Решение № 381 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 433/2008 г.

Решение № 381 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 433/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. и К. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен /ОС/ по гр.д. № 590/2007 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Е. П. и Ц. С. я оспорват като неоснователна. Ответниците Н. В. и М. В. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен предявеният от Ек. С. и Цв. С. срещу останалите посочени по-горе страни иск с пр. осн. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР - ищците са признати за собственици на претендираната от тях площ, описана подробно по делото и в решението, като част от имота им към одобряването на кадастралната карта за него от 2005 г. и е установена вярната граница между техния и съседния ответников имот, при ползване на заключение на вещо лице. Прието е, че от данните по делото се установява допусната в кадастралната карта от 2005 г. грешка в границата между двата имота, която не е поправена по административен ред - границата не минава по северната фасада на сградата на ищците, според отразеното в картата, а на 2 метра северозападно, в имота на ответниците по същата карта. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: правото на собственост на ищците върху процесния имот е установено от представените по делото нот. акт № 9/1955 г., № 182/1959 г. и скица от 31.10.06 г. Обосновано е прието, че при несъмнената обща граница между имотите на ищците и ответниците към 1955 г. и след това, общата площ на ищцовия имот е без значение като индивидуализиращ го признак и с оглед предмета на спора. Идентичността на имота на ищците по кадастр. карта от 2005 г. с придобития от наследодателя им с покупка по нот. акт № 9/1955 г. е установена от заключението на техническата експертиза. Приетата по делото неоспорена техническа експертиза е установила регулационния статут на двата съседни имота и границата между тях по действащите планове от 1924 г. насетне. Законосъобразно въззивният съд е приел, че изменението на дворищнорегулационния план от 1988 г. по взаимно съгласие на страните, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ и по реда на чл. 93 от ППЗТСУ е породило присъщото му действие - регулационните граници на парцелите придобиват автоматично значението и на имотни. Местата между предишните и новите регулационни линии се придобиват от лицето, в чийто парцел **** включват, без да се означават като придадени по регулация. Установената по този ред регулационна линия представлява имотна граница, от която трябва да се изхожда при бъдещи регулационни изменения - каквото е това от 1996 г., ползвано при процесното заснемане от 2005 г., без да е необходимо да се установява завземане и плащане на така включената в имота площ. Макар имотната граница да не е материализирана на място с ограда между имотите, не се установява процесната площ да е придобита от ответниците по давност - не е установено непрекъснатото и несмущавано тяхно владение за необходимия срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, а и то не може да доведе до придобиване на право на собственост по давност върху реална част от урегулирания имот, с оглед забраните на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.