Решение № 152 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2015 г.

Решение № 152 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Производството е образувано по молба на А. Д. - Р. и М. Р., двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 93 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на Върховния касационен съд, I г. о. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като се твърди противоречие с Решение № 71 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 7189/2014 г. на IV г. о. на Върховния касационен съд. Ответницата по молбата Р. Д. К. оспорва молбата за отмяна. П. страна В. И. Г. не взема конкретно становище. С определение № 162 от 20.10.2015 г. настоящият състав е приел молбата за допустима. По основателността й съдът намира следното: В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се допуска отмяна на влязло в сила решение, ако то противоречи на друго влязло в сила решение. За да е налице такова противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени, като противоречието следва да съществува между резолютивните, а не между съобразителните части на двете решения. В случая решението, чиято отмяна е поискана, а именно Решение № 93 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на Върховния касационен съд, I г. о., е постановено в производство по чл. 290 ГПК. С него е отменено решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 335/2013 г. в частта, с която на А. Р. Д. -Р. е признато право на задържане върху апартамент № 12, находящ се в бл. "В. ", на V етаж, вх. А в [населено място], [улица] до заплащане на подобренията, както и в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д. -Р. разликата над 32 923 лв. до 60 512.29 лв., а именно 27 589.29 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в недвижимия имот и вместо това е отхвърлен иска на А. Р. Д. -Р. за заплащане на подобренията, извършени в апартамента, за разликата над 32 923 лв. до 60 512.29 лв.; въззивното решение е оставено в сила в частта, с която са присъдени подобрения до размер на 32 923 лв. Другото решение - Решение № 71 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 7189/2014 г. на IV г. о. на Върховния касационен съд е постановено в производство по отмяна на основание чл. 304 ГПК. С него е отменено предходно решение на Върховния касационен съд по спора, а именно решение № 152 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1518/2014 г. на I г. о. поради неучастие на М. Р. - съпруг на първоначалната ответница по иска А. Р. Д. - Р. и делото е върнато на Върховния касационен съд за ново разглеждане с участието на посоченото лице. При новото разглеждане е постановено горепосоченото Решение № 93 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на Върховния касационен съд, I г. о. При тези обстоятелства е видно, че между предмета на двете дела липсва обективен и субективен идентитет, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Едното решение е такова, с което спорът се решава по същество, а другото решение е постановено в производство по отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. ГПК, което представлява извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения. В това производство спорът не се разглежда по същество, а съдът преценява дали е налице някое от изрично уредените в закона основания за отмяна. С оглед на това не би могло да съществува противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК между решение по съществото на спора и решение за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. От изложените в молбата за отмяна съображения е видно, че молителите всъщност визират противоречие в правните изводи досежно качеството им на добросъвестни или недобросъвестни владелци, направени в първото решение на ВКС /по гр. д. № 1518/2014 г. на I г. о./ и в решението на ВКС след отмяната. Такова противоречие също не би могло да обуслови отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като първото решение е вече отменено. Въз основа на горното, при липса на поддържаното основание за отмяна подадената молба следва да се остави без уважение. Ответницата по молбата има право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.