Решение № 10426 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2018 г.

ВАСПетчленен състав07.08.2018 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1318/30.01.2018 г. по адм. дело № 15156/2014 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на М. М. К. от град П., ул. "Първи май", блок ..., вх...д Б, ет. ..., ап. ..., ЕГН **********, разноски в размер на 1000 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10426 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Министърът на земеделието, храните и горите е подал подал касационна жалба срещу решение № 1318/30.01.2018 г. по адм. дело № 15156/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена издадената от този орган заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. в частта, в която парцел № 63152-5-1-1, находящ се в землището на село Р., община П., с декларирана площ от 3,29 ха., е определен извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. О. М. М. Кирилова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. По делото е било установено, че М. М. К., регистрирана като земеделски производител с уникален регистрационен номер № 381095, подала до Д. фонд "Земеделие" заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер УИН 14/300413/34691 за кампания 2013 г. по Схемата за единно подпомагане на площ и по схемата за национални плащания за природни ограничения в планинските райони. Със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. министърът на земеделието и храните одобрил специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013. Специализираният слой бил актуализиран чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно и сателитно заснемане, както и посредством отразяване на резултатите от теренни проверки. Имотът на жалбоподателката бил изключен от допустимия за подпомагане слой. С уведомително писмо № 02-140-6500/1487/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на жалбоподателката било отказано финансиране в размер на 1019,30 лева по СЕПП и 836,50 лева по НР1, като й е била наложена и санкция за бъдещ период в размер на 1855,80 лева. Отказът бил направен поради това, че земеделският производител е заявил площ, която не стопанисва и която попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. По делото е било изслушано заключение на техническа експертиза, според което при очертаването на окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. заявеният от М. К. парцел е бил изключен от слоя за подпомагане поради наличието на дървесно-храстова растителност в повече от позволеното по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на подпомагане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Според регистрите на Министерството на земеделието и храните парцелът представлявал естествена ливада, IV категория. Извършеният на 10.07.2017 г. оглед позволявал той да се характеризира като високопланинско слабопродуктивно пасище, с наклон 6-10 %, разположено върху кафяви горски почви, с начални процеси на площна водна ерозия. Въз основа на направените самолетни снимки с достатъчна точност можело да се определи състоянието на земната покривка към момента на заснемането. Според вещото лице, площта водна ерозия е в начална фаза и не заема повече от 10 % от общата площ, което е в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. (отм.). Дърветата и храстите са 140-150 броя, което е под допустимото за имота с площ 3,29 ха, при положение, че за допустимо се приема наличието на 50 броя растения на хектар. Растителността е мозаечно разположена и също не превишава ограниченията, въведени с наредбата. Крайният извод на вещото лице е, че площта от 3,29 ха отговаря изцяло на критериите за допустимост по Наредба № 5 от 1.10.2010 г. (отм.). От правна страна тричленният състав на Върховния административен съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда, обстоятелството, че физическият блок с идентификатор 63152-5, в който се намира парцелът на жалбоподателката, е изцяло изключен от подпомагане, не води до преценката, че и парцелът е недопустим за подпомагане. Възраженията на административния орган не се подкрепяли от събраните по преписката доказателства. Към момента на издаване на оспорената заповед органът разполагал с достатъчно обективни данни за състоянието на парцела, позволяващи той да се включи в допустимия за подпомагане слой. С тези мотиви съдът отменил заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която парцел № 63152-5-1-1, находящ се в землището на село Р., община П., с декларирана площ от 3,29 ха. е определен извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., и върнал преписката на органа за ново произнасяне в тази част. Касационната инстанция намира, че решението не е недопустимо поради просрочие на жалбата, както поддържа касационният жалбоподател. С определение от 27.04.2017 г. тричленният състав възстановил срока за оспорването на заповед №-09 -114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните по съображения, че в заповедта изрично е указана възможността за оспорване на резултатите от извършените оторизации чрез оспорване на уведомителните писма до земеделските производители. Това указание, както и противоречивата практика на Върховния административен съд, както се посочва в мотивите на определението, довели жалбоподателката до заблуждение относно предмета на оспорване. Петчленният състав на Върховния административен съд споделя направения от тричленния състав извод. В обявената на 5 март 2014 г. на сайта на Министерството на земеделието и храните заповед не се посочва, че тя подлежи на обжалване, а че земеделските стопани могат да оспорят окончателната оторизация и плащания като обжалват официалното уведомително писмо, представляващо индивидуален административен акт. Именно това указание е подвело жалбоподателката, която е подала жалбата срещу заповед № РД09-114/27.02.2014 г. след получаване на уведомителното писмо. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК може да бъде поискано възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането му се дължи на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, както е и в този случай. Тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал и противоречие с материалния закон. Въз основа на заключението на назначената техническа експертиза, съдът е установил, че парцелът е бил включен за подпомагане през 2012 г. За кампанията за 2013 г. парцелът е изключен от подпомагане поради наличието на дървесно-храстовидна растителност в повече от допустимото за подпомагане по Наредба № 5 от 10 март 2010 г. (отм.). Изключването му от подпомагане за кампанията от 2013 г. е лишено от основание, при положение, че анализът на изготвената при заснемането ортофотокарта ясно показва съответствието на обективното състояние на парцела с критериите за подпомагане по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 от 10 март 2010 г. Административният орган не е проявил активност и не е оспорил заключението на вещото лице, поради което не може да основава оплакванията си на неизяснена по вина на съда фактическа обстановка. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответницата М. К. следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева, платени в брой съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.03.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд