Решение № 8213 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2017 г.

Решение № 8213 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Х. Ш., гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Е. К.-Д., САК, срещу Решение № 4497 от 5.07.2017 г., постановено по адм. дело № 4259/2017 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Димов, изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли да бъде оставено в сила процесното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М. Х. Ш., гражданин на Ирак, срещу Решение № 8512 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на международна закрила. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че жалбоподателят е гражданин на Ирак, като подадената молба за закрила е трета по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. В производството по молбата кандидатът за статут изрично е заявил, че няма нови обстоятелства от бежанската му история. Причината да търси убежище извън страната си е обстоятелството, че е работел като полицай от 2005 г., което от своя страна е довело, през 2006 г., до заплахи по телефона и чрез писма от представители на "Армията на Махди" или от А. К.. Посочил е, че не може да се завърне заради военните милиции и ДАЕШ, които щели да го отвлекат, убият или шантажират родителите му за пари. Не е посочил като причина да напусне държавата на произход, нито една от реалните опасности, предвидени в чл. 8 или чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът от първата инстанция е приeл, че изложените мотиви не представляват "нови обстоятелства" по смисъла на закона, те са подробно анализирани в предходното производство и са преклудирани, като са били подложени на административен и съдебен контрол и са били оценени като неоснователни. По съществото на спора първостепенният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът за немотивираност на обжалваното решение. Съдът подробно е обсъдил обстоятелствата по изложената бежанска история, направил е анализ на доказателствата и ги е свързал с относимата правна норма, съобразил е представената по делото справка № МД-1520 от 19.12.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната ситуация в държавата на произход - Ирак. Обсъдена е личната бежанска история на кандидата за убежище, както и възраженията на страните. От представените по делото доказателства съдът не е установил заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Заявените в административното производство причини, поради които чужденецът не желае да се завърне в страната по произход, вече са обсъдени в решенията, с които са приключили предходните административни производства, както и в съдебните решения по обжалването им, като е прието, че същите не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилен е също изводът на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Както и в предходните производства установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че кандидата за статут е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В този смисъл, съдът от първата инстанция е изследвал цялостната обстановка в Ирак от справка № МД-1520 от 19.12.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че насилието в Ирак не е достигнало до изключителна степен към датата на издаване на административния акт, поради което не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът от първата инстанция правилно е възприел мотивите на председателя на ДАБ, за това че касаторът работи в иракското посолство в гр. С., което е показателен факт, че не е налице особено отношение спрямо него от страна на властите и за липсата на страх у кандидата, така и за отсъствието на риск за неговия живот. Настоящия състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че посочените от кандидата за статут причини за желанието му да получи закрила, освен, че не са подкрепени с доказателства, не са сред основанията обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Настоящата инстанция следва да отбележи и това, че доколкото става въпрос за трета поредна, т. е. последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства съгл. чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Правилен и обоснован е направения извод от първостепенния съд, че в настоящото трето производството, чужденеца не заявява нови обстоятелства от бежанската му история, с оглед на посоченото от него в предходните две производства. В тази връзка, същите не могат да се приемат като "нови обстоятелства", които да обосновават предоставянето на статут по смисъла на ЗУБ. На следващо място, обстоятелството, че М. Х. Ш. пребивава в страната от 2011 г., че не желае да се завърне в страната си на произход, както и че е женен за българка и чака дете от нея, не са сред основанията за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени мотиви и не са изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на чуждия гражданин в цялост, както и от страната му на произход. Съдът с оглед на това, че молбата за закрила е трета поредна и не са налице нови обстоятелства в бежанската му история обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията му е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,