Решение № 265 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2/2009 г.

Решение № 265 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по подадена от А. Х. К. от гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 476 от 12.10.2009 г. по гр. д. № 380/2008 г. на ВКС, II г. о., с което по реда на чл. 218и ГПК (отм.) е постановено решение, с което е признато по отношение на молителя, че ищците В. К. Н. са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на 1/8 ид. ч. от приземния етаж на жилищната сграда в имот пл. № 7* участвуващ в парцел **** - 669, 728 в кв. 20 по плана на с. Р., като е отхвърлен иска им за собственост до размер от 2/8 ид. ч. /1/4 ид. ч./, отменен е нот. акт № 454/91 г. за собственост на дворното място за признатите права над 3/4 ид. ч. и нот. акт № 572/91 г. и е разпределено ползуването между страните В, Р. К. Н. и Т. В. П. и ответника А. Х. К. на приземния етаж от жилищната сграда в имот пл. № 7* участвуващ в парцел **** - 669,728 в кв. 20 по плана на с. Р., по начина, подробно описан в диспозитива на решението. Молителят се позовава на влязлото в сила първоинстанционно решение № 428 от 31.07.2000 г. по гр. д. № 706/99 г. на Смолянския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявен установителен иск за собственост от В. Н. и Р. Н. против него по отношение на обектите в жилищната сграда, като неоснователен. Поддържа, че в противоречие с горното решение, касационният съд в решението, чиято отмяна се иска сега, приел в мотивите си, че е налице съсобственост във втория жилищен етаж от сградата. Ответниците по молбата за отмяна - Т. В. П., Р. К. Н. и В. С. Н., в писмения им отговор чрез адв. Н. М., оспорват молбата като недопустима, респ. неоснователна. Молят да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение и им се присъдят направените в настоящето производство разноски. С определение № 22 от 10.02.2010 г. молбата е допусната до разглеждане, като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Не е налице влязло в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - частта от първоинстанционното решение, на която се позовава молителят, е била предмет на решението на въззивния съд от 6.03.2001 г. по гр. д. № 478/2000 г. на Смолянския окръжен съд, което е отменено в тази му част с решението от 19.06.2002 г. по гр. д. № 1637/2001 г. на ВКС, IV г. о. В мотивите на отменителното решение касационната инстанция е приела, че предмет на установителната претенция е правото на собственост върху обекти от приземния етаж и от тавана и е дал съответни указания при новото разглеждане на делото конкретизиране на същите. С последващото въззивно решение по гр. д. № 391/2002 г. на Смолянския окръжен съд първоинстанционното решение в тази му част е отменено и е влязло в сила, като необжалвано от ищците. Следователно, не е налице влязло в сила решение между същите страни в поддържания от молителя смисъл - за отхвърляне на иск за собственост против него по отношение на втория етаж от жилищната сграда. Извън горните съображения, в решението на ВКС, чиято отмяна се иска с настоящата молба, липсва диспозитив относно правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда. Изложените мотиви в тази насока не се ползуват със сила на пресъдено нещо. Поради това противоречието между едно решение и мотивите на друго решение не осъществява отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. То е приложимо когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат, която хипотеза в случая не е налице. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, а молителят следва да заплати на ответницата Т направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.