Решение № 2644 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2013 г.

Решение № 2644 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Лиляна Иванова Стоянова и Стоянка Иванова Тимова, чрез пълномощника адвокат Красимира Иванова, и касационна жалба и допълнение към нея на Жасмина Григорова, чрез процесуалния й представител адвокат Светлин Стойнев, срещу решение № 944 от 13.02.2013 г. по адм. д. № 5267/2012 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областен управител на област София не взема становище по касационните жалби. Ответниците Иван Кирилов Трайков, Давид Кирилов Трайков, Красимир Кирилов Трайков и Елисавета Петрова Стоянова не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова жалбите следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, като собрази становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение са отхвърлени жалбите на Лиляна Иванова Стоянова, Стоянка Иванова Тимова, Иван Кирилов Трайков, Давид Кирилов Трайков, Красимир Кирилов Трайков и Жасмина Стойчева Григорова срещу заповед № РД - 23 - 009 от 8.05.2012 г. на Областния управител на област София, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА във връзка с чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, е утвърдена оценката, изготвена на основание Заповед за възлагане на оценка № РД - 21 - 047/4.05.2012 г. на Областния управител на област София, за 2/3 ид. ч. от недвижими имоти, подробно описани в Решение от 31.05.2007 г. по адм. д. № 0819/2006 г. на СГС, АК, III "а" състав, влязло в законна сила на 21.08.2007 г., в размер на 146 355,00 лева, като оценката за двата имота е в размер на 219 532,50 лева, при което да се издадат компенсаторни инструменти за стойността на полагащото си обезщетение в компенсаторни записи на наследниците на Иван Трайков Стоянов, както следва: на Лиляна Иванова Стоянова за 1/9 ид. ч. - в размер на сумата 24 400 лева, на Стоянка Иванова Тимова за 1/9 ид. ч. - в размер на 24 400 лева, на Иван Кирилов Трайков за 1/27 ид. ч. - в размер на 8 100 лева, на Давид Кирилов Трайков за 1/27 ид. ч. - в размер на 8 100 лева, на Красимир Кирилов Трайков за 1/27 ид. ч. - в размер на 8 100 лева, и на наследниците на Стойчо Трайков Стоянов, както следва: на Елисавета Петрова Стоянова за 1/6 ид. ч. - в размер на 36 600 лева и на Жасмина Стойчева Григорова за 1/6 ид. ч. - в размер на 36 600 лева. За да отхвърли жалбите като неоснователни, съдът е приел, че видно от влязлото в сила решение по адм. д. № 745/2010 г. на АССГ, в което производство Лиляна Стоянова, Стоянка Тимова, Иван Трайков, Давид Трайков, Елисавета Стоянова и Жасмина Григорова са били конституирани като заинтересовани страни и решението има сила и по отношение на тях, оценката на имотите по решението на СГС е определена по методиката на чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ и общо оценката на двата имота възлиза на 219 532.50 лева, която оценка по размер и методика на определянето й съвпада и с тази по обжалваната заповед в настоящето производство. Дори и жалбоподателите да не са били адресати на заповед № РД - 23 - 011/5.03.2008 г. на зам. областния управител на област София, това не означава, че същите не са обвързани с размера на определената оценка на двете ниви, тъй като са били участници в адм. д. № 745/2010 г. на АССГ. С оглед на това, съдът приема, че не са налице предпоставки за определяне на размер на обща оценка на двете ниви различен от този определен като законосъобразен с влязлото в сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав не споделя извода, че по посочените съображения, оценката на целия имот / две ниви по решението на СГС / с процесната заповед от 8.05.2012 г. е в същия размер като тази по влязлата в сила заповед от 2008 г. - а именно 219 532.50 лева, която е определена по механизма по чл. 4, ал. 3, т. 1 във връзка с т. 3 от ЗОСОИ. Това е така, защото с влязлото в сила решение № 1411 от 11.05.2010 г. по адм. д. № 745/2010 г. на АССГ е прекратено производството по отношение на Лиляна Иванова Стоянова, Стоянка Иванова Тимова, Иван Кирилов Трайков, Давид Кирилов Трайков, Елисавета Петрова Стоянова и Жасмина Стойчева Григорова, тъй като оспорената заповед № РД - 23 - 011/5.03.2008 г. касае само жалбоподателите Юлия Стоянова Сергева, Радослава Димитрова Здравкова, Димитър Николов Димитров и Цветанка Димитрова Димитрова, а по оценката, касаеща страните, конституирани като заинтересовани лица в процеса, административният орган не е предприел фактически и правни действия, същите са предявили иск с правно основание чл. 257 от АПК, по който е налице влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 2969/2008 г. на АССГ, по силата на което определянето на размера на обезщетението за тези лица следва да се извърши от областния управител в отделно нарочно производство. Ето защо правилно е становището на жалбоподателите, че същите не са обвързани с решението по адм. д. № 745/2010 г. на АССГ и в този смисъл от възприетата с него методика по определяне стойността на обезщетението за процесните недвижими имоти и от размера на потвърдената с обжалваната заповед оценка. При липса на обвързаност с посоченото съдебно решение, по отношение на методиката за оценяване на отчуждените имоти съдът дължи самостоятелни мотиви, което не е сторил. Не са обсъдени събраните доказателства по делото, включително заключенията на вещите лица, с които се приемат различни оценки при използване на различни механизми за изчисляването им. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован и незаконосъобразен акт, който е опорочен по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,