Решение № 12352 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 179/2020 г.

Решение № 12352 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 179/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Самоков, чрез процесуален представител -ст. юрисконсулт Лукайчев, против решение № 1338 от 01.11.2019 г. постановено по адм. дело № 689/2019 г. на Административен съд С. - област, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът: В. Кутлева оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АССО В. Кутлева е оспорила мълчалив отказ на главния архитект на община Самоков да издаде виза за проектиране на "Пристройка със селскостопанско предназначение към съществуваща жилищна сграда и допълващо застрояване-второстепенна стопанска постройка с р/ри 6. 50/4. 00 и Н=2.50", в УПИ II, кв. 26 по плана на с. Я., община Самоков, по нейно заявление вх. №В-42/14.03.2019 г. Към заявлението са приложени изискуеми документи, както и мотивирано предложение за виза /стр. 6/. Съдът, въз основа на приетите доказателства и неоспорено заключение на СТЕ, е приел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като оспорващата се явявя собственик на имота, за когото действащия ПУП-ПЗ не предвижда допълващо застрояване, поради което издаването на виза за поисканите постройки е задължително и главният архитект на община Самоков е бил длъжен да се произнесе по същество, а не да мълчи. Съдът е установил наличието на предходен мълчалив отказ по идентично заявление, но е приел, че няма пречка от подаване на ново заявление за виза, с което е опровергал доводите на ответника за недопустимост на жалбата, поради липса на предмет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на подадената жалба срещу мълчаливия отказ, при липса на задължение на органа за произнасяне с оглед наличието на влязъл в сила предходен мълчалив отказ по заявление на В. Кутлева от 09.10.2018 г. и чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Действително по делото е установено, че по предходно подадено заявление на Кутлева за издаване на виза за проектиране на сгради - допълващо застрояване в УПИ II, кв. 26 по плана на с. Я., липсва произнасяне от органа, формиращо мълчалив отказ. По този отказ обаче няма произнасяне по същество, тъй като с влязло в сила определение по адм. д. № 18/2019 г. на АССО /стр. 72 жалбата на Кутлева срещу него е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, поради просрочие. Липсата на решение на съда по същество на този мълчалив отказ, не преклудира правото на ответницата да инициира ново административно производство за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 3, вр. чл. 41, ал. 2 ЗУТ, както е прието и от съда. Освен това последващото производство за издаване на виза за проектиране по заявление от 14.03.2019 г. е било допустимо и с оглед различната фактическа обстановка, спрямо предходното, сочеща на нови обстоятелства по отношение на съществуващите в имота незаконни постройки - дървен навес и лятна кухня, разпоредени за премахване със заповеди от 2016 г. От заключението на СТЕ, неоспорена от страните и Констативен протокол № 17/01.07.2019 г. / съставен след първоначалния отказ/, е установено, че в УПИ II, кв. 26 на с. Я., не съществуват такива незаконни сгради, а само останки от тях. Забраната за издаване на виза, по аргумент от чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ е неприложима, предвид започналото събаряне и отсъствие на описаните сгради върху терена. Обжалваното решение е и правилно. Предмет на подаденото заявление от 14.03.2019 г. са постройки на допълващото застрояване по чл. 41, ал. 2 ЗУТ, непредвидени с действащия за с. Я. ПУП-ПЗ от 2014 г. С проектирането им не биха се нарушили параметрите на застрояване, установени за жилищна зона с малка височина "Жм", каквато е зоната на с. Я. и в частност процесния УПИ II, съгласно заключението на СТЕ. Към заявлението ответницата е приложила писмени доказателства, установяващи собствеността, скица по действащия ПУП-ПЗ, мотивирано предложение. В разглежданата хипотеза законосъобразни са изводите на съда, че съгласно чл. 140, ал. 3, вр. чл. 41, ал. 2 ЗУТ, визата е задължителна. Това означава, че касаторът, като компетентен орган по чл. 140, ал. 7 ЗУТ е дължал произнасяне по същество. Мълчанието му, след изтичане на срока за произнасяне, формира мълчалив отказ - годен предмет на оспорване. При наличие на предпоставките за издаване на виза, мълчаливият отказ за издаването й се явява незаконосъобразен, поради което като го е отменил и е върнал делото като преписка на органа за произнасяне по заявлението, съдът е постановил правилно решение. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат, искането на касатора за разноски се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение