Решение № 4925 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2015 г.

Решение № 4925 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Сдружение "Българска асоциация за международни осиновявания и защита на отвлечени и изоставени деца" София против решение № 14447 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3761/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЛС-04-123/07.02.2012 г. на министъра на правосъдието за отнемане на издаденото разрешение № 107/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Белгия, Германия, Дания, Италия, Канада, Норвегия, САЩ, Франция, Нидерландия, Швеция. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответникът министър на правосъдието оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС - шесто отделение приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно - постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 121, ал. 4 СК и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации, съгласно която, в редакцията, действаща към момента на издаване на акта, министърът на правосъдието отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при неизпълнение на задължение по чл. 18, ал. 2 и по чл. 19 или нарушаване на забраните по чл. 20. В случая безспорно е установено, че акредитираната организация не е изпълнила задължението си по чл. 18, ал. 1, т. 17, което е основание за отнемане на разрешението. Към момента на издаване на заповедта материалноправната разпоредба на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредбата е действаща, доколкото съдебната й отмяна е от деня на влизане в сила на съдебното решение на 27.02.2014 г., съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както правилно приема решаващият състав. Обоснован е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора за такива нарушения на чл. 35, чл. 36 и чл. 59 АПК във вр. чл. 121, ал. 4 СК. От събраните доказателства е установено, че Съвет за международно осиновяване /СМО/ е изготвил доклад с констатации, че след получаване на разрешението Сдружението не е представило нито един доклад в съответствие с чл. 18, ал. 2, т. 17 от Наредбата и чрез него не са били отправяни предложения към осиновяващи, вписани в регистъра - чл. 113, ал. 1, т. 2 СК в продължение на една година, поради което на основание чл. 121, ал. 4 СК е предложил на министъра на правосъдието да отнеме разрешението. Правилно е прието от съда, че проверката относно изпълнението на задълженията на акредитираната организация е извършено по документи в преписката, а установените в хода на административното производство факти не са били оспорени и опровергани. Упражнявайки правото си на съдебна защита касаторът не представя доказателства, които биха могли да повлияят върху съдържанието на административния акт и въз основа на които би могло да се достигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Правилен и съответен на материалния закон е изводът на решаващия състав за материална законосъобразност на оспорената заповед. При издаването й не са нарушени принципите за законност и съразмерност. Отнемането на разрешението за посредничество при международно осиновяване е законно разпоредена последица от неизпълнение на задължение по чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Даването на писмени препоръки до акредитираната организация за отстраняване или предотвратяване на нарушения и за подобряване на дейността й е форма за осъществяване от министъра на правосъдието на контрола по чл. 112, ал. 2, т. 2 СК. В случая касаторът изобщо не е изпълнявал задълженията си и не е представил нито един доклад в съответствие с чл. 18, ал. 2, т. 17 от наредбата, поради което наложената мярка се явява справедлива и съизмерима с целите на закона за гарантиране на най-добра закрила на интересите на детето и контрол от страна на компетентните органи върху дейността на акредитираната организация. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,