Решение № 6258 от 13.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Детска градина "Първи юни" [населено място], общ.Дългопол, обл.Варна представлявана от в.и.д. З. Ахмед против Решение 1053/28.07.2022 год. постановено по адм. д. 2681/2021 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено по жалба на С. Али Решение 2153-03-134/16.11.2021 год. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО вр. с чл.97, ал.1 от АПК е отменено Разпореждане 5104-03-172/19.10.2021 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО настъпилата на 30.09.2021 год. злополука със С. Али работеща по трудово правоотношение в осигурителя Детска градина "Първи юни" [населено място] е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО и административната преписка е върната за изпълнение на органа. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че здравословното състояние на пострадала има значение и че не е налице трудова злополука. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът директорът на ТП на НОИ Варна в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Ответницата С. Али в представен писмен отговор намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил по жалба на С. Али Решение 2153-03-134/16.11.2021 год. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО вр. с чл.97, ал.1 от АПК е отменено Разпореждане 5104-03-172/19.10.2021 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО настъпилата на 30.09.2021 год. злополука със С. Али работеща по трудово правоотношение в осигурителя Детска градина "Първи юни" [населено място] е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО и административната преписка е върната за изпълнение на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора като е анализирал събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност като е установил следното: С. Али работи по трудово правоотношение с Детска градина "Първи юни" [населено място] от 19.10.1979 год. на длъжност домакин . На 30.09.2021 год. около 11,20 часа отивайки към тоалетната паднала и получила [заличен текст]. На лицето е издаден болничен лист Е20211913857/06.10.2021 год. с период на временна неработоспособност 03.10.2021 год. 05.11.2021 год. и окончателна диагноза [заличен текст]. На основание чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ Варна е подадена декларация вх. 5101-03-153/06.10.2021 год. от директора на детската градина за злополуката станала на 30.09.2021 год. Извършено е разследване в следствие, на което е съставен протокол 1/04.10.2021 год. След анализ на всички събрани по преписката доказателства е издадено разпореждане 5104-03-172/19.10.2021 год. на длъжностно лице при ТП на НОИ Варна, с което злополуката е призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането е обжалвано от Детска градина Първи юни пред директора на ТП на НОИ Варна, който с решение 2153-03-134/16.11.2021 год. уважил жалбата и отменил разпореждането като върнал преписката за ново произнасяне. Като мотиви органът изложил, че следва да се съберат всички относими медицински документи касаещи здравословното състояние на пострадалото лице и да се изясни причинната връзка между травматичното увреждане и изпълняваната работа. Решението на директора на ТП на НОИ Варна е обжалвано пред Административен съд Варна от пострадалата С. Али. С процесното решение съдът е отменил по жалба на Али решението на директора на ТП на НОИ Варна като е приел, че видно от събраните по делото доказателства са налични всички изискуеми предпоставки по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО за квалифицирането на една злополука като трудова-настъпило внезапно увреждане на здравето, изразено в получената фрактура, увреждането е станало по повод извършвана работа, тъй като служителката се е намирала на работното си място и увреждането е причинило временна неработоспособност. Прието е, че здравословното състояние на лицето не може да промени характера на злополуката. Решението е правилно. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО, но същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, а именно: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Касационната инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на внезапност на настъпилото увреждане и липса на функционална връзка между увреждането на здравето на пострадалата и извършваната работа. Тази връзка се проявява в различни форми. За да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по - горе предпоставки са налице. Не е спорно между страните, че в деня на злополуката пострадалото лице се е намирало в детската градина и е изпълнявало служебните си задължения. Същото е паднало и е получило описаните в болничния лист наранявания довели до временна неработоспособност. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към случая доказателства, които сочат на кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки за квалифициране на една злополука като трудова. Като е анализирал събраните доказателства съдът правилно е приел, че елементите на настъпилата злополука като трудова са налице. Фактическата обстановка е точно установена от решаващия съд и подведена под вярната правна квалификация като формираните от него изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че възраженията в касационната жалба не обосновават касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника Директора на ТП на НОИ Варна за заплащане на разноски е основателна. Такива следва да се присъдят за касационната инстанция в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2., изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение