Решение № 11251 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10539/2015 г.

Решение № 11251 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10539/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агенция Анонс 2011" ЕООД, гр. София, представлявано от Данаил Иванов Калинов, срещу решение № 8436/8.07.2015 г. по адм. дело № 1790/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 305/26.01.2015 г., издадена от министъра на труда и социалната политика. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалното право, иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че жалбоподателят е регистриран за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина от 2012 г. С наказателно постановление от 7.01.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", влязло в сила на 3.11.2014 г., на дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /НУРИПДНР/, изразяващо се в това, че към месец март 2013 г. "Агенция Анонс 2011" ЕООД е преотстъпило на "Сакеларис" ЕООД, извършването на посредническа дейност чрез информиране и консултиране на търсещите работа лица и работодатели. С оспорената в първоинстанционното производство заповед, министърът на труда и социалната политика, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от същата наредба е прекратил регистрацията на дружеството за извършване на посредническа работа за наемане на работа за чужбина поради нарушението по чл. 6, ал. 2 от наредбата, за което е издадено влязлото в сила наказателно постановление. Налице са фактическите и правни основания за издаване на заповедта по чл. 15, ал. 1, т. 3 НУРИПДНР - а именно влязло в сила наказателно постановление за нарушението, описано в чл. 6, ал. 2 от наредбата, което преди изменението й с ДВ бр. 82/2014 г. е било формулирано в чл. 6 /без алинеи/. Действително нарушението по чл. 6, ал. 2 в новата редакция съдържа по-ограничена забрана за прехвърляне или преотстъпване на посредническа дейност спрямо забраната на чл. 6 преди изменението, която е била безусловна. С новата редакция от забраната са изключени случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне, промяна на правната форма на лицето, прехвърляне на търговското предприятие или наследяване, при условие, че лицето, на което се прехвърлят правата отговаря на условията за вписване в регистъра. Жалбоподателят не е твърдял и не е ангажирал доказателства в случая да е налице някоя от изброените форми на прехвърляне на търговско дружество. Предвид изложеното са налице материалноправните предпоставки по чл. 15, ал. 1, т. 3 от наредбата и заповедта отговаря на всички изисквания за законосъобразност и действителност. Решението е правилно. Съдът правилно е установил, че към момента на издаване на оспорената заповед - 26.01.2015 г, е било налице влязло в сила наказателно постановление за извършено от дружеството - касатор административно нарушение по чл. 6 НУРИПДНР, в която разпоредба е формулиран състав на административно нарушение, включващ всички обективни признаци от състава на административното нарушение по чл. 6, ал. 2 НУРИПДНР след изменението от с ДВ бр. 82/2014 г., като в старата редакция не са предвидени изключенията, фигуриращи в новата. Доколкото административното нарушение не е извършено в някоя от хипотезите на тези изключения, предвидено в новата разпоредба, правилна е преценката на съда за наличието на правното и фактическо основание по чл. 15, ал. 1, т. 3 от наредбата за прекратяване на регистрацията. Обстоятелството, че в разпоредбата на 15, ал. 1, т. 3 НУРИПДНР след изменението в ДВ бр. 82/2014 г. е посочено като основание за прекратяване на регистрацията влязло в сила наказателно постановление по чл. 6, ал. 2 от същата наредба не може да се тълкува, като отпадане на основанието за прекратяване на регистрацията за идентичното нарушение, извършено преди влизане в сила на изменението. Възражението на касатора, че е от значение цифровото изражение на нарушението, а не вида му, не се подкрепя от историческия преглед на редакциите на наредбата. И при старата, и при новата редакция, при този вид нарушение се прекратява регистрацията. Целта на нормативния акт е видна от обстоятелството, че преди това изменение чл. 15, ал. 1, т. 3 е предвиждал като основание за прекратяване на регистрацията е нарушението по чл. 6, а след изменението му - нарушението по чл. 6, ал. 2 съобразно новата номерация на текстовете на нормативния акт. В този смисъл решението на тричленния състав е обосновано и материалноправно законосъобразно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия