Решение № 8247 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2018 г.
ВАСVII отделение18.06.2018 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7840 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 10831/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА М. Ш., гражданин на Мароко да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8247 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Ш., гражданин на Мароко, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7840 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 10831/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ-1421/2.09.2017 г. на началник на сектор "Миграция" в СДВР. По изложени в касационната жалба доводи се оспорва съдебния акт като неправилен, постановен при допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Развиват се съображения, че гражданинът на Мароко над четири години живее в Р. Б., не се е укривал от българските власти, имал е наличен деклариран адрес, говори български и има изградена социална среда. Към настоящия момент разполага с адрес за живеене и възможност за издръжка, гарантирана му от българска гражданка. Счита за незаконосъобразно решението и в частта, в която М. Ш. е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева на СДВР. Сочи, че е чужд гражданин, лишен от свобода, който няма наличен доход и възможност за такъв. Иска отмяна на оспорваното решение. Ответникът - началникът на сектор "Миграция" в СДВР, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Ш., гражданин на Мароко, срещу заповед УРИ 5392 ПАМ-1421/2.09.2017 г. на началник на сектор "Миграция" в СДВР, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход, на транзитно преминаване или трета страна". Съдът е приел за установено, че по отношение на М. Ш. има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Приел е докладна записка УРИ 5392р-1099/02.09.2017 г. на полицейски инспектор в група "КПЧ" сектор "Миграция" в СДВР, спрямо която на 01.09.2017 г., в 13.30 часа, Шафик е задържан в гр. С., на метростанция "Опълченска" без документи за самоличност, отведен е в Трето РУ Полиция - СДВР за срок от 24 часа, за установяване на самоличността му. От извършени справки в информационните масиви е установено, че М. Ш. е с отказан статут на бежанец от ДАБ-МС и не са налице данни за регистрирано напускане на страната. Въз основа на докладна записка УРИ 5392р-1099/2.09.2017 г. на полицейски инспектор в група "КПЧ" сектор "Миграция" в СДВР е издадена и заповед УРИ 5392 ПАМ-1421/2.09.2017 г. на началник на сектор "Миграция" в СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в Р. Б., и чл. 66, ал. 1 ЗУБ, е наложена ПАМ "Връщане" спрямо гражданина на М. М. Ш., род. 27.12.1971, ЛНЧ: **********. С оглед така установената фактическа обстановка и представените по делото материали съдът е приел, че са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 4 и чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. В контекста на изложеното, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 41, т. 4 ЗЧРБ връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Р. Б. и производството не е било възобновявано. В настоящия случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, в хипотезата в която по отношение на Шафик, на 4.07.2017 г., с решение по адм. д. № 4898/2016 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 7640 от 7.12.2015 г. по адм. д. № 9211/2015 г. по описа на АССГ, с което отхвърлена жалбата му срещу решение № 6306/29.07.2015 г. на заместник-председател на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С оглед изложеното и предвид установената фактическа обстановка, АССГ правилно е приел, че в контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителните мерки административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност, поради което заповедта е законосъобразен административен акт. Тежестта на доказване е на оспорващия, т. к. доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ при издаване на оспорената заповед. В разпоредбата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ от глаголна форма "се налага" е видна обвързаната компетентност, при която органът упражнява правомощието си да наложи ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. При наличие на влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила, органът е длъжен да наложи ПАМ "връщане". Касаторът не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че е пребивавал в страната на годно правно основание към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност. - арг.: чл. 142, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 9,
от Директива 2013/32/ЕС кандидатите за международна закрила могат да останат в държавата-членка единствено за целите на процедурата по предоставяне на закрила, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава III, като изрично е установено, че това право не съставлява право на пребиваване. Съгласно чл. 46,
от Директива 2013/32/ЕС държавите-членки позволяват на кандидата да остане на територията, докато изтече срокът, в който упражнява правото си на ефективна защита, и когато това право е упражнено в рамките на този срок в очакване на резултата от защитата. В процесния случай процедурата по предоставяне на закрила по отношение на Шафик е приключила с влязло в сила решение, поради което оставането му в Р. Б. е лишено от основание, а заповедта, постановяваща връщането му в Мароко е издадена в съответствие с целта на закона. В контекста на изложеното и при условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ и съответно оспорената заповед за законосъобразна. Както вече беше отбелязано цитираните разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. С оглед изложените съображения като е отхвърлил жалбата на М. Ш., гражданин на Мароко, срещу заповедта за налагане на ПАМ, съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Неоснователен се явява доводът на Шафик относно присъдените в полза на органа разноски. С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство, правилно АССГ е определил поисканите своевременно разноски за юрисконсултско възнаграждение. Определеният размер не е в нарушение на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Чужденецът не е освободен от заплащането на съдебни разноски, тъй като нито той, нито процесуалният му представител са поискали освобождаване от разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК. Присъдените в полза на органа разноски са определени съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. При липса на посочените отменителни основания, постановеното от първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на делото основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. Касаторът не е освободен от заплащането на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, тъй като не е направил такова искане пред съда. Предвид изложеното на Столична дирекция на вътрешните работи следва да се присъдят на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК съдебни разноски в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.