Решение № 3419 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2020 г.

Решение № 3419 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител, против решение № 1024/23.07.2020 г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д. № 1010/2020 година. С обжалваното решение Агенция "Митници" е осъдена за заплати на "Милки груп Био" ЕАД обезщетение в размер на 720 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на наказателно постановление № 393/2018/2019. на зам. директора на ТД на "Северна морска" в Агенция "Митници", на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска – 15.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 125 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Наведеното касационно основание е нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че наказателното постановление не е индивидуален административен акт, издаден в резултат на типична административна дейност. Касаторът счита, че не са представени безспорни доказателства за извършените плащания, които да доказват претендираните вреди, подлежащи на обезщетение. Твърди се, че направените разноски не са пряка и непосредствена последица от административен акт, а от упражнено право на защита. В допълнение се прави възражение, че претендираната и присъдена като обезщетение сума не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен иска. В постъпила молба по делото от 14.01.2021 г., подадена от процесуалния представител на касационния жалбоподател, се заявява, че поддържа касационната жалба и желае да се даде ход на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – "Милки груп Био" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, изразени в писмени бележки, представени по делото от процесуалния им представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, направени пред настоящата инстанция. Върховната административната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Варненският административен съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 720 лева, ведно със законната лихва върху него от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за защита в производството пред Районен съд – Варна по а. н. д. № 2682/2019 г. и Административен съд – Варна по к. а. н. д. № 2820/2019 г. във връзка с обжалването на НП № 393/2018/2019, издадено от зам. директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници". От доказателствата по делото е установено, че в производството по обжалване на НП, дружеството е заплатило на адв. С. Ж. сумата от общо 720 лв. (по 360 лв. за всяка инстанция), съгласно представени договори за правна защита и съдействие и приложени съответно на л. 8, 9 и 62 от а. н. д. № 2682/2019 г. на РС Варна и л. 13, 14 и 15 от к. а. н. д. № 2820/2019 г. по описа на АС Варна. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от "Милки Груп Био" ЕАД иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовал се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2/2016 г. и посочил, че в спорната хипотеза са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция "Митници" по предявения иск – отмененото НП, във връзка с което дружеството е претърпяло имуществена вреда, представляваща направените по делото разноски във връзка с оспорването му. Съдът мотивирано отговорил на възражението на ответника относно наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че НП макар и по естеството си да не е типичния административен акт, дейността по налагане на административното наказание е административна, поради което е приел наличие на основание за ангажиране на отговорността Агенция "Митници". По тези съображения съдът уважил изцяло предявения иск. Предвид изхода на спора присъдил на настоящия ответник по касация и сума в размер на 125 лв. за сторените по делото пред АС – Варна разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани на приетите по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за наличие на кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Оплакванията на касационния жалбоподател, с които обосновава обратната теза (липсата на отменен административен акт с оглед характера на НП ) са неоснователни. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и, въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". В тази насока съдебната практика е трайна и последователна и правилно първоинстанционния съд се е позовал на нея при постановяване на решението си. Неоснователни са наведените от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищеца имуществени вреди и недоказаност на пряката връзка между тях и отмененото наказателно постановление. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Варна и Административен съд Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, в които е отбелязан начина на плащане и са представени доказателства за извършеното плащане по банков път, което доказва реалното заплащане на договорените суми, претендирани за обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, респективно не би заплатило адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ако не му е било издадено наказателното постановление. Това разбиране е съответно на възприетото в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая договорените и заплатени адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на НП са в минимален размер и са съобразени с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случаите, когато във връзка със заплатеното адвокатското възнаграждение, се претендира обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ, съдът не може да присъжда по-нисък размер от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции са в минималния предвиден размер по Наредбата (чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея в приложимата редакция), с начислен ДДС върху него. Следователно размерът на направените разходи от ищеца за организиране на защитата му в производствата по обжалване на НП, е разумен, поради което размерът на присъденото обезщетение е справедлив и отговаря на критериите за съразмерност. С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Искането е направено своевременно с молба преди проведеното по делото заседание и са представени доказателства за направата им – договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021 г., в който е записано, че договореният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 360 лева с включено ДДС и е заплатено по банков път, за което е представена фактура и платежно нареждане от 19.01.2021 година. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника в касационното поризводство, тъй като то е договорено и платено съгласно минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението като неправило, но по съображения, различаващи се от изложените в касационната жалба. Считам, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Искът неправилно е квалифициран от съда. Искът не е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Вярно е, че исковата молба в никакъв случай, не може да се определи като подробна, но от нея става ясно, че вредата е от НП, издадено от митнически орган. Митническите органи прилагат правото на ЕС, тъй като съгласно чл. 3, параграф 1, буква а) ДФЕС, митническият съюз е от изключителната компетентност на Съюза. Когато митнически органи налагат административни санкции за нарушаване на митническото законодателство, те прилагат правото на ЕС. От съдържанието на отмененото НП и от съдържанието на съдебното решение, с което това е станало, става ясно, че констатациите на митническия орган са за допуснати от дружеството нарушения на митническото законодателство, в това число и разпоредби от цитирани два регламента. Тази информация, според мен, е достатъчна за квалифициране на иска като такъв по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Неправилната квалификация на иска от административния съд е довела и до липсата на мотиви по съществени за спора обстятелства - нарушените норми от правото на ЕС предоставят ли права на частноправните субекти, нарушението може ли да се определи като съществено според критериите, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз, налице ли е причинна връзка между вредата и нарушението. Съдът не е изложил съображения и по съществения за спора въпрос относно размера на вредата и по-конкретно, представлява ли вреда в случая, платеният данък добавена стойност. В тази връзка съдът е пропуснал да укаже на страните необходимостта от ангажиране по делото на доказателства по този въпрос и по-конкретно, дружеството - ищец приспаднало ли е или не, начисленият му ДДС по фактурите от адв. Ж.. Един от принципите, изведени от съдебната практика по делата за отговорността на държавата и общините за вреди, е да не се допуска под формата на обезщетяване на вреди неоснователно обогатяване на лицата. Спазването на този принцип в конкретния случай, е налагало съдът да даде указания за допълнително данни по делото по въпроса за приспадането на ДДС по въпросната фактура, след което прецени, доколко ищецът може да се прецени като краен потребител на услугата по фактурата и поемащ тежестта на ДДС. По тези съображения, считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивирала особеното мнение:........................................................... Съдия: /Искра Александрова/