Решение № 2674 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12696/2008 г.

Решение № 2674 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12696/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Плюс-България Търговия" АД, представлявано от процесуалния представител срещу решение № 634 от 20.6.2008 г., постановено по адм. дело № 1372 по описа за съда за 2008 г. на Административен съд-София град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20003288 от 2.10.2007 г. на ТД на НАП, потвърдено с решение № 153 от 30.1.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит за данъчен период на м. 02.2007 г. в размер на 532836,94 лв. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че съдът неправилно е приложил нормите на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС относно периода на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС относно подаване на молба за корекция в СД. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат отменени така издадените актове. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва, счита, че е неоснователна. Развива доводи за правилност на постановеното съдебно решение и претендира заплащане на юристконуслтско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 20003288 от 2.10.2007 г. на ТД на НАП, потвърдено с решение № 153 от 30.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит за данъчен период на м. 02.2007 г. в размер на 532836,94 лв. по две фактури, издадени от "Лима България" ЕООД и "Михайлов Легал Корпорейшън" ЕООД. За да отхвърли жалбата съда е възприел безпротиворечивата фактическа обстановка и е определил правния спор като такъв за това дали корекциите на грешки при декларирането по смисъла на чл. 126 от ЗДДС, действащ от 1.01.2007 г. също са ограничени със срока на чл. 72 от с. з. относно периода на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Като е дал положителен отговор - корекцията на грешката и уведомяването на компетентния орган следва също да бъде в същия или следващите три данъчни периода. Решението е правилно, съобразено с фактическата обстановка и законосъобразни правни изводи. По отношение на фактите не спорят и двете страни като те (фактите) са следните: Процесните две фактури № 1 от 23.01.2007 г. с доставчик "Лима България" ЕООД и № 1/17.01.2007 г. с доставчик "Михайлов легал Корпорейшън МЛК" ЕООД са издадени на основание § 7 от ДР на ЗДДС, който параграф дава следната възможност - когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения ЗДДС, която е облагаема по смисъла на този закон - чл. 12, ал. 1, и данъчното събитие за която настъпва след влизане в сила на този закон, регистрираното лице доставчик документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчния режим към датата на възникване на данъчното събитие по този закон. Издадени са два броя нотариални актове съответно от същите дати - 17.01.2007 г. и 23.01.2007 г. за продажба на недвижим имот - УПИ, които са послужили като основание за издаването на процесните две фактури, които от своя страна са включени в дневника за покупки за м. 02.2007 г. и сумата ДДС е отразена в колона 9 - данъчна основа на доставки без право на данъчен кредит. Не е бил ползван данъчен кредит. С молба вх. № 10-53-00-21-88 едва от 24.08.2007 г. за корекция на справка декларация по ЗДДС № 09116504 от 14.03.2007 г. като е посочено, че са били допуснати грешки в дневника за покупки за м. 02.2007 г. При тази фактическа обстановка органите по приходите и съда са направили извод, че независимо от дадената в ЗДДС възможност на чл. 126 същата трябва да бъде свързана със срока по чл. 72 от ЗДДС, и тъй като лицето не е упражнило правото си в същия или следващите три данъчни периода, то не му се следва данъчен кредит. Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Видно от чл. 126, ал. 1 от ЗДДС - допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 от ЗДДС (лицето подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от с. з. като това са дневника за покупките и дневника за продажбите, с изключение на чл. 157 от с. з.) се коригират по реда на ал. 2 и 3. Нормата на ал. 2 на текста урежда поправяне на грешки, установени до изтичане на срока за подаване на справката декларация, който срок съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗДДС е до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнасят. Текстът на ал. 3 урежда случаите извън ал. 2 като следва да са налице кумулативно две предпоставки - да се извършат необходимите корекции и писмено да се уведоми компететентния орган по приходите. Действително няма изричен срок, посочен в нормата на ал. 3, но т. 1 все пак прави някакъв вид уточнение - извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена. Дори да се приеме този относителен срок, то влизането в сила на ЗДДС от. 1.1.2007 г., § 7 от ДР на същия закон и самото възникване на данъчното събитие - издадените два броя нотариални актове и фактурите през м. 01.2007 г. и отразяването им макар и погрешно през м. 02.2007 г., установяват най-благоприятната възможност за касатора - сроковете да се броят от този месец - февруари. От друга страна, тъй като се касае за упражняване на правото на данъчен кредит, правилно органите по приходите и съда са свързали тези корекции със срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС - регистрираното по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите три данъчни периода. Следващите три данъчни периода в конкретния случай са м. 3, 4 и 5 от 2007 г. Молбата за корекция е подадена на 24.08.2007 г. Сегашната разпоредба на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, макар и не в еднаква степен по отношение формулировката, урежда упражняването на правото на данъчен кредит, което за предишните периоди се уреждаше от чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС в редакцията към процесните периоди от време правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който лицето е получило данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и в справката-декларация за този данъчен период или в един от следващите данъчни периода. Което упражняване също е ограничено от срок - следващите три данъчни периода. Като регистрирано по ЗДДС лице жалбоподателят е бил длъжен така да организира дейността на счетоводството си, че да се спазват изискванията на закона, с промените на който би следвало да се е запознал, като фактурите следва да постъпват и да се завеждат своевременно в счетоводството му. Същите са постъпили в данъчен период на действие вече на новия закон - м. 1.2007 г., но са били отразени като такива по освободени доставки, а не с оглед промяната в чл. 45, ал. 5 от с. з. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС определя срока по отношение на период на упражняване на правото на данъчен кредит и след като това право не е упражнено от жалбоподателя в установения от закона срок, то правилно му е отказано упражняването на това право на основание действащия правен режим. С цитираната разпоредба законодателят е целял въвеждането на ред и дисциплина при отчитането и оформянето на счетоводната документация на данъчните субекти, като неспазването на тези изисквания и срокове води до отпадане на благоприятните последици за признаване и ползване на правото на данъчен кредит, още повече че в случая данъчният субект въпреки възможността за корекция по чл. 126 от с. з. не го е направил в един разумен срок, какъвто е безспорно три месеца след възникване на данъчното събитие. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и т. н. Неупражняването на това право на приспадане на данъчен кредит по една или друга причина, в посочените данъчни периоди, се дължи изцяло на поведението на самото регистрирано по този закон лице - касатор в настоящето производство, поради което следва и да понесе неблагоприятните последици от това неупражняване на право. Преценката в тази насока на решаващия съд е правилна и решението следва да бъде оставено в сила като съобразено с материалния и процесуалния закони. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски под формата на юристконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - до размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение