Решение № 3624 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2014 г.

Решение № 3624 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград против решение № 291 от 9.05.2014 г. по адм. дело № 142/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 53/14.01.2014 г. на същия административен орган за налагане на Васил Иванов Атанасов дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и община Велинград е осъдена да заплати на служителя обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е подробно мотивирана и е установено системно неспазване на работното време от страна на служителя, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната му отговорност. Поддържа също, че решението в частта, в която на служителя е присъдено обезщетение е постановено против лице, което не е конституирано като страна по делото. Моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Атанасов против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото и провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. В частта, в която е отменена заповед № 53/14.01.2014 г. на кмета на община Велинград, с която на Васил Иванов Атанасов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на съдебния състав в тази част е постановено в съответствие със закона и със събраните доказателства. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и при спазване изискванията на чл. 96 от ЗДСл - след проведено производство пред дисциплинарния съвет. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповедта следва да бъде споделен изцяло, като се допълни и със съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е изслушан от дисциплинарно наказващия орган (доказателства в обратния смисъл не са представени от страна на ответника пред първоинстанционния съд). В случая не може да се приеме, че са приети и писмените обяснения на служителя. В заповедта са описани три нарушения на установеното в общината работно време, извършени по различно време и обстоятелства през период от около година и четири месеца (първото нарушение е извършено на 31.08.2012 г., а последното - на 19.12.2013 г.). Тези нарушения са приети за системни и на това основание служителят е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание. За всяко едно от тези нарушения на служителя са искани писмени обяснения и такива са представени. Липсват обаче доказателства служителят да е представил обяснения във връзка с нарушението, за което е наказан - системно нарушение на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Липсват и данни такива обяснения да са поискани. Депозираните обяснения по всяко едно от нарушенията в случая не удовлетворява изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като всяко нарушение по отделно не води до налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Само системното нарушаване на установеното работно време може да обоснове такава отговорност, поради което именно в този смисъл следва да бъдат поисканите и от служителя обяснения. Допуснатите нарушения на кумулативните изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са съществени, тъй като накърняват правото на държавния служител на защита и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, е направен при правилно тълкуване на материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи системно нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от закона. В случая аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати системни нарушения на етичните правила от страна на служителя. Последният е санкциониран за системно неспазване на установеното работно време, като в заповедта са описани три случая - закъснение за робата на 31.08.2012 г. и на 4.12.2012 г. и напускане на работа през работно време на 19.12.2013 г. Прието е, че тези действия са системно нарушение на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, която задължава служителя да спазва установеното в съответната администрация работно време. Съобразявайки горните факти аргументирано съдът приема, че посочените дисциплинарни нарушения на са осъществени. За нарушението, извършено на 4.12.2012 г. държавният служител е наказан с дисциплинарно наказание "забележка" (решение на ВАС по адм. дело № 6172/2013 г.). Към датата на постановяване на заповедта и към датата на последното, описано в нея нарушение, това наказание е заличено съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 97, ал. 4 от ЗДСл. Със заличаването на наказанието се заличават и последиците от него. Освен това след като служителят вече е наказан, не може за същото нарушение да бъде санкциониран повторно по дисциплинарен ред. При липсата на едно от описаните в заповедта нарушения, не може да се приеме, че са налице системни нарушения на правилата за работното време и съответно не е налице основания за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание. Първото от описаните в заповедта нарушения също не може да обоснове налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Нарушението е извършено на 31.08.2012 г. и следователно спрямо него правото на дисциплинарно наказващият орган да наложи наказание е погасено съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй като заповедта за налагане на наказание е издадена на 14.01.2014 г. - повече от шестнайсет месеца по-късно. (Съображенията на съдебния състав по отношение на това нарушение не се споделят от настоящата инстанция, но не се отразяват на крайния извод за постановяване на заповедта в противоречие с материалния закон, поради което този коментар е само за прецизност). Последното, описано в заповедта нарушение, е извършено, но същото самостоятелно не може да обоснова налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед изложеното, крайният извод на административния съд, че не се установява системно нарушение на нормата на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Ето защо като отменя на оспорената заповед на това основание, съдът постановява акт в съответствие със закона и доказателствата по делото. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в тази част на съдебния акт също е неоснователен. В съответствие с чл. 169, ал. 1 от АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажиран доказателства в подкрепа на направените доводи. Решението е постановено след обсъждане на релевантните за спора доказателства, съображения и доводи на страните, като са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи. В частта, в която община Велинград е осъдена да заплати на Атанасов сумата на 1890.90 лв., представляваща обезщетение за периода 14.01.2014 г. - 9.05.2014 г., през който служителят е останал без работа поради уволнението, решението на административния съд е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите, като за правилното конституиране на страните съдът следи служебно (чл. 154, ал. 1 от АПК). Следователно участието на надлежните страни в процеса е предпоставка за допустимостта на решението. След като съответното юридическо лице не е конституирано като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е призован само органа, издал административния акт, съдебното решение е постановено при участието на ненадлежна страна. Липсата на пасивна легитимация обосновава недопустимост на съдебния акт в тази част. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Пазарджик в частта, в която община Велинград е осъдена да заплати обезщетение, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. В останалата част решението на Административен съд - Пазарджик е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство община Велинград следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 340.00 лв. разноски в касационното производство. При новото разглеждане на делото в обезсилената част първоинстанционният съд следва да се произнесе и по искането за разноски на касатора съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,