Решение № 3612 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2009 г.

Решение № 3612 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано е по касационна жалба на Исмаил Малик Хасан, гражданин на Ирак с адрес в гр. София против решение № 13449 от 8.12.2008 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Трето отделение, постановено по адм. д. № 12368 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице срещу решение № 534/12.09.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към МС. В жалбата се сочат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че тричленният състав на ВАС не е преценил всички относими обстоятелства и доказателства, включително становището на ВКБООН. Освен това, обжалвания административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ, както и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите, които по други причини се нуждаят от международна закрила и относно съдържанието на предоставената закрила във вр. с чл. 2, б. "д" от нея. В решението на тричленния състав се съдържат противоречиви мотиви поради приетото в него, че в Ирак е налице ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на чуждестранно военно присъствие. Касаторът претендира чрез пълномощника си адв. Андреева отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - ДАБ при МС, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице основанията по чл. 8 и по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 83/04. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и осъществявайки служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 12368/08 г. съставът на ВАС - Трето отделение е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на решение № 534/12.09.08 г. на Председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ административният орган е отказал на Исмаил Малик Хасан предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на закона. Председателят на ДАБ е приел, че липсват доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. В първоинстанционното производство е установено, че жалбоподателят е роден в гр. Багдат, пристигнал е нелегално през м. 11.2007 г. в България. Към административната преписка са приложени "резюме" на доклад на ВКБООН, становище на Министерство на външните работи и справка вх. № 218/24.01.2008 г. на Дирекция "международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ при МС. Според тричленния състав на ВАС отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ е законосъобразен, няма основание да се приеме, че спрямо лицето е извършено преследване. При спазване на чл. 35 и на чл. 36, ал. 3 от АПК са изяснени всички относими факти и са обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускането му на Ирак. В първоинстанционното решение е посочено, че в Ирак съществува вътрешен въоръжен конфликт, но установената обща обстановка в страната не е достатъчна за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респективно за предоставяне хуманитарен статут на Исмаил Хасан. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора за необсъждане на правнорелевантни обстоятелства и доводи е неоснователно. Тричленният състав на ВАС е изложил мотиви в решението си по приложимостта на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ, анализирайки представените с административната преписка доказателства. В производството по адм. д. № 1236/08 г. не е релевирано твърдение за противоречие на административния акт с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО, каквото оплакване е формулирано за пръв път в касационното производство. Съгласно нормата на чл. 220 от АПК обаче ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В протокол рег. № УП - 3295/21.07.08 г. от проведеното интервю с Исмаил Хасан са отразени отговорите на кандидата по време на неговото интервю. Хасан е обяснил, че баща му е работил като бижутер, спрямо родителят на жалбоподателя не са отправяни заплахи. Бащата и братята на Исмаил Хасан живеят и работят легално в Сирия, заминали са с входна виза, като преди това семейството е живяло в Ал Газалие, представляващ по - свободен район. Кандидатът за статут е посочил изрично в интервюто, че причина за нежеланието му да се върне в Ирак е обстоятелството, че неговата съпругата е , чиито родители са били против бракът й с Исмаил Хасан. От приложената по делото справка вх. № 218/24.01.08 г. е видно, че с помощта на Плана за сигурност в Багдат, временното прекратяване на дейността на Армията на Махди и постепенното утихване на сектантската изолация положението в града се характеризира Дс намаляващи нива на насилие. В този смисъл дейността на Армията на Махди в региона не би могла за случая да се възприеме, като създаваща реален риск за Исмаил Хасан. Както се посочи по - горе по време на интервюто кандидатът за статут е признал, че района в който е живяло семейството му е по - свободен и те не са имали проблеми. При гореустановените обстоятелства настоящият касационен състав счита, че изпращането обратно на жалбоподателя в района където е живял до напускането на страната, не би създало за него реален риск да стане обект на заплаха. В конкретния казус не е налице нарушение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83) ЕО която разпоредба е тълкувана от СЕО в решение от 17.02.09 г. Мотивите на първоинстанционното решение не са вътрешнопротиворечиви, доколкото съдът е коментирал общата ситуация в Ирак. При липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, решението на ВАС - Трето отделение следва да бъде оставено в сила, като правилно. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия