Решение № 11436 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2018 г.

Решение № 11436 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 459, ал. 8 и ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Политическа партия "Българска социалистическа партия"/ПП"БСП"/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Виденова, против решение № 246 от 22.06.2018 г., постановено от Административен съд – Враца, VІ-ти състав, по адм. д. № 330/2018 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният съдебен акт е необоснован, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че недопускането от страна на първоинстанционния съд на седем от поисканите доказателства е ограничаване на правото му на защита, защото те са изключително важни за изясняване на обективната истина и постановяване на справедлив и законосъобразен съдебен акт. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да се обяви за недействителен избора на кмет на кметство Галиче, община Бяла Слатина, област Враца, както и да бъде отменено решението на ОИК - Бяла Слатина за обявяване за избран за кмет С. Стоянов. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Бяла Слатина оспорва касационната жалба чрез председателя на комисията Ц. Андровска - Илиева /с решение № 273 от 6.06.2018 г. за упълномощаване да представлява комисията пред Административен съд - Враца и пред Върховния административен съд/, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно постановено. Заинтересованите страни - С. Христов Стоянов и В. Георгиев Тушинов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно съдът е приел, че не са налице допуснати нарушения, които да водят до недействителност на изборния резултат поради нарушения на изборния процес, които да са се отразили на валидността на вота на избирателите, както и на такива, които да водят до незаконосъобразност на атакуваното решение на ОИК, поради допуснати нарушения при отчитане на действителен избор. Не е установено в секционните комисии да са възникнали спорове относно отчитане на бюлетини, както и откази на членове на комисиите да подпишат протоколите на основание констатирано нарушение или подписани такива с обособено мнение, съобразно разпоредбата на чл. 441, ал. 3 от ИК и няма възражения от страна на членовете на съответните СИК по отношение разглежданите в производството протоколи. Според участващия по делото прокурор съдът обосновано е отхвърлил искането на касатора за повторно преброяване и преценка на бюлетините с мотива, че в производството по чл. 459 от ИК с предмет на оспорване решението на ОИК за определяне на изборните резултати, се осъществява контрол за законосъобразност на избора в неговата цялост като изборен процес, като производството не цели да се повтори изборният процес пред съда, а да се извърши конкретна проверка по твърдяните нарушения дали действително са били допуснати, както и дали тези нарушения са довели до опорочаване на изборния резултат, който е бил обявен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ПП "БСП" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 246 от 22.06.2018 г. е потвърдено решение № 272/28.05.2018 г. на Общинска избирателна комисия - Бяла Слатина, с което е обявен за избран за кмет на кметство с. Галиче, община Бяла Слатина на втори тур С. Стоянов, издигнат от ПП "ГЕРБ". За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Враца се е позовал на нормите на чл. 459, ал. 7 и ал. 10 ИК и е приел, че в хода на съдебното производство не са установени такива нарушения на ИК, които биха довели до съществена промяна в крайния резултат, обосноваваща касиране на избора, от което е изведен правен извод, че обжалваното решение на ОИК – Бяла Слатина за обявяване на резултатите от втори тур на произведените на 27.05.2018 г. частични избори за избор на кмет на Кметство с. Галиче е законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено. В мотивите на оспорения съдебен акт е отразено, че процесното решение № 272 от 28.05.2018 г. на ОИК- Бяла Слатина за избиране на кмет на Кметство с. Галиче е взето от компетентен орган - Общинска избирателна комисия – Бяла Слатина, назначена с решение № 1827-МИ/НР/4.09.2015 г. на ЦИК, в съответствие с правомощията й по чл. 87, ал. 1, т. 26 и чл. 452 ИК и в предписаната от закона писмена форма. Констатирано е, че в протоколите на СИК с № 060800025, № 060800026, № 060800027 и № 6080041 се съдържат всички данни, посочени в чл. 440 ИК и същите са подписани от всички членове на съответната избирателна комисия без възражения и особени мнения. Установено е, че два от протоколите на СИК с № 060800026 и № 060800027 са съставени след повторно преброяване на бюлетините, отчетени като действителни и недействителни от всички членове на СИК пред ОИК- Бяла Слатина и пред двамата кандидати и техните застъпници, като в тях няма вписани възражения и особени мнения от членовете на комисията, както и спор по действителността и недействителността на бюлетините. Първоинстаницонният съд е преценил, че повторното преброяване на бюлетините в СИК № 060800026 и № 060800027 е извършено в съответствие с нормата на чл. 445, ал. 3, предложение второ ИК. Отчетено е обстоятелството, че и в четирите СИК, като членове на комисията е имало представители на партиите, които са подписали протоколите без възражения и особени мнения. Установено е, че горепосочените протоколи на СИК и ОИК - Бяла Слатина са изготвени в присъствие на представители на партията - жалбоподател, които също не са възразили по съответиня ред по отчетените резултати. В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани множество доказателства, въз основа на които е изведено заключение, че атакуваният акт на ОИК - Бяла Слатина е приет в съответствие с приложимия материален закон, защото съгласно чл. 452, ал. 6 ИК избран за кмет на втори тур е кандидатът, получил най-много действителни гласове, а в конкретния случай, според протокола на ОИК действителните гласове са 968, а недействителните - 15, като С. Христов Стоянов е получил 497 действителни гласове, а В. Георгиев Тушинов - 471, поради което С. Христов Стоянов е валидно избран за кмет на Кметство с. Галиче, тъй като е получил повече действителни гласове от В. Георгиев Тушинов. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти по делото, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съставът на Административен съд - Враца точно е констатирал, че четирите протокола на СИК съдържат всички данни, регламентирани в нормата чл. 440 ИК, като същите са подписани от всички членове на комисиите без възражения и без особени мнения. По отношение на протоколите на СИК с № 060800026 и № 060800027 е установено, че са са съставени след повторно преброяване на бюлетините, отчетени като действителни и недействителни от всички членове на СИК пред ОИК- Бяла Слатина и пред двамата кандидати и техните застъпници, в които отново не са вписани възражения и особени мнения от членовете на комисията, не е отразен и възникнал спор относно действителността и недействителността на бюлетините. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че повторното преброяване на бюлетините в горепосочените две СИК е осъществено съобразно изискванията на чл. 445, ал. 3, предложение второ ИК. По отношение развитото в касационната жалба оплакване, че съдът е отказал да спре изпълнението на атакуваното решение на ОИК - Бяла Слатина, касационният съдебен състав намира, че е извън предмета на проверка по настоящото дело, доколкото постановеното определение от първоинстанционния съд подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, а не с касационна жалба. Относно възражението на касационния жалбоподател, че първостепенният съд не е допуснал до разпит всички поискани от жалбоподателя свидетели, настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение, доколкото в хода на пъровинстанционния процес са събрани гласни доказателства и са разпитани трима свидетели, като законосъобразно е отказано да бъдат разпитани членовете на избирателни комисии относно това, че не са подписали с особено мнение протоколите. Следва да се има предвид, че гореописаните протоколи на четирите СИК и на ОИК - Бяла Слатина не са оспорени при приемането им като писмени доказателства по предвидения за това законен ред в чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и по отношение на никой от тях не е открита процедура по оспорване. От съществено значение е обстоятелството, че визираните протоколи имат характер на официални документи, поради което съобразно императивната норма на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, не се допускат свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официален документ. Във връзка с релевираното с касационната жалба твърдение за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че съдът не е извършил "повторно ръчно преброяване" на всички бюлетини и съответно не е назначил експертиза по този въпрос, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че в случая не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, защото, както по- горе бе отразено нито един от приетите като доказателства протоколи на четирите СИК и на ОИК - Бяла Слатина не са оспорени и в тях няма отразено особено мнение, възражения или наличие на спорове относно преценяване на бюлетините като действителни или недействителни. В жалбата, по която е образувано първоинстанционното дело не се съдържат конкретни възражения относно отделни бюлетини или относно преброяването, извършено от СИК в някоя от секциите. Правилен е изводът на първостепенния съд, че в производството по чл. 459 ИК, което е с предмет на оспорване решението на ОИК за определяне на изборните резултати, се осъществява контрол за законосъобразност на избора, в неговата цялост като изборен процес и то не цели повтаряне и ново възпроизвеждане на изборният процес пред съда, а осъществяване на конкретна проверка доколко твърдяните от жалбоподателя конкретни нарушения действително са допуснати и дали те са довели до опорочаване на обявения изборен резултат и до промяна волята на избирателите. Ето защо възлагането на цялостна нова "ръчна" проверка на изборните резултати, в какъвто смисъл са исканията на жалбоподателя, и за назначаване на експертиза за повторно преброяване и преценка на бюлетините е извън предмета на предвидения съдебен контрол по законосъобразност. От съществено значение е обстоятелството, че в случая в протоколите и на четирите СИК, в качеството им на членове на комисията са участвали представители на партиите, които са подписали протоколите без възражения и особени мнения, като протоколите са изготвени в присъствие на представители на жалбоподателя, които също не са възразили по отчетените резултати. Резултатите от проведения избор са отразени в протоколи на СИК, които се съставят въз основа на лични и непосредствени възприятия от членовете на СИК, при съобразяване на законови критерии за разграничаване на действителните от недействителните бюлетини, като в ИК са изрично регламентирани множество мерки и действия, гарантиращи правилното отчитане на гласовете. От съдържанието на протоколите на СИК се установява по безспорен начин, че изборният ден е протекъл при нормална и спокойна обстановка и няма спорове по действителността или недействителността на гласовете. Секционните протоколи са съставени от комисии в законен състав, подписани са от всички членове без особени мнения и възражения. Налице са били подадени 5 жалби до ОИК, относно нарушения на изборния ден, като четири от тях са оставени без уважение, а по една от тях е дадено указание на СИК № 060800041 да спазва правилата на ИК. Първоинстаницонният съд прецизно е констатирал, че в протокола на СИК № 060800025 е отбелязано, че е налице особено мнение, но същото е оттеглено, което изрично е вписано в протокола, като е съобразен и фактът, че особено мнение на някой от членовете на СИК не е депозирано и при повторното преброяване на бюлетините, видно от изготвените окончателни протоколи на СИК. Правилно е тълкувана и приложена нормата на на чл. 438, ал. 3 ИК, според която когато действителността на някой глас е оспорена, след решение на комисията, случаят се описва в протокол, който следва да се приложи към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението. Само в този случай може да се приеме, че е имало възникнал спор относно изборния резултат по смисъла на ИК, както и дали съответният глас е бил действителен или недействителен. В конкретната хипотеза такива доказателства не са представени и в окончателния протокол след извършено повторно преброяване пред ОИК не е депозирано особено мнение и протоколът е подписан без възражение. Първоинстанционният съд точно е установил, че в текста на всички протоколи на СИК е отразено, че изборният ден е протекъл при нормална и спокойна обстановка, при положение, че и в четирите СИК е имало представители на оспорващата партия и те са подписали протоколите без особени мнения и възражения и са се съгласи с отразените окончателни данни по проведения избор. Няма спор относно обстоятелството, че данните от протоколите на СИК са обобщени и нанесени в протокола на ОИК - Бяла Слатина от 28.05.2018 г., който отново е подписан от всички членове на комисията без възражения и особени мнения, като отразените в него данни съвпадат с данните от протоколите на СИК. При изготвянето на протокола на ОИК с проверка на протоколите на СИК и при определяне на резултатите от гласуването са участвали и двете заинтересовани страни, както и И. Боровански и Д. Тушинова, които не са изразили несъгласие с отразените резултати от изборния ден в протокола на ОИК с окончателните резултати, а протоколът на ОИК- Бяла Слатина също е подписан от всички членове на комисията, съобразно решението на ЦИК за назначаването й, без особени мнения и възражения, за което свидетелстват и приложените по делото приемо-предавателни разписки, издадени от "Информационно обслужване" АД, в които са нанесени резултатите от протоколите на СИК и грешки не са констатирани. С касационната жалба е релевирано оплакване, че съдът не е уважил исканията за проверка чрез експертиза дали до участие в изборите са допуснати да гласуват лица, регистрирани по настоящи адреси, които са несъществуващи или пусти и дали лицата не живеят в селото, а на адреси в други населени места и работят там. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал инвокираното нарушение, защото горепосочената проверка е извън предмета на производството, което се провежда по реда на чл. 459 ИК. Законосъобразно е изразеното становище в обжалваното решение, че съобразно чл. 4, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, кметът на общината е отговорен за гражданската регистрация на територията на общината и съдът не следва да се произнася по отношение на извършените регистрации, тъй като те се извършват по реда на ЗГР, а в разпоредбата на чл. 99б от този закон е предвиден специален ред за извършване на проверка по подаден сигнал. Чрез приетото по делото доказателство - писмо от община Бяла Слатина вх. № 1403/12.06.2018 г. е установено по безспорен начин, че няма подадени сигнали и образувани преписки по сигнали, подадени за нарушения по ЗГР, във връзка с регистриране на лица по настоящ адрес за 2017/2018 г., поради което при липса на констатирани нарушения по горепосочения ред при изготвяне на избирателните списъци за целите на изборния процес по реда на чл. 23 и сл. ИК в последните се включват лицата с адресна регистрация в района на съответната избирателна секция. От определящо значение в случая е това, че вписването на избиратели по настоящ адрес е уредено в чл. 36 ИК, а редът и начинът за отстраняване на непълноти и грешки в списъците е изрично предвиден в текста на чл. 43, ал. 1 ИК, който дава право на всеки избирател да поиска отстраняването на констатирани от него такива, като ал. 4 на визираната норма урежда реда за обжалване на издаденото решение. При това положение първоинстанционният съд е формирал обосновано заключение, че всеки от избирателите, включително и кандидатът на ПП "БСП", са имали възможност да сезират компетентните органи по реда на чл. 43, ал. 4 ИК, в случай на констатирани от тях грешки в изготвените списъци, като при неблагоприятен за тях резултат са можели да подадат жалба против постановеното решение, за която законодателят е предвидил отделна процедура, поради което в производството по чл. 459 ИК съдът не осъществява контрол по отношение законосъобразността на извършената адресна регистрация по реда на ЗГР. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за отказано събиране на доказателства /изискване на записи от охранителни камери и от Телевизия БТВ/ по твърденията, че в изборния ден са се извозвали лица от други населени места - над 30 гласоподаватели, които са минали през задния вход за гласуване, а не през предварително обявения вход, както и за гласували служители от фирми, които не живеят в селото, неправомерна агитация от страна на депутат от ГЕРБ и за гласуване на работници под строй. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът се е произнесъл по въведените от жалбоподателя твърдения и правилно е счел за неоснователно възражението, че е оказван натиск и заплахи в деня на гласуването и неправомерна агитация, тъй като не са представени каквито и да било доказателства във връзка с вмешателство на външни лица при начина на гласуване на отделните избиратели в секциите в с. Галиче, както и на членове на самата секционна избирателна комисия. Това твърдяно нарушение не е доказано и от свидетелските показания на разпитаните по делото трима свидетели. Първостепенният съд правилно е отразил, че дори и да бяха доказани сочените нарушения, от тях не би могло да се изведе извод за същественото им влияние върху крайния резултат от гласуването, доколкото вотът е таен и съдът не би могъл обективно да прецени как са повлияли върху волята на избирателите. Точно затова в ИК за неправомерно извършена предизборна агитация е регламентирана административнонаказателна отговорност в част ІІІ на ИК, а за купуването и продаването на гласове – наказателна отговорност /решение № 271/27.05.2018 г. на ОИК-Бяла Слатина и постановление на РП-Бяла Слатина № 832/18 от 27.05.2018 г. за отказ за образуване на наказателно производство, относно горепосочените твърдения/. Фактът, че в деня на избора са гласували над 30 лица, които са минали през аварийния вход на училището, не е съществено нарушение, което да е повлияло върху избора, тъй като в случая няма подадени жалби и сигнали във връзка с отключения заден вход на училището, който факт е бил известен на много лица и не са били предприети мерки да се заключи същия. Настоящият съдебен състав възприема становището на първостепенния съд, че преминаването през задния вход на тези лица не води до съществено нарушение на изборния ден, тъй като те са минали през определения вход на съответната СИК, който е бил само един. Относно извозването на служители на местната кабелна телевизия "Сим-Нет" в обжалваното съдебно решение правилно е преценено, че няма как да окаже влияние върху вота на изборите, предвид обстоятелството, че няма правна възможност за установяване вида на вота на всяко от тези лица, понеже по силата на чл. 3, ал. 1 ИК гласуването е тайно. По отношение на развитите от жалбоподателя твърдения за нарушения при определяне на броя на бюлетините и отпечатването им за гласуване по чл. 209 ИК, касационният съдебен състав счита, че също са без правно основание. Първостепенният съд е изследвал внимателно този въпрос и правилно е установил, че съобразно нормата на чл. 209, ал. 3 ИК, броят на отпечатаните бюлетини при всички видове избори е равен на броя на избирателите за съответния вид избор, увеличен с 10 %. В случая от приложената справка от официалната страница на ЦИК с публикувана информация за броя на избирателите за частичните избори за кметове на кметства на 20.05.2018 г. е видно, че за кметство Галиче са посочени 1 534 гласоподаватели и е налице е подписан договор от община Бяла Слатина с "Печатница на БНБ" АД, относно отпечатването на бюлетини за избор на кмет на кметство с. Галиче за първи и втори тур 1600 броя. С влязло в сила решение № 243 от 4.05.2018 г. на ОИК - Бяла Слатина, е утвърден тиражът на бюлетините - 1600 броя, чрез който е обезпечен вотът на избирателите, като е осигурен достатъчен брой бюлетини, което е отразено и в протокола на ОИК - Бяла Слатина, в който в т. 4, б. "а" е вписано, че броят на неизползваните бюлетини е 607, което означава че определеният тираж от 1600 бюлетини е бил напълно достатъчен, за да гарантира правото на глас на всеки един от гласоподавателите. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират присъждане на разноски по делото. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 и ал. 9 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,