Решение № 4085 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11214/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Академика Сий Палас ООД, ЕИК 207421908, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител адв. Табаков, против Решение 14522/12.08.2024 г., постановено по адм. дело 5025/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от обжалването по административен ред на Ревизионен акт Р-22222520001446-091-001/14.07.2020 г. на ТД на НАП гр.София, за разликата над 2349,60 лева до претендирания размер от 9344,16 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е приел уговорената част от адвокатското възнаграждение за успех, като процент от материалния интерес по задължителното обжалване на Ревизионен акт Р-22222520001446-091-001/14.07.2020 г. пред Директора на Дирекция ОДОП София по реда чл.152 от ДОПК. Иска да се отмени решението в оспорената част и се постанови друго, с което се присъди обезщетение до пълния претендиран размер от, ведно с дължимите лихви за забава. Претендира и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната по касационната жалба страна - Национална агенция по приходите, чрез юрк. Георгиев, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че касаторът е доказал реалното заплащането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и същите представляват безспорен разход за дружеството. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от Академика Сий Палас ООД, гр.София против Националната агенция за приходите, иск за сумата от общо 9344,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен с Решение 2660 от 20.04.2022 г. по адм. дело 10892/2020г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 1680/15.02.2023 г. по адм. дело 5223/2022 г. по описа на ВАС като незаконосъобразен Р-22222520001446-091-001/14.07.2020 г. на ТД на НАП гр.София, и изразяващи се в заплатено възнаграждение по договор за представителство и правна защита от 15.07.2020 г. със Табаков, Табакова и Съдружници и законната лихва върху обезщетението от 15.02.2023 г. до окончателното му изплащане. Представен е също договора за правна защита и съдействие от 15.07.2020г., сключен между Табаков, Табакова и Съдружници като адвокат и Академика Сий Палас АД като възложител за предоставяне на правна защита и съдействие по обжалване на РА Р-22222520001446-091-001/14.07.2020г., с договорено в т.4.1.1.от договора, че изпълнението на защитата по т.1.2.1., вкл. и обжалване на РА, дружеството ще заплати на адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението за процесуално представителство и защита пред АССГ или 1/2 от минималния адвокатски хонорар, определен по Наредбата. В т.4.2 от Договора е предвидено, че при цялостно или частично уважаване на жалбата срещу РА, дружеството ще заплати на адвокатското дружество възнаграждение за успех в размер на 5 % съобразно отменената част на РА. Представено е и пълномощно, с което Академика Сий Палас АД упълномощава адв. Табаков да го представлява пред НАП, като обжалва РАР-22222420001446-091-001/14.07.2020г., Фактура 6521/ 29.07.2020г. по Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г. за сумата от 1958 лв. (без ДДС) или 2349,60 лв. (с ДДС); Приемо-предавателен протокол от 29.07.2020 г., в който е посочено, че клиентът Академика Сий Палас АД приема извършените услуги и изготвената от АД административна жалба срещу РА без забележки. Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 29.07.2020 г. за сумата в размер на 2349,60 лв., извлечение на движения по сметка от 29.07.2020 г. Фактура 8212/ 21.02.2023г. по Договор за правна защита и съдействие за възнаграждение за успех по т. 4.2 от 15.07.2020 г. за сумата от 5828,80 лв. (без ДДС) или 6994,56лв. (с ДДС), констативен протокол, че клиентът приема без забележки факта, че условията по т.4.2 от Договора са осъществени и че е постигната желаната отмяна на РА в резултат на положените усилия и предоставените от адвокатското дружество професионални и висококачествени правни услуги.Представено е и преводно нареждане за кредитен превод по фактура 8212/21.02.2023г. за сумата в размер на 6994,56 лв., извлечение на движения по сметка от 21.02.2023г. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че по отношение на претенцията за сумата от 2 349,60 лева са налице законовите предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, поради което уважил исковата молба в тази част. В останалата част, по отношение на резултативния адвокатски хонорар за успех, съдът приел, че исковата претенция е неоснователна, доколкото вредите са опосредени от условието, залегнало в договора за правна защита и съдействие, а именно успех при оспорване по административен ред, какъвто в случая не бил налице, тъй като Директора на Дирекция ОДОП София, потвърдил РА в частта с която на дружеството жалбоподател са вменени данъчни задължения. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно досежно размера на пресъденото обезщетение. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, към които настоящият състав препраща, с оглед правомощията си по чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че резултативното възнаграждение за успех по договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020г., сключен между Табаков, Табакова и Съдружници като адвокат и Академика Сий Палас АД като възложител за предоставяне на правна защита и съдействие по обжалване на РА Р-22222520001446-091-001/14.07.2020г не подлежи на възстановяване, доколкото вредите са опосредени от условието, залегнало в договора за правна защита от 15.07.2020г. - успех при оспорването по административен ред, каквото нямало. Неправилен е изводът на съда, че понеже при съдебното оспорване е отменен РА, поради което посочената част е следвало да се претендира по съдебното производство. Щом по отношение на сумата от 2 349,60 лева, решаващият състав е приел, че няма друг ред увреденото лице да претендира обезщетение, нелогично е защо това не се отнася и за другата уговорена част от възнаграждението, което освен това по никакъв начин не е и прекомерно в сравнение с материални интерес /отменената част от РА е за сумата от 116 576,05 лева./ Възнаграждението за успех е уговорено като процент от материалния интерес по Ревизионния акт. Тази част на адвокатското възнаграждение е алеаторна и зависи изцяло от резултата по обжалването, като в договорът не е упоменато, че се дължи при отмяна на РА конкретно в производството пред горестоящия орган. Уговореният размер е обоснован и справедлив, което означава, че е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства която и да е от страните в производството.