Решение № 5450 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 192/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на НИК 2007 ООД, [ЕИК], чрез адв. Л. Георгиева, срещу Решение 135/25.10.2023 г., постановено по адм. дело 107/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че мотивите на съда не кореспондират с фактите и събраните доказателства по делото. Оспорва съдебната преценка за обоснованост на съмненията на митническия орган относно декларираната стойност на внесената стока, както и резултатите от процедурата по обмен на информация с Конфедерация Швейцария. Излага твърдения за допуснати съществени нарушения при определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71, §1, б. д от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Отправя искане за отмяна на оспореното решение, включително в частта на разноските. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , чрез юрк. Т. Караславов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен вид и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни оплаквания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Шумен е Решение с рег. 32-54368/09.02.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG002005040943R9/19.10.2020 г. на Директора на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение Р-175/32-122244/30.03.2023 г. на Директора на Агенция Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1, т. 7 ЗМ, чл. 70 във вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77 § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 33 178,82 лв.; отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо чл. 56, §2, б. г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария и са определени суми за досъбиране за мито в размер на 3 317,88 лв. и за ДДС 6 727,31 лв. или общо 10 045,19 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 19.10.2020 г. в МП Пристанище Варна е постъпила МД с MRN 20BG002005040943R9/19.10.2020 г. от дружеството-жалбоподател за внос и поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока под 2 - лек автомобил, употребяван, с повреди, марка: Ауди, модел: SQ5, тип: 3.0 TDI, брой места: 5; първоначална регистрация: 20170313, цвят: черен, работен обем: 2 986 куб. см., мощност: 179 KWDIN, двигател : неоткрит, дизел, шаси: WAUZZZ8R5НА027458, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център (Е.С.Export Center SA). Посочено е още, че стойността на автомобила е CHF 1 300 при курс за 1 швейцарски франк 1.81549 лв., а транспортните разходи възлизат на 500 лв. общо декларирана митническа стойност в размер на 2 860,14 лв. В Е.Д. 4/17 на МД е деклариран код 300 за тарифна преференция - Преференциална ставка на митото без условия или ограничения (вкл. тавани), във вр. с поставен текст върху приложената фактура за покупко-продажба от 08.10.2020 г., а в ред 4/16 е деклариран метод за определяне на стойност Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса). Към МД са представени фактура от 08.10.2020 г. на стойност CHF 1 300, талон на превозното средство, снимков материал и документи за платени държавни вземания. В рамките на осъществен последващ митнически контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 е изпратено писмо 32-236499/22.07.2021 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция "Митници" с молба да бъде отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Действията са предприети с оглед на възникналите съмнения по отношение на точността на декларираната цена предвид датата на първа регистрация, липсата на отразени дефекти на стоката и други съществени реквизити в приложената документация. Процедурата по обмен и получената в отговор информация от швейцарската митническа администрация с вх. 32-197213/15.06.2022 г. са описани подробно в решението. В резултат от извършена проверка на износителя Е. С. Export Center SA е установено, че автомобилът под 2 в процесната МД е бил продаден и фактуриран на НИК 2007 ООД, но на по-висока стойност от CHF 18 000. От отговора става ясно също, че продажната цена е платена в брой, а приложената към обмена фактура от 08.10.2020 г. на стойност CHF 1 300 не е издавана и подписвана от продавача. Последната е с невярна информация, включително и по отношение на продажната цена, поради което Митническите органи на Конфедерация Швейцария считат, че става въпрос за фалшифицирани документи. Във връзка с изисканите от жалбоподателя допълнителни документи и информация с писмо рег. 32-246673/25.07.2022 г. е получен отговор, че всички разполагаеми документи вече са били представени към МД. На 03.11.2022 г. НИК 2007 ООД е уведомено за предстоящото издаване на решение от митническия орган със съобщение по реда чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013. В указания срок не е депозирано възражение. За изясняване на фактическата обстановка, по искане на жалбоподателя, е допусната съдебно-счетоводна икономическа експертиза (ССИЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 26.09.2023 г. Отговорите на вещото лице са разгледани в констативната част на съдебното решение и са обсъдени по същество. За да отхвърли оспорването срещу административния акт като неоснователно, решаващият съд е обосновал заключение за издаването му от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, въз основа на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и при спазване на материалния закон. В тази насока са изложени подробни мотиви, касаещи приложимите правни разпоредби при определянето на митническата стойност на стоките съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. В случая митническите органи са приложили правилно реда по чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства за действителната продажна стойност, вкл. данни и документи към отговора на швейцарските митнически власти, които не могат да бъдат дискредитирани след анализ и съвкупна преценка на обстоятелствата по делото. При постановяване на съдебното решение са отчетени, както невъзможността да бъдат установени предпоставките за претендираното преференциално третиране (код 300 в Е.Д. 4/17), произтичащо от чл. 56, §2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, така и констатациите от ССИЕ. Обжалваното решение на Административен съд Шумен е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички наведени оплаквания и аргументи от жалбоподателя като е приложил правилно материалния закон. Наведените възраженията в касационната жалба са изцяло неоснователни. Предметът на правния спор е формулиран точно от решаващия съд дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съответно спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Твърдението за определяне на нова митническа стойност във вр. с разпоредбата на чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е бланкетно и не е обосновано с конкретни доводи. За разлика от доводите на касатора, в първоинстанционното решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти за приложението на материалния закон. На стр. 3 от Решение с рег. 32-54368/09.02.2023 г. на директора на ТД Митница Варна изрично е посочено, че предвид събраните доказателства митническата стойност на стока 2 по MRN 20BG002005040943R9/19.10.2020 г. се определя на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, б.б. а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилен е изводът на административния съд, че в конкретния случай митническите органи са обосновали съмненията, определяйки митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 §1, б. д от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура от E. C. Export Center SA към отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Информацията и съответните документи (към писмо вх. 32-197213/15.06.2022 г.) са събрани по реда на международното сътрудничество и въз основа на сключеното Споразумение за свободна търговия с ЕИО и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област. Достатъчно показателна и разколебаваща касационните оплаквания в това отношение е констатацията на вещото лице по въпрос 2, че НИК 2007 ООД не отразява в дневника за покупки отделните фактури, с които са закупени стоки от внос, а включва в дневника за покупки цялата МД, с която са внесени съответните стоки на ред 2 от дневника за м. 12.2020 г. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че са налице условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката, респективно е налице основание да не бъде призната декларираната от вносителя преференция по чл. 56 § 2 б. г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на оспорването по същество. При този изход на делото се явява основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,