Решение № 9140 от 18.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 128 от 24.01.2022 г. по административно дело 838/2021 г. Административен съд Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на А. Щерева от гр. Пловдив против решение 2153-15-78 от 10.03.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол 01476 от 04.12.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив; 2) осъдил А. Щерева да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски по делото в размер на 100 лева. Постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от А. Щерева, действаща чрез процесуалния представител адвокат Б. Печева. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторката моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира и да й се присъдят направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт К. Велева-Минкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като инвокира възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от Пловдивския административен съд. С процесното разпореждане от 04.12.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 10.03.2021 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б а от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО е отменено разпореждане от 30.06.2020 г., с което на А. Щерева е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.1999 г., и всички последващи разпореждания, с които тази пенсия е осъвременявана и актуализирана, като на Щерева отново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но считано от 10.04.2011 г., и при занижен индивидуален коефициент и размер на осигурителен стаж и доход. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е уважил жалбата на Щерева срещу това разпореждане, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е обосновал теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила, като административните органи коректно са изчислили осигурителните стаж и доход, базисният период, индивидуалния коефициент, а оттам и размера на пенсията на жалбоподателя. Съдът е приел за доказано, че Щерева няма стаж с продължителност и категории, и доход (което коригира надолу и съответстващия му индивидуален коефициент, при който първоначално е била отпусната пенсия), посочени в отмененото разпореждане от 30.06.2020 г., поради което с последното пенсията й е била неправилно отпусната. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание (както в случая). В хода на проведения съдебен контрол категорично е установено от съда, че при наличието на нови доказателства по образувано ДП 260/2019 г. по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на РП Пловдив относно осигурителния стаж и осигурителен доход на касаторката, постъпили при органа по пенсионно осигуряване, са налице документи с невярно съдържание, довели до неправилно отпусната пенсия с разпореждане 174 от 30.06.2000 г., в резултат на невярното посочване на осигурителния стаж, категорията труд и определяне на индивидуалния коефициент. Доказателствата по делото, подробно обсъдени от съда, несъмнено установяват, че касаторката от една страна няма изискуемият от закона положен труд от втора категория (20 години), поради което не е отговаряла на условията за пенсиониране при втора категория труд при подаване на заявленията през 2000 г., а от друга страна, въобще не е работила при част от работодателите, посочени в тогава представените образци УП 1 и УП 3, като осигурителният ѝ доход е в значително по-нисък размер от приетия, което е довело и до невярното определяне на индивидуалния ѝ коефициент с разпореждане 174 от 30.06.2000 г. Съответно с процесното разпореждане от 04.12.2020 г. от пенсионния орган са взети предвид всички тези обстоятелства, съгласно относимите документи с вярно съдържание и на Щерева е определена действителната ѝ пенсия за ОСВ. Същевременно съдът правилно е посочил, че от жалбоподателката не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган и не е извършено оспорване по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 118, ал. 3 от КСО на документите, установяващи различен осигурителен стаж и доход от приетия с разпореждане 174 от 30.06.2000 г. Осигурителният стаж и размер на дохода се доказват от осигуреното лице, като жалбоподателката не е установила те да са различни от приетите с процесното разпореждане. Също така правилно е преценено от съда, че решението по адм. д. 14456/2014 г. на ВАС, VI отд., с което е прието, че не е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, не е основание за отмяна на оспорения административен акт, понеже са налице условията на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а КСО - наличие на новооткрити доказателства, сочещи на отпусната пенсия за ОСВ въз основа на документи с невярно съдържание. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че законосъобразно на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив е издал разпореждането от 04.12.2021 г., с което е отменил разпореждане 174/30.06.2000 г. и всички последващи и е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.04.2011 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО. В рамките на развилото се производство по безспорен начин е доказано, че осигурителният стаж, осигурителният доход и определеният индивидуален коефициент в разпореждане 174/30.06.2000 г. се различава съществено от действително положения осигурителен стаж на Щерева, както в определената продължителност, така и по отношение условията на полагане на труд, като е удостоверено, че същият не попада в обхвата на никоя от точките в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./. Органите на НОИ в хода на извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на А. Щерева. От друга страна тя, като лице, претендиращо право на пенсия в определен размер, не е доказала по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в претендирания размер. Пенсионният орган правилно е зачел осигурителен стаж от трета категория труд с продължителност 26 години, 10 месеца и 11 дни. Определен е индивидуален коефициент, формиран от доказаният осигурителен доход за периодите от 01.08.1970 г. до 28.02.1971 г. и 02.03.1971 г. до 13.06.1997 г. За конкретните периоди е установено, чрез УП 3 14/03.01.2014 г., издадено от УМБАЛ Св. Пантелеймон Пловдив и УП 3 1/18.03.2014 г., издадено от УМБАЛ Свети Мина Пловдив, че Щерева е работила последователно в УМБАЛ Свети Мина - Пловдив и в УМБАЛ Св. Пантелеймон Пловдив като акушерка. Горното изключва възможност лицето да е работило при останалите проверени от административния орган осигурители, които са категорични, че няма данни за това А. Щерева да се е осигурявала при тях. Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец. Според чл. 40, ал. 3 от Наредбата, документите по чл. 1 и ал. 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а според чл. 40, ал. 5 от същата, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че към заявлението за отпускане на ЛПОСВ Щерева е приложила редица удостоверения, въз основа на които на лицето е определен индивидуален коефициент в пъти по-голям от действителния. След извършване на проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са се установили данни, различни от първоначално декларираните от лицето, които обосновават отпускане на пенсия в по-малък размер и от по-късна дата. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касаторката за отмяна на оспорения от нея съдебен акт няма основание да бъде уважена и акцесорната й претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната му е присъдено такова от първоинстанционния съд), съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,