Решение № 6288 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2020 г.

Решение № 6288 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от "Интер 2004"ООД, гр. София, подадено чрез процесуалния му представител адв. Балкански, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила "Определение" № 609/23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. В искането се излага твърдението, че "в грубо нарушение на съдопроизводствените правила, като страна по спора – жалбоподателят "Интер-2004"ООД, в следствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможността да участва делото, включително и чрез надлежен представител". Обосновава се с факта, че в нарушение на съдопроизводствените правила делото е разгледано и решено в закрито съдебно заседание, което е възпрепятствало участието на страната в процеса. Твърди се, че в случая производството е по реда на чл. 268 и сл. от ДОПК, в рамките на което не е предвидено жалбата да бъде разгледана в закрито съдебно заседание, вкл. за разглеждането й не се прилагат правилата за разглеждане на части жалби по реда на чл. 229 и сл. от АПК, а тези на чл. 145 и сл. от АПК, приложими субсидиарно по правилото на § 2 от ДР на ДОПК. Позовава се и на Решение № 4179 от 04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1538/2016 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. В обобщение се твърди, че решавайки делото в закрито заседание, без призоваване лично или чрез упълномощен адвокат, съдът е нарушил правото на страната в съдебното производство да вземе участие в него, вкл. са нарушение нормите на чл. 157, ал. 1 от АПК, чл. 138 от АПК, чл. 173, ал. 3 от АПК, чл. 163, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 144 от АПК, което е посочено като процесуално нарушение по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд – Административен съд – София-град. В проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния му представител – адв. Гайдарска, молителят поддържа искането за си цялостна отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК на постановения съдебен акт, по съображенията развити в подаденото искане. Ответникът – Директора на ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева, оспорва изцяло искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение след като се запозна с искането с което е сезиран – такова с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК, намира следното. Със съдебния акт, наименован "Определение" № 609/23.01.2020 г., постановен по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, чиято отмяна се претендира съставът на административният съд на първо място е отхвърлил жалбата на "Интер 2004"ЕООД, срещу Решение № ПИ-479/03.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – София, в ЧАСТТА му с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ на публичен изпълнител № С 190022-137-0008791 от 01.10.2019 г. по направено възражение за изтекла погасителна давност - № С 190022-000-0451805/02.09.2019 г. на ТД на НАП – София, с което е поискано отписване на установени спрямо дружеството задължения на основание чл. 173, ал. 1 от ДОПК, установени с РА № 22501000433 от 18.01.2011 г. и РА № К2151105182/28.11.2011 г.; на второ място е "върнал преписката за ново произнасяне по отношение на задължения за авансово ДДФЛ по подадени декларации за периода 2009 г. – 2011 г. за лихви от 1 718, 85 лева, за ДОО, ЗО и УПФ за периоди 2011 г. и 2012 г. по декларации обр. 6, съобразното мотивната част на това определение" и на трето – е "върнал преписката за ново произнасяне – отписване на задължения по наказателно постановление № 84/02.08.2012 г. на ТД на НАП". Всъщност този съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 268 ДОПК и неправилно наименован "определение", вместо Решение – виж чл. 268, ал. 2 от ДОПК, в частите му, с които е върната преписката на административния орган, не разрешава със сила на пресъдено нещо конкретен материално правен спор. Следва да се посочи, че още с т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. Пленумът на ВС, е прието, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. На посоченото основание не подлежат на отмяна отменителните решения, с които в рамките на инстанционния контрол делото не се разглежда и решава по същество, а се връща за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. В тази връзка и трайната съдебна практика приема, че не подлежат на отмяна на същото основание и влезлите в сила решения на първоинстанционния съд, с които по реда на чл. 173, ал. 2 АПК той отменя оспорения административен акт и връща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като видно от самия текст на чл. 173, ал. 2 и по аргумент на ал. 1, в този случай той не постановява решение по съществото на спора. В конкретния случай в посочените му две части административният съд макар и да не е постановил изричен диспозитив за отмяна на атакувания пред него административен акт – Решението на горестоящият орган по смисъла на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, респ. не е отменил и действията на публичния изпълнител в тази им част /след като в мотивите изрично ги е приел за незаконосъобразни/, всъщност е върнал преписката в едната част за ново произнасяне, а в другата за отписване на конкретно посочени публични задължения като погасени по давност. Несъответствието между изрично формираната воля в мотивите на съдебния акт за незаконосъобразност на акта по чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК и липсата на съответен диспозитив в съдебния акт е преодолимо посредством производството по чл. 176 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Изложеното обуславя извод за недопустимост на искането за отмяна на влязлото в сила "Определение" № 609/23.01.2020 г., постановен по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частите му с които е "върната преписката за ново произнасяне по отношение на задължения за авансово ДДФЛ по подадени декларации за периода 2009 г. – 2011 г. за лихви от 1 718, 85 лева, за ДОО, ЗО и УПФ за периоди 2011 г. и 2012 г. по декларации обр. 6, съобразното мотивната част на това определение" и е "върна преписката аз ново произнасяне – отписване на задължения по наказателно постановление № 84/02.08.2012 г. на ТД на НАП", поради което същото следва да се остави без разглеждане в тази му части, и производството по делото да се прекрати в същата част. В останалата му част искането следва да се приеме, за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество в тази му част е основателно. Каза се производството пред състава на АССГ е такова по чл. 268 от ДОПК /отново неправилно в съдебни акт е посочена новелата на чл. 197, ал. 5 от ДОПК/, като същото се е развило в закрито заседание, без призоваване на страните. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК "В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата. ", респ. ал. 2 постановява, че "Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. ". В посочената разпоредба не е визирано дали производството се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, или в закрито такова. Съставът на АССГ го е разгледал и постановил съдебния акт /отделно неправилно наименован "определение" и неправилно позоваване по повод окончателността му на нормата на чл. 197, ал. 5 от ДОПК, вместо на тази на чл. 268, ал. 2 от ДОПК/ в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните. При тези данни е правилно твърдението на молителя, че решението е постановено в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, което е в нарушение на чл. 268 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК и е основание за исканата отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК на посоченото решение. Тук е мястото да се посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС в ДОПК изчерпателно са уредени реда, способа и начините за защита на длъжника срещу принудително изпълнение и това е сторено с нормите на чл. 266 – чл. 269, глава 27, в дял четвърти на ДОПК, поради което и неприложими субсидиарно /вкл. и по силата на § 2 от ДР на ДОПК/ са правилата, предмет на уредба в Дял Пети, глава Седемнадесета, Раздели V и VI от АПК, вкл. и пътят на исковата защита по чл. 292 от АПК, като тези въпроси следва да бъдат разрешени именно в рамките на производството по чл. 268 и сл. от ДОПК – виж и чл. 269, ал. 1 от АПК /в този смисъл са мотивите на Определение № 17005 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13826/2019 г., Определение № 11238 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2018 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., 5-членен с-в и др. /. Именно характера на производството по чл. 268 и сл. от ДОПК и посочените негови специфики, налагат извода, че правният спор следва да бъде разгледан в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая е налице първата хипотеза - страната, вследствие на нарушаване на съответните правила неправомерно е била лишена от възможността да участва в делото в производството по чл. 268 от ДОПК. По изложените съображения, искането за отмяна на предявеното основание по чл. 239, т. 5 от АПК в тази му част е основателно и "Определение" № 609/23.01.2020 г., постановен по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в ЧАСТТА МУ с която е "отхвърлена жалбата на "Интер 2004"ЕООД, срещу Решение № ПИ-479/03.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – София, в ЧАСТТА му с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ на публичен изпълнител № С 190022-137-0008791 от 01.10.2019 г. по направено възражение за изтекла погасителна давност - № С 190022-000-0451805/02.09.2019 г. на ТД на НАП – София, с което е поискано отписване на установени спрямо дружеството задължения на основание чл. 173, ал. 1 от ДОПК, установени с РА № 22501000433 от 18.01.2011 г. и РА № К2151105182/28.11.2011 г. ", подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същия съд за провеждане на производство по реда на чл. 268 от ДОПК, в открито съдебно заседание с призоваване на страните. От страна на молителя разноски не са поискани, поради което и такива не се присъждат. От страна на ответника е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид, че разпоредбата на чл. 143 от АПК озаглавена "Отговорност за разноски" /приложима в случая съобразно правилото на чл. 249 от АПК/ не уреждат хипотеза за присъждане на разноски при прекратяване на съдебното производство, поради недопустимост искането за отмяна, съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Според чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, но в случая съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение след да се определи съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева, от които се присъдят 50 лева, съразмерно на изходна от правни спор. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 249 от АПК и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с ал. 2 изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение: РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239, т. 5 от АПК влязлото в сила "Определение" № 609/23.01.2020 г., постановен по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в ЧАСТТА МУ с която е отхвърлена жалбата на "Интер 2004"ЕООД, срещу Решение № ПИ-479/03.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – София, в ЧАСТТА му с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ на публичен изпълнител № С 190022-137-0008791 от 01.10.2019 г. по направено възражение за изтекла погасителна давност - № С 190022-000-0451805/02.09.2019 г. на ТД на НАП – София, с което е поискано отписване на установени спрямо дружеството задължения на основание чл. 173, ал. 1 от ДОПК, установени с РА № 22501000433 от 18.01.2011 г. и РА № К2151105182/28.11.2011 г. ВРЪЩА адм. дело № 205/2020 г. на същия съд, за провеждане на производството по реда на чл. 268 от ДОПК в тази му част в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Решението в тази му част не подлежи на обжалване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на "Интер 2004"ООД, гр. София, подадено чрез процесуалния му представител адв. Балкански, в ЧАСТТА МУ за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила "Определение" № 609/23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 205/2020 г. по описа на Административен съд – София-град" в ЧАСТИТЕ МУ с които е "върната преписката за ново произнасяне по отношение на задължения за авансово ДДФЛ по подадени декларации за периода 2009 г. – 2011 г. за лихви от 1 718, 85 лева, за ДОО, ЗО и УПФ за периоди 2011 г. и 2012 г. по декларации обр. 6, съобразното мотивната част на това определение" и "върна преписката за ново произнасяне – отписване на задължения по наказателно постановление № 84/02.08.2012 г. на ТД на НАП" и. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2537/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в тази му част. ОСЪЖДА "Интер 2004"ООД, ЕИК 131574161, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост, бл. 555, вх. 1, ап. 9, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 50 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението в тази му част, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщенията до страните.