Решение № 1841 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2015 г.

Решение № 1841 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Гергана Колева Богданова против решение № ЗД- 8/09.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отказан достъп до поисканата от Богданова със заявление вх. № ЗДОИГ-46/06.11.2014 г. информация. Жалбоподателката твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като исканите сведения представляват обществена информация по смисъла на закона и следва да бъдат предоставени поради надделяващ обществен интерес. Моли решението на административния орган да бъде отменено. Ответникът - министърът на околната среда и водите оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № ЗДОИГ - 46/06.11.2014 г. жалбоподателката отправя искане до министъра на околната среда и водите по реда на ЗДОИ за предоставяне на достъп до информацията, съдържаща се в доклади за проверки по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С008 за проект № DIR -51122122-5-71, информация за наложени финансови корекции на същия договор, сведения и данни в искания и съгласувателни писма (или други документи) за промяна графика за изпълнение на проекта и информация за възложените обществени поръчки по този договор, а също и информация за известни на МОСВ обстоятелства по чл. 134 - 136 от общите условия на договора. След като разглежда заявлението и не получава изрично съгласие от кмета на община Ямбол като засегнато трето лице исканата информация да бъде представена на заявителя, министърът на околната среда и водите издава решение № ЗД-8/09.02.2015 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с което отказва да предостави информацията на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (изм.). При така установените факти съставът на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което решението на административния орган е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентния орган - министърът на околната среда и водите е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и при спазване изискванията за форма. Субектите, които дължат предоставяне на достъп до обществена информация, са определени от закона и това качество не е свързано с участието им в конкретни договори и правоотношения. Ето защо доводите на процесуалния представител на административния орган, че министърът не следва да предостави информация, тъй като отношенията на страните по договора за безвъзмездна финансова помощ, посочен в заявлението, се основават на равнопоставеност, са неоснователни. Въпреки че е постановено от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма, оспореното решението на министъра на околната среда и водите следва да бъде отменено, тъй като материалноправните предпоставки за отказ да се предостави информация, предвидени в закона, не са осъществени. Посочената в заявлението на жалбоподателката информация, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот на страната и дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти. Ето защо съображенията на процесуалния представител на министъра на околната среда и водите за това, че исканите сведения не са с обществен характер, поради което министърът няма задължение да ги предостави, са неоснователни. Освен това тези доводи не се обхващат от мотивите на административния орган да откаже достъп до исканата информация, поради което не могат да обосноват законосъобразност на взетото от органа решение. С излагането на тези възражения в представената писмена защита е направен опит от задължения субект да мотивира постановения акт в съдебното производство, което е недопустимо. Възражението, че се иска достъп до документи, а не до информация, също не обосновава законосъобразност на постановения акт. Съображения в този смисъл не са изложени от органа, а при преценка, че искането за информация е неясно, същият е следвало да даде указания на заявителя да уточни исканата информация съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, което в случая не е направено. Освен това от текста на заявлението следва да се направи извод че предмет на искането за достъп са сведенията и данните, които се съдържат в изброените от заявителя документи. Това заедно с общественият характер на поисканата информация налага извода, че исканите сведения е следвало да бъде предоставени на заявителя, ако не са налице основанията за отказ по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ или в случая по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (изм.) разпоредбата, на която органът се позовава. Съгласно цитирания текст основание за отказ за предоставяне обществена информация е налице, когато информацията засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на тези сведения, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Следователно липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая с оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от липсата на съгласие на кмета на община Ямбол, исканата информация следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Ето защо доводът на ответника, че такъв интерес не е налице е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл, обосноваващи постановения отказ, в административния акт не са изложени. Допълнително следва да се посочи, че кметът на община Ямбол, органът който не е изразил изрично съгласие да се предостави достъп до исканите сведения и данни, също е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и дължи предоставяне на информация, която е обществена, при отправено до него искане. Поради това не може да се приеме, че този орган има качеството на трето лице по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (изм.) и следователно негово изрично съгласие не е необходимо. Поради изложеното настоящият състав приема, че изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (изм.) не са изпълнени и постановеният на основание цитирания текст отказ да се предостави информация е незаконосъобразен. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва да съобрази изложеното по- горе относно характера на исканата информация и качеството на сезирания орган като задължен субект по смисъла на закона и да се произнесе с изричен акт съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,