Решение № 18 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15769/2014 г.

ВАСIII отделение04.01.2016 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2416 от 23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2619/2014 г. от Административен съд Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-7706-272 от 8.07.2014 г. на Областния управител на Област с административен център гр. Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 18 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15769/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Росица Димитрова Кръстева от гр. Варна, против решение № 2416 от 23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2619/2014 г. от Административен съд Варна с доводи за неправилност по основанията на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Областния управител на Област с административен център гр. Варна, в писмени отговор и становище по съществото на правния спор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-14-7706-272 от 8.07.2014 г. на Областния управител на Област с административен център гр. Варна, с която е наредено изземване от жалбоподателката на имот - частна държавна собственост, придобит с АЧДС № 7901/2011 г., находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 104, вх. 3, ет. 1, ап. 2 на осн. чл. 80 от ЗДС. За да отхвърли жалбата, като неоснователна, съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните норми и при правилно прилагане на материалния закон. Предпоставките, обуславящи материалната законосъобразност на заповедта за изземване на жилище - частна държавна собственост по реда на чл. 80 ЗДС, какъвто е настоящият случай, са: 1. имотът предмет на заповедта да е държавна собственост; 2. да се владее или държи от адресата на заповедта; и 3. владението или държането да е без правно основание. Съдът е приел, че безспорно са налице първите две предпоставки. 1. За имота е издаден АЧДС № 7901/2011 г., по реда за ЗДС, надлежно вписан в Службата по вписвания, който съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС, има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства до доказване на противното. В конкретния случай имотът не е бил предоставен за управление по установения ред, поради което не е необходимо сезирането на областния управител от друг орган и възражението на жалбоподателката за нищожност на административния акт е отхвърлено като неоснователно. 2. Имота се държи от адресата на заповедта - Росица Димитрова Кръстева. По спорния въпрос - дали имота се държи на правно основание, т. е. третата предпоставка от комулативно изискуемите, съдът е приел, че не е налице действащ договор за наем. Към датата на издаване на оспорената заповед, договора е бил прекратен съгласно условията посочени в същия, за което са приложени писмени доказателства - писмо изх. № РД-10-9400-316-/7/ от 23.05.2013 г. и писмо изх. № РД-10-9400-316/9/ от 24.07.2013 г. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че наемното правоотношение не е било прекратено по законоустановения ред - чл. 24 от ЗДС и чл. 238 от ЗЗД, тъй като последната норма е диспозитивна и нейната уредба се прилага, ако страните по договора не са уговорили друго. Наличието даже и само на едно от основанията за прекратяване, уредени в наемния договор, счита съда, е достатъчно за прекратяването му, а в случая е налице неизпълнение на договорните задължения - системно неплащане на наемната цена, т. е. за повече от 2 месеца, което е основание за прекратяване на договора без предизвестие. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - вж. Делото Йорданова и др. срещу България по жалба № 25446/2006 г. (ЕСПЧОС - Конвенцията), поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. При правилно установената фактическа обстановка съдът е направил грешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 8 от Конвенцията: " 1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. " Съгласно принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК:

1

Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и

2

Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. По делото е безспорно, че жалбоподателката и семейството й са настанени в процесното жилище през 1997 г. и че оттогава семейството живее там и няма друго жилище. Не се оспорва и фактът, че след смъртта на съпруга си Росица Кръстева е останала в това жилище заедно със сина си - Юлиан Маринов, с дъщеря си - Велислава Добрева. Видно от декларацията, приложена на л. 53 от делото дъщерята пребивава на адреса заедно със съпруга и детето си. Доходът, деклариран от касаторката е 178 лв. социална пенсия и 366 лв. "месечен доход на Юлиан Маринов". От приложеното на л. 9 експертно решение на ТЕЛК № 2126 от 3.07.2014 г. е видно, че от 27.02.2007 г. (л. 47) до тази дата г-жа Кръстева е била с онкологична диагноза и определени 66 % инвалидност, а при преосвидетелстването й е определена 100 % трайна неработоспособност, без чужда помощ - обстоятелства, които не са взети предвид от решаващия съд. Относимите към прекратяване на договорните правоотношения писмени доказателства не са обсъдени от съда. Съгласно писмата с изх. № РД-10-9400-316 (3); № РД-10-9400-316 (4); № РД-10-9400-316 (5); № РД-10-9400-316

7

и № РД-10-9400-316

9

първоначалните задължения за наем на г-жа Кръстева от 1 733. 56 лв. постепенно са редуцирани и съгласно приложеното на л. 52 удостоверение изх. № РД-14-9400-778, издадено от областният управител на област с административен център Варна, че към датата 12.06.2014 г. напълно изплатени и тя няма задължения към областната управа. Обсъжданото в мотивите на съда писмо изх. № № РД-10-9400-316

10

по съдържанието си не е предизвестие по смисъла на чл. 238 ЗЗД, а покана към Росица Кръстева по смисъла на чл. 34, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 АПК, да изрази становището си по повод на предприета процедура по издаване на заповед по реда на чл. 80 ЗДС. Становище е депозирано пред областния управител на 05.11.2013 г. (л. 44), в което е направено изявление, че към този момент не са налице неизплатени към наемодателя задължения, налице е влошено здравословно състояние, доходът на наемателката е 120 лв. месечно, а синът й е без работа и е формулирана молба да не се предприемат действия по изземване на жилището. При тези фактически обстоятелства изводите на съда за законосъобразност на оспорвания административен акт са необосновани и неправилни. Административният орган и съда не са обсъдили доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка, във връзка с възраженията на страната и във връзка с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ.) Няма съмнение, че ако оспорения административен акт бъде потвърден от съда и изпълнен, жалбоподателката и нейното семейство ще изгубят единственото си жилище и това ще се отрази на тяхното здраве, на техния личен и семеен живот. Касаторката страда от сериозни заболявания, за които й е определена най-високата група инвалидност с твърде много ограничения и без алтернатива в бъдеще. Въпреки това и въпреки икономическата криза е успяла да погаси задълженията си към областната управа, независимо от това, че са й необходими значителни средства да поддържа здравето си. Тежкото положение, в което се намира ще бъде усложнено още повече в случай, че тя и семейството й останат без дом, с което ще се нарушат основни човешки права. В конкретния случай намесата на Държавата не е пропорционална на преследваната законна цел (т. 117 от посоченото по-горе Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ и решенията, към които препраща). Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е подписана, ратифицирана от Република България и е обнародвана, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя е част от вътрешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията съдържа материално-правни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относно материално-правната законосъобразност на процесната заповед за изземване. С тази заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателката на личен и семеен живот, и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. Независимо, че жилището, обитавано от жалбоподателката и семейството й не е нейна собственост, обстоятелството, че те пребивават и живеят там от 1997 г., т. е. 8 години, го прави тяхно "жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Видно от мотивите на заповедта е, че защитимите с нея интереси са икономически - обявяване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване", което макар и да има своето основание в закона, е непропорционална мярка спрямо интересите и човешките права на г-жа Кръстева и семейството й. Лишаването й от жилище ще я остави без подслон и ще постави в риск и без това влошеното й здраве. При така изложените съображения оспорвания административен акт е незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени.

Цитирани разпоредби

3