Решение № 5701 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2011 г.

Решение № 5701 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Златна скара" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. "Гладстон" № 12, представлявано от управителя Евгения Борисова Николаева, срещу решение № 499 от 4.10.2011 г. по адм. д. № 302/2011 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-257/14.03.2011 г. на кмета на Община Плевен за определяне класирането на участниците в публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от пет години на ученически стол в ОУ "Йордан Йовков" - Плевен. В касационната жалба се излагат оплаквания, относими към законосъобразността на административния акт, на базата на които се извеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В по-голямата си част възраженията срещу оспореното решение са свързани с предходен конкурс, прекратен със заповед на кмета на Община - Плевен. Ответните страни - Александър Иванов Иванов, в качеството на ЕТ с фирма "Александър Иванов" и Здравко Димитров Бояджиев, в качеството на ЕТ с фирма "Здравко Бояджиев" не се представляват и не вземат становища по касационната жалба. Ответникът - Кметът на община Плевен, чрез юрк. Стойчев, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Илиян Делчев, действащ като ЕТ с фирма "И-В-Д-66-Илиян Делчев", чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Счита за неоснователни твърденията за нарушение при извършване на оценка на представените оферти. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава бланкетно заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Плевен е заповед № РД-10-257/14.03.2011 г., с която е одобрен протокол на конкурсната комисия от проведен на 7.03.2011 г. конкурс за отдаване под наем на ученически стол, находящ се в ОУ "Йордан Йовков" - гр. Плевен и е обявен класираният на първо място кандидат в процедурата, проведена по реда на Наредба № 7 за реда за придобиване, управление и разпореждане с с общинско имущество, приета от Общински съвет - Плевен (Наредба № 7). За да отхвърли подадена жалба, съдът е приел за неоснователни твърденията, че административният акт не съдържа фактическите и правните основания за издаването му, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. к. в оспорената заповед е посочено, че се издава във връзка с проведения публично оповестен конкурс за отдаване под наем на ученически стол в ОУ "Йордан Йовков" и че се издава на основание чл. 94, ал. 1 от Наредба № 7 и протокол от 7.03.2011 г. на комисия, определена със заповед № РД-10-189/17.02.2011 г. Приети са за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати от конкурсната комисия нарушения на визираните в раздел III, глава пета от Наредба № 7 условия и ред за провеждане на публично оповестени конкурси, и в частност на процедурата по оценка на предложенията, т. к. видно от съставения от комисията протокол от 7.03.2011 г. оценяването на кандидатите е извършено въз основа на предварително обявените в конкурсната документация критерии по чл. 99, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 9 от Наредбата - заплащане на определена наемна цена, извършване на инвестиции и други условия и изисквания към участниците, съобразно спецификата на предмета на договора (в случая подпомагане на ръководството на училището при организиране на празници и други мероприятия, свързани с учебния процес), като формираната комплексна оценка по обявената математическа формула е послужила за класиране на кандидатите. Решението е правилно. За да отхвърли жалбата срещу описаната заповед № РД-10-257/14.03.2011 г., съдът изключително подробно е анализирал събраните доказателства и доводите на страните в контекста на предписанията на Глава пета Наредба № 7 на Общински съвет - гр. Плевен. Изводът му за законосъобразност на атакувания административен акт е в съответствие с правилно установените факти и относимостта им към приложимата материалноправна уредба, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Касаторът не е оспорил пред съда фактическите констатации, с които е мотивирана оценката на кандидатите по всички критерии. В този смисъл неоснователни са доводите в жалбата за липса на мотиви при определяне на оценката по тези критерии. Класирането на участниците е проведено въз основа на комплексна оценка, чиято методика ясно и конкретно е посочена в конкурсните книжа, като е отбелязана и относителната тежест на всеки един от тях при изготвяне на крайната комплексна оценка. Сумите, посочени от кандидатите в ценовите им предложения съответстват на отразеното в таблиците към протокола от 7.03.2011 г. Видно от таблицата и офертите най-висока цена е предложена от ЕТ "И-В-Д-66-Илиян Делчев" и той е класиран на първо място с 42 точки, а офертата на дружеството - жалбоподател е оценена с 28 точки. Въз основа на така получените резултати и протокола на конкурсната комисия, кметът на Община Плевен е постановил оспорената заповед, което правомощие му е възложено с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Наредба № 7. Не е установено при провеждането на конкурсната процедура да са извършени действия, несъобразени с изискванията за публичност, прозрачност и равенство. С оглед обстоятелството, че и трите критерия за оценка са заложени в парично изражение, възраженията на жалбоподателя за непрецизност и неяснота при изготвянето им са неоснователни. Още повече, че тези възражения се отнасят до правилността на оценката на комисията, която не подлежи на съдебен контрол, след като не са оспорени посочените фактически основания за приемането й. Поддържаните от касатора оплаквания за неправилност на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно релевирания довод за незаконосъобразност на акта, мотивиран с твърдение за неприключила предходна процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем на същия обект. Не се спори обаче, че със заповед № РД-10-176/10.02.2011 г. кметът на Община Плевен е прекратил предходната процедура, поради допуснат пропуск при изготвяне на тръжната документация. Спорът доколко кметът е разполагал с правомощия да отмени предходна своя заповед и дали са били налице основания за това, не може да бъде предмет на настоящото производство, нито е преюдициален, при липсата на доказателства за образувано в тази връзка съдебноадминистративно производство. Правилно са приети за неоснователни доводите, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 АПК, т. к. заповедта съдържа всички необходими реквизити, в т. ч. е посочено извършеното от конкурсната комисия класиране на първите двама участници в конкурса (Арг.: чл. 94, ал. 1 от Наредба № 7). Касаторът не е доказал конкретно нарушение на процедурните правила или на изискванията за прозрачност при провеждането на конкурса, които да дадат основание за отмяна на заповедта. По изложените съображения съдът намира, че не е налице релевираното в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - Плевен следва да се остави в сила. Касационната жалба е основателна единствено в частта, с която се претендира отмяна на решението, в частта му относно присъдените в полза на Община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение. В конкретния случай до приключване на устните състезания по делото, представителят на ответника не е направил валидно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не е имал основание за уважи формулираната едва в писмената защита (л. 206 - л. 207) претенция. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субекта, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По отговорността за разноски съдът не може да се произнася служебно, а само по молба на заинтересуваната страна, поради което неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която в полза на Община Плевен са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за осъщественото пред Административен съд - Плевен процесуално представителство. С оглед изхода на спора в полза на ЕТ "И-В-Д-66-Илиян Делчев" се дължат направените по делото пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, установени с приложен договор за правна защита и съдействие от 29.03.2012 г. (л. 29 от делото), а в полза на Община Плевен - на основание чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, до размер, възлизащ на 150 (сто и петдесет) лева - възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение