Решение № 2470 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2015 г.

Решение № 2470 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Даринка Свиленова Динчова от гр. София чрез процесуалния и представител адв. Панчев, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София /Решение № 438/, в частта относно определения размер на паричното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134.1321.5 с вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива с обща площ от 9,992 дка, за който е определено обезщетение в размер на 118 405 лв. Жалбоподателката не е доволна от размера на определеното обезщетение, счита същото за занижено и несъответно на действителните пазарни цени. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Ангелов оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юриск. Андреева, юрк. Калейн и юрк. Божилова, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчуждава се поземлен имот с идентификатор 68134.1321.5 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Надежда", целият с площ от 9,992 дка. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, изготвена от вещото лице Александър Александров. Заключението на вещото лице е прието от съда в съдебното заседание, проведено по делото на 15.02.2016 г. и е кредитирано изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните. При изготвяне на експертизата са използвани 6 броя пазарни аналози, предоставени от Агенцията по вписванията и копия на актове за сделки предоставени от Министерски съвет, които отговарят на изискванията на разпоредбите на ЗДС с предмет- земеделска земя в район "Надежда". Въз основа на използваните сделки с недвижими имоти за периода 02.04.2014 г. - 02.04.2015 г., и съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС вещото лице е изчислило, че стойността на паричното обезщетение за процесния имот с идентификатор 68134.1321.5 възлиза на 62 019 лева. След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждавания имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу Решение на МС № 438 от 12.06.2015 г. в обжалваната му по това дело част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от спора във връзка с разпоредбата на чл. 143 АПК и при своевременно направено искане от ответника, съдът следва да му присъди съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение