Решение № 2260 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2017 г.

Решение № 2260 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 1778/18.10.2017 г., постановено по административно дело № 124/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03002516001763-091-001/05.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 430/20.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В.. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства не удостоверяват реално осъществена доставка по процесната фактура, поради което изводът на решаващия съд в обратния смисъл бил необоснован. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ергос" АД против ревизионния акт, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа главен юрисконсулт В. И. чрез изразено от същата писмено становище по съществото на спора. На проведеното по делото открито съдебно заседание, представители на страните, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на "Ергос" АД са определени задължения по ЗДДС в размер на 10 624,92 лева главница и лихви в размер на 4 288,08 лева за данъчен период м. 09.2012 г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит, упражнено от дружеството по фактура № 7200791236/24.09.2012 г., издадена от "Термохим" ООД за доставка на 47,86, т. битум, с данъчна основа 53 124,60 лева и начислен ДДС в размер на 10 624,92 лева. Съдът е отменил процесния ревизионен акт, след като е приел за доказано реалното извършване на доставка по спорната фактура. Мотивите, съдържащи се в съдебното решение са предимно теоретични и лишени от конкретни фактически установявания, свързани със спорния по делото факт. Възприетите от Административен съд - В. изводи не се споделят от настоящата инстанция, тъй като не съответстват на събраните по делото доказателства и на приложимия материален закон. Съдът не е анализирал и подложил на обективна преценка документите, съпътсващи фактурата, издадена от "Термохим" ООД. За установяване на процесната доставка на битум, от страна на ревизираното дружество са представени експедиционни бележки, кантарни бележки, товарителници и пътни листи. Видно от тези документи е, че съответното количество битум е било превозено и доставено на "Инжстройинженеринг" АД в складова база в с. Д., като именно това дружество е посочено като получател на стоката. За място на натоварване е посочено: "Л. Н." АД, гр. Б., като доказателства за връзката на това дружество към спорната фактура не са представени. В нито един от документите не фигурира дружеството "Термохим" ООД, което би следвало да е посочено като доставчик или изпращач на стоката. Ревизираното дружество е посочено като превозвач на стоката, а не като нейн получател. Както правилно са установили приходните органи след анализ на представените товарителници, експедиционни и кантарни бележки е, че съгласно същите като получател по доставката е посочено друго дружество, различно от ревизираното, а именно - "Инжстройинженеринг" АД. Не е установена връзката на това дружество с процесната доставка, нито пък е установено на какво основание битума е доставен с база в с. Д., посочена като място на разтоварване. От страна на ревизираното лице не се е твърдяло дори тази база да е била ползвана или притежавана от него или от неговия клиент. Други документи, удостоверяващи осъществяването на доставка на битум от "Термохим" ООД като доставчик в разпореждане на "Ергос" АД като получател, не са представени. С обжалване на ревизионния акт са представени документи, целящи да установяват предходните доставки на стоката по веригата до достигането й в разпореждане на "Термохим" ООД, а именно, това дружество е закупило битума от "Пауър ойл" ЕООД, което от своя страна го е закупило от "Адмирал ойл" ЕООД, съответно закупил го от "Бент ойл" АД. Наличието на документи, установяващи предходните доставки е неотносимо в случая, предвид липсата на надлежни документи, удостоверяващи реалното извършване на пряката доставка между "Термохим" ООД и "Ергос" АД. Освен това при проверка в дневниците за покупки на дружеството - доставчик, ревизиращите органи са установили, че липсва отразяване на покупка от "Пауър ойл" ЕООД на битум както за данъчен период м. 09.2012 г., така и в някой от следващите периоди до датата на дерегистрация на дружеството по ЗДДС на 18.01.2013 г. В дневниците за продажби за посочените данъчни периоди, не е отразена и процесната фактура, издадена към "Ергос" АД. В хода на ревизионното производство, дружеството, сочено като пряк доставчик не е било намерено, поради което недоказано по безспорен начин е останало обстоятелството, че стоката "битум" е заявена и заприходена по вид, количество и качество от представител на дружеството. Извън нормалната търговска логика и предизвикващ съмнение относно реалност на спорната доставка е и следния факт - "Термохим" ООД купува битум от "Пауър ойл" ЕООД на цена от 1 127 лева на тон, видно от приложената по делото фактура № 00001245/22.09.2012 г., след което го препродава на ревизираното дружество под стойността на придобиване - за 1 100 лева на тон, видно от процесната фактура № 7200791236/24.09.2012 г. Изложените до тук факти и обстоятелства не са обсъдени и анализирани от Административен съд - В. по отделно и в тяхната съвкупност. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове реалност на доставката на битум по фактурата, издадена от "Термохим" ООД с получател "Ергос" АД, поради което законосъобразно с ревизионния акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Предвид изложените мотиви, оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ергос" АД против ревизионния акт. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, за всяка една съдебна инстанция. Дължимото възнаграждение за една съдебна инстанция, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 977 лева, тоест в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 954 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение