02.2008 г., с което Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести е определила на Елка Йорданова Георгиева от гр. София степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 38 % за заболяване с водеща диагноза: спондилоза и при общо заболяване: спондилоартроза. състояние след б-т на Шоерман, лекостепенна кифосколиоза. десцензус вагине. инконтиненцио урине. артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд София - град обосновано е приел, че крайният процент на трайно намалената работоспособност е определен в нарушение на материално- правното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед всички съществуващи увреждания. Този извод се основава на заключенията, дадени от назначените по делото четири съдебно-медицински експертизи, за характера и степента на всички основни и съпътстващи заболявания. Според вещото лице - специалист по вътрешни болести и нефрология - заболяването "Бъбречно-каменна болест с по-чести колики и усложнения - уроинфекции + ренопаренхимна хипертония" обуславя 30 % ТНР по част IХ, раздел ХIХ, т. 4.2 от Приложение № 1 към НМЕР, а според вещото лице - ортопед травматолог - дегенеративните промени (ошипяване и дискова херния) в поясния отдел на гръбначния стълб и наличният неврологичен дефицит и болков синдром обуславят 20 % ТНР по част VII, § 3.1. от същото приложение (само за опорно-двигателния апарат общият процент е 34). Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Видно от влязлото в сила експертно решение № 4123 от 15.10.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ - София, на касационната ответница е била определена степен на ТНР 72 на сто за срок от три години. При следващото освидетелстване с оспореното експертно решение крайният процент ТНР е намален на 38 без да е конкретизирано в какво се състоят допуснатите "грешки (немотивирани оценки) в предходното ЕР на ТЕЛК". Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината и първоинстанционният административен съд законосъобразно на основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс е назначил вещи лица - лекари специалисти. Дадените от вещите лица заключения са достатъчно ясни, не са били оспорени от касатора и съдът не е имал основание да се усъмни в тяхната правилност. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон не са свързани с конкретно посочена правна норма. Не се подкрепя от доказателства твърдението на касатора, че определянето на степента на ТНР за всяко от заболяванията, описани по-горе, няма да доведе до увеличение на крайния процент ТНР в степен над 50 на сто. Установената по делото фактическа обстановка води до извод, че при определяне на степента на трайно намалената работоспособност не е спазено изискването по чл. 57 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) за оценка на функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло въз основа на извършени задълбочени клинични прегледи и на цялата налична медицинска документация. Оспореното експертно решение е издадено в нарушение на процесуалноправни и материалноправни предпоставки за законо-съобразност и подлежи на отмяна. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният административен съд законосъобразно на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е постановил изпращане на преписката на НЕЛК за ново решаване на въпроса по същество. При новото решаване НЕЛК следва да се произнесе по наличието на увреждания с диагноза "Бъбречно-каменна болест с по-чести колики и усложнения - уроинфекции + ренопаренхимна хипертония", както и по дегенеративните промени (ошипяване и дискова херния) в поясния отдел на гръбначния стълб, наличния неврологичен дефицит и болков синдром. При издаване на новото експертно решение съставът на НЕЛК не е длъжен да възприема определената от вещите лица степен на ТНР. Процентът на намалената работоспособност за всяко едно от уврежданията следва да бъде обоснован и определен от НЕЛК съгласно приложение № 1, а крайният процент на намалената работоспособност - по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,