Решение № 2079 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2010 г.

Решение № 2079 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Владимир Станчев Алексиев от гр. София срещу решение № 2735 от 04.08.2010 г., постановено по адм. дело № 8828/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, конкретно - чл. 5 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, както и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в заключението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлил като неоснователни предявените от Владимир Станчев Алексиев срещу СДВР два съдебни иска за присъждане на обезщетение за причинените му от ответника имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приел, че исковете са недоказани. Не е налице причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния акт. По отношение на имуществените вреди в размер на 410 лв. за заплатени от ищеца разноски по водене на адм. дело № 4955/2007 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че иска е неоснователен. Налице е специален ред за предявяване на направените в съдебното производство разноски, изключващ реда по ЗОДОВ. По отношение на иска за обезщетение за неимуществените вреди в размер на 10 000 лв., причинени от обявената за нищожна заповед № з-10515/09.10.2007 г. на началник на 01 група при СД "Полиция", съдът е приел, че също е неоснователен. Не е налице причинна връзка между увреждането и незаконосъобразния акт. Не е доказано, че влошеното здравословно състояние на ищеца е предизвикано именно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За установяване на неимуществените вреди съдът се е позовал на показанията на разпитаните в качеството си на свидетели Красимир Кунчев и Явор Борисов - полицаи в сектор "Летищна сигурност" при РД "Гранична полиция", Петър Петров - полицай в отдел "ПП"-СДВР, както и психолог към Института по психология на МВР. Решението е правилно. В случая спор по делото за това, че заповед № з-10515/09.10.2007 г. на началник на 01 група при СД "Полиция" е обявена за нищожна с влязло в сила решение от 23.04.2008 г. по адм. дело № 4955/2007 г. на АССГ, не е налице. Основният спорен въпрос е дали е налице причинна връзка между настъпилите имуществени и неимуществени вреди и отменения административен акт. На този спорен въпрос АССГ е отговорил правилно. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд относно характера на производството по чл. 203, ал. 1 АПК, границите на отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. от ЗОДОВ, предпоставките за възникването й, както и разпределението на доказателствената тежест между страните. Като се има предвид това, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на административния съд за недоказаност на исковата претенция, както по отношение на твърдяните имуществени, така и неимуществени вреди. Съдебните разноски по воденото производство не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Те са последица от успешно проведено съдебно производство. По тази причина нямат характер на претърпени вреди, по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за тях не е виновна, а обективна. Отговорността за разноски в съдебното производство е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон - чл. 143 АПК, чл. 78 от ГПК, чл. 248, ал. 1 ГПК, който е специален (само за разноските) по отношение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и може да се реализира само в рамките на същото съдебно производство, или най-много до един месец от приключването му (чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК). От посоченото следва изводът, че направените от касатора съдебни разноски по адм. дело № 4955/2007 г. е следвало да бъдат потърсени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а не по реда на настоящото исково производство. В жалбата касаторът неоснователно възразява, че невъзстановяването на сумите за разноски в производството пред АССГ, "независимо на какво основание", е довело до намаляване на имущественото му състояние и поради това иска за обезщетение е доказан. В случая действително е налице намаляване на имущественото състояние на касатора, но това намаляване е вследствие на неговото процесуално бездействие. Процесуалната му пасивност е довела до пресичане на възможността за в бъдеще да предяви правата си на това основание, т. е правото му се е погасило. Следва да се добави, че преклузията в сроковете по чл. 248 ГПК и чл. 176, ал. 1 АПК е израз на стремежа на законодателя за повишаване процесуалната дисциплина и активност на страните в процеса. Правилно е обжалваното решение и в частта на отхвърлената претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съставляващи влошено здраве, уронване на престижа, доброто име и репутация на жалбоподателя. В исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства, както обосновано е приел АССГ. Неимуществените вреди във всички случаи подлежат на доказване, законът не презюмира настъпването им само от наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Правилно АССГ е преценил, че представените болнични листове установяват, че ищецът, сега касатор, е бил с влошено здравословно състояние след постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Но от това не може да се направи категоричен извод, че заболяването му е било вследствие именно на този акт. Разпитаните по делото свидетели също не доказват причиняване на претендираните вреди в посочения от ищеца вид. От показанията им единствено се установява, че касаторът е бил притеснен, но източникът на неговите притеснения не е недвусмислено доказан. При тези доказателства съдът не е могъл и законосъобразно не е направил фактическа констатация за наличието на причинна връзка между заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и вредите. Правнорелевантните факти подлежат на пълно доказване - чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. В случая от доказателствата не може да се направи извод, още по-малко еднозначен, че сочените в исковата молба психогенни фактори са довели касатора до твърдяната от него психическа нестабилност и дискомфорт, още повече до влошаване на здравословното му състояние. Следва да се добави и това, че с отменената заповед на началника на 01 група при СД "Полиция" е било наложено наказание на касатора "писмено предупреждение" за срок от четири месеца, т. е. наложеното наказание в степен и вид е такова, че за един психически здрав човек то не би могло да доведе до такъв тежък вътрешен дискомфорт, за какъвто се твърди в исковата молба. За психичното здраве и устойчивост на касатора говори и факта, че същият работи в сектор "Охрана на Аерогара София", където горните състояния са предпоставка за упражняване на дейността. Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и конкретно оплакването му за нарушение на изискването за водене на справедлив процес, с оглед разкриване на обективната истина. Съдът е указал на касатора, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Касаторът е имал възможност да изложи пред съда гледната си точка, да представи доказателствата, установяващи основателността на претенцията му. Уважени са му доказателствените искания, като по делото са допуснати исканите при условие на довеждане свидетели. Горепосоченото налага извода, че в производството пред АССГ не са били нарушени процесуалните права на ищеца. Съдът, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК е основавал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Решението е валидно и допустимо. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила и е обосновано. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се дължат, а ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, поради това, че не е представляван, не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд - III отделение,