Решение № 16717 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2013 г.

ВАСV отделение13.12.2013 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6890 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 5752/2012 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16717 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) срещу решение № 6890 от 13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 5752/2012 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Елена Кирилова Боянова е отменена негова заповед № РД-16-109/19.05.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. По изложените от касатора доводи се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и потвърждаване на административния акт чрез отхвърляне на оспорването му. Ответницата Боянова оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение касационната жалба да се остави без уважение. Счита, че допуснатото нарушение на чл. 95, ал. 4, изр. второ от Закона за държавния служител (ЗДСл) е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за уволнение. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. При извършената от съда проверка на оспорената заповед на началника на ДНСК в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, законосъобразно и обосновано е прието от АССГ, че същата е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на държавния служител. Дисциплинарният съвет е заседавал и е взел своето решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл за дисциплинарно уволнение на Боянова, което е предоставил на дисциплинарнонаказващия орган съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, в незаконен състав. Установено е, че в заседанието на ДС като редовен чл. е участвала резервният такъв - Беатриса Стефанова Шалдупова-Маринова, на мястото на редовния чл. Диана Савчева Савова, без да е налице заповед от органа по назначаването за това заместване, което е в нарушение на чл. 95, ал. 4, изр. 2 от ЗДСл. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй нормата е императивна, поради което рефлектира върху компетентността на ДС. Неоснователно е твърдението на касатора, че в чл. 95, ал. 4 от ЗДСл няма изискване за писмена заповед за заместване на редовен чл. на съвета от резервен такъв. Систематичното тълкуване на чл. 95, ал. 2 във връзка с ал. 3 и 4 от ЗДСл води до извода, че всяка промяна на състава на ДС следва да бъде извършвана с писмен акт на органа по назначаването, в т. ч. и при заместването на отсъстващ редовен чл. с конкретен резервен член. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя изцяло становището на участващия по делото прокурор, че така допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила в дисциплинарното производство срещу Боянова е самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на процесната заповед. Затова не следва да се обсъждат доводите на касатора в посока, че АССГ неправилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма и на материалния закон, каквато преценка като първоинстанционен съд е бил длъжен да извърши. С оглед на тези съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответницата за присъждане на разноски за касационната инстанция, но предвид липсата на доказателства за направени такива същото не следва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 90, ал. 1, т. 5