Решение № 6651 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2013 г.

Решение № 6651 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив против решение № 1723/30.07.13 г., постановено по адм. д. № 698/12 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отменен от Ревизионен акт (РА) № 261102928/10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 138/8.02.2012 г. на ДД "ОУИ" (сега Дирекция "ОДОП"), в частта, с която на Светла Димитрова Шомова, действаща като ЕТ "Светла Шомова", е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34 441.75 лв. ведно със законните лихви, както и са присъдени на лицето съдебни разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на ЕТ "Светла Шомова" против РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Светла Димитрова Шомова, действаща като ЕТ "Светла Шомова", чрез пълномощника си адв. Александрова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно развити в депозирания писмен отговор. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 261102928/10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 138/8.02.2012 г. на ДД "ОУИ" (сега Дирекция "ОДОП"), в частта относно отказан данъчен кредит в общ размер на 34 441.75 лв. по фактури и доставчици, както следва: 17 333.33 лв. по фактура № 33/5.10.2007 г., издадена от СД "Симента- Илчев и сие", гр. Нови Пазар, с предмет "авансов превод за лозов посадъчен материал"; 17 108.42 лв. по 4 бр. фактури, издадени през периодите- м. м. 11.2008 г., 06.2009 г., 07.2009 г. и 11.2009 г. от доставчика "Изпау-2" ЕООД, гр. Любимец с предмет дизелово гориво. Административният съд е приел за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обосновавал изводите си въз основа на подробен анализ на всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно- агротехническата експертизи, приети в съдебното производство. По отношение на фактура № 33/05.10.07 г. с фактуриран предмет "аванс за доставка на посадъчен материал "лози" с издател СД "Симента- Илчев и сие", административният съд е достигнал до извода, че в случая се установява основния елемент от фактическия състав на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а именно последващото прехвърляне правото на собственост. посочил е, че е налице необходимата пълнота от доказателства, съдържащи достатъчно данни, за да бъде направен безпротиворечивия извод, че правото на собственост върху процесните стоки е прехвърлено на ревизираното лице и фактическият състав, от който същото черпи претендираното право на данъчен кредит е осъществен. По отношение на Спогодбата между жалбоподателя и доставчика, с която се договаря финализиране на сделката и върху което доказателство се гради основната теза на ЕТ за наличие на последваща облагаема доставка, административният съд е приел, че същата е с достоверна дата и това се доказва от следния факт с характеристиките на такъв по чл. 181 ГПК, а именно надлежното осчетоводяване на визирания документ, видно от заключението на ССчЕ. Съдът е отменил и РА досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури с предмет дизелово гориво, издадени от "Изпау-2" ЕООД, гр. Любимец, като е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са мотивирали предприетия отказ на претендираното право предимно със съображения за неустановен произход на стоката. След анализ на писмените доказателства и ССчЕ, административният съд е приел, че по делото са налице множество преки и косвени доказателства, чиято съвкупна преценка налага извода, че процесната стока- дизелово гориво, е придобита и налична при жалбоподателя, респективно осъществено е прехвърляне на собствеността върху стоката по преките доставки, обективирани с процесните фактури. Аргументи в подкрепа на застъпената от съда теза са и надлежното счетоводно отразяване на процесните доставки, а така също и последващата реализация на доставеното дизелово гориво във връзка с икономическата дейност на земеделския производител при осъществяване на агротехническите мероприятия по обработка на лозовите масиви. Решението е правилно. За да приеме за незаконосъобразен предприетия с РА отказ да бъде признато на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 33/5.10.2007 г., издадена от СД "Симента- Илчев и сие", съдът обосновано е съобразил както естеството на доставката- "авансово плащане", така и доказателствената стойност на множеството относими писмени доказателства, сред които: Договор № 124 от 22.06.2006 г. за покупко- продажба на селско- стопанска техника- трактор и пръскачка, ведно с фактура № 2431/15.08.206 г. за покупката им, технически спецификации към договора за покупко- продажба, касаещи въпросната техника, три броя Удостоверения, индивидуализирани в мотивите на решението във връзка със застраховката им и др. - все доказателства, налагащи еднозначния извод относно извършването на облагаема доставка на лозов посадъчен материал, по повод на която е извършен авансовия превод. Обосновано съдът се е позовал на приетата съдебно-агрономическа експертиза, неоспорена от страните, според която ревизираното лице е засадило през 2008 и 2009 г. получените от СД "Симента- Илчев и сие" лозички, с описани сортове в собствен имот. Като косвено, но относимо доказателство, правилно е съобразена и релевантната част от ССчЕ, според която при извършената проверка в счетоводствата на прекия доставчик и жалбоподателя се установява, че процесната фактура и правилно осчетоводена от двете страни, авансовото плащане е правилно отразено, впоследствие лозовият посадъчен материал от своя страна е изписан от доставчика и заприходен в счетоводството на получателя, ДДС по процесната фактура е отразен в СД и в дневника за продажби в съответния данъчен период, ДДС по същата е начислен. Неоснователно касаторът поддържа, че за съда не са били налице основания да кредитира съдебно- агротехническата експертиза като противоречива. Сочат се аргументи, че в експертизата е отразено, че насажденията са на видима възраст около 5 години, като 2012 г. е петата им година, а това означавало, че би трябвало да са засадени не по- късно от м. 06.2007 г., което противоречи на твърдението, че са доставени през 2008 и 2009 г. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното противоречие и съдът правилно е основал изводите си на експертното заключение, тъй като в земеделието сроковете имат съответна специфика и именно тя бива игнорирана от касатора. Така, за насаждение годината на засаждането му е първата му година, следователно липсва противоречие в посоченото от вещото лице, че 2012 е петата им година. Несъстоятелно е и твърдението, че в заключението за 2008 г. не били посочени обработвани площи, а същевременно било невъзможно да има засаждане и да няма обработка на площта. Това е така, тъй като, както бе изложено по- горе, експертизата не е оспорена, а това са все констатации, предмет на изложението на вещото лице, срещу които представителят на приходната администрация не е възразил. Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилна преценка от страна на административния съд на Спогодба от 17.10.11 г., сключена между "Симента- Илчев и сие" и ЕТ "Светла Шомова". На тези възражения е даден задълбочен и мотивиран отговор в мотивите на първоинстанционното решение, който се споделя от настоящата инстанция и не следва да бъде преповтарян. В касационната жалба се поддържа и релевираното както в ревизионното, така и в първоинстанционното съдебно производство възражение на приходната администрация срещу годността на представените договори за превоз на лозички, като умишлено съставени (неистински) документи. По същество така въведените твърдения сочат на поведение, свързано с измама, а в РА не се съдържат такива твърдения. В тази връзка следва да се съобрази даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно- задълженото лице (ДЗЛ) не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. В този контекст следва да се посочи, че основателно ответникът по касация поддържа, че горните твърдения в касационната жалба за умишлено съставени документи, така че да се постигне заблуда у ревизиращите, единствено изопачават приобщените документи и не държат сметка за доказателствената им стойност в съответствие с правилата на стопанския оборот. Визираните доказателства правилно са обсъдени от решаващия съд, а срещупоставените им възражения като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Въз основа на изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенният съд е извършил обоснована преценка на относимия доказателствен материал, вследствие на което е приел, че в разглеждания случай направеният авансов превод има действително характеристиките на авансово плащане. За да е налице авансово плащане по смисъла на ЗДДС и транспонираните в него разпоредби от Директива 2006/112 е необходимо да е налице достатъчно определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка. В конкретния случай, съответно на приетото от съда, това условие е налице. В т. 50 от решение по дело С-419/02 на СЕС е посочено, че доставката на стоките или услугите е предмет на ДДС, а не плащанията (така и Дело C-108/99 Cantor Fitzgerald International [2001] ECR I-7257, § 17). В случая, предвид всичко гореизложено, правилно решаващият съд е счел, че доставка е извършена, поради което и законосъобразно Пловдивският административен съд е отменил РА в тази част. По отношение оплакванията на касатора досежно решението в частта му, разглеждаща доставките от "Изпау-2" ЕООД, то настоящият състав счита, че съдът мотивирано е обсъдил всички относими доказателства за спорните доставки на дизелово гориво, включително е дал отговор на всички възражения на органите по приходите, които се релевират отново като касационни оплаквания в жалбата. В обобщени мотиви следва да се посочи, че административният съд правилно е счел, че произходът на стоката не е обстоятелство, предвидено в закона като самостоятелно основание за непризнаване на данъчен кредит, като по този начин е съобразил и константната практика на ВАС в разглежданата насока. Наред с това, административният съд обосновано е преценил, че са налице достатъчно убедителни доказателства за прехвърлянето на собствеността на преките доставки, материализирани с процесните фактури. Това е така, тъй като от приобщеното извлечение от Сметка Стоки се установява, че "Изпау-2" ЕООД е разполагало с доставеното количество гориво по всяка една от процесните фактури. Следва да бъде споделен извода на административния съд за несъмнената индивидуализация на стоката в случая, която е настъпила при натоварването й на транспортното средство в бензиностанция Елит в гр. Любимец, съгласно представените товарителници за обществен превоз в страната и съобразно заключението на вещото лице- счетоводна експертиза. При наличието на доказателства за реалността на доставките, правилно съдът е съобразил това обстоятелство и е признал правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. И о тази част от спора следва да бъде посочено визираното по- горе решение по по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11. Решението като правилно ив тази своя част следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид заявеното искане от пълномощника на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени сторените разноски пред касационната инстанция в техния доказан размер от 1 600 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение